ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставки по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-297 от 28.11.2019 г., относно данъчно третиране на вътреобщностно придобиване на машини по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице произвежда детайли за домакински уреди, като материалите с които работите, са собственост на клиента (ишлеме). Някои от машините и инструментите, които се използват за производството на изделията, не са собственост на българското дружество, а на неговите клиенти, в конкретния случай на запитването - на италианско дружество, което е регистрирано по ДДС в Италия и няма регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Представляваното от Вас юридическо лице разполага с транспортните документи, с които са пристигнали съответните машини в различен период от време - от 2013 година до 2018 година включително.
Тъй като се обсъжда възможността за продажба на същите машини от италианското на българското дружество, в тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Сделката по придобиването на машините счита ли се за вътреобщностно придобиване (ВОП)?
2.Могат ли да се използват транспортните документи за периода от 2013 година до 2018 година за доказване на вътреобщностното придобиване?
3.Ще се счита ли това за сделка на територията на страната и възниква ли задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност за италианското дружество при достигане на праг от 50 000 лева?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
В чл.13 от Закона за данък върху добавената стойност изчерпателно са изброени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал.1 на същата разпоредба, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6, ал.2 на закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
На основание чл.13, ал.4, т.9 от ЗДДС, не се счита за вътреобщностно придобиване получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие, че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка.
Обръщам внимание, че съгласно разпоредбата на чл.123, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл.7, ал.5, т.8-10 и чл.13, ал.4, т.8-10 от същия. Регистърът трябва да осигурява информацията, посочена в чл.121, ал.8 от ППЗДДС.
В случай, че условията по чл.13, ал.4, т.9 от закона отпаднат, тогава се смята, че към съответния момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване по чл.13, ал.5 от същия нормативен акт.
Ето защо, въз основа на изложеното по-горе и фактическата обстановка в отправеното от Вас запитване, считам, че при реализирането на доставка (прехвърлянето на собствеността) от италианското дружество към българското отпадат условията на чл.13, ал.4, т.9 от закона, поради което към този момент ще е налице възмездно вътреобщностно придобиване на стоката (машините и инструментите) от страна на представляваното от Вас лице.
Съгласно чл.84 от материалния закон, данъкът при вътреобщностните придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Получателят е длъжен да състави протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС.
На основание чл. 63, ал. 1 от закона данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. По силата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. За определяне на датата на изискуемостта на данъка при вътреобщностното придобиване от значение е датата на възникване на данъчното събитие, определена съобразно уговореното между страните в договора(когато бъде прехвърлена собствеността върху машините).
По отношение на доказателствата за извършеното вътреобщностно придобиване на основание чл.13, ал.5 във връзка с ал.4, т.9 на същата правна норма, такива не са изрично изброени в разпоредбите на закона или правилника за неговото прилагане (ППЗДДС). В тази връзка Ви обръщам внимание, че съгласно чл.62, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Предвид посоченото в горецитираното запитване, че представляваното от Вас юридическо лице разполага с транспортни документи, доказващи, че стоката е пристигнала на територията на страната, доставчикът е лице регистрирано по ДДС в друга държава членка, и обстоятелството, че получателят на стоките е регистриран по ЗДДС, както и че доставката е възмездна, в тази хипотеза ще са налице основанията за вътреобщностно придобиване за българското дружество по смисъла и реда на чл.13 от закона.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: представляваното лице произвежда детайли за домакински уреди по ишлеме, като материалите са собственост на клиента. Част от машините и инструментите, използвани за производството, не са собственост на българското дружество, а на неговите клиенти, в конкретния случай - на италианско дружество, регистрирано по ДДС в Италия, без регистрация по ЗДДС в България. Българското дружество разполага с транспортни документи за пристигането на съответните машини в периода от 2013 г. до 2018 г. Обсъжда се възможност за продажба на тези машини от италианското на българското дружество.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Сделката по придобиването на машините счита ли се за вътреобщностно придобиване (ВОП)?
Въпрос 2: Могат ли да се използват транспортните документи за периода от 2013 година до 2018 година за доказване на вътреобщностното придобиване?
Въпрос 3: Ще се счита ли това за сделка на територията на страната и възниква ли задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност за италианското дружество при достигане на праг от 50 000 лева?
С оглед изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба по ЗДДС се излага следното становище.
Правна уредба на вътреобщностното придобиване
В чл.13 от ЗДДС са изброени хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6, ал.2 от ЗДДС, когато стоката се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
На основание чл.13, ал.4, т.9 от ЗДДС не се счита за вътреобщностно придобиване получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел тези стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка.
Съгласно чл.123, ал.2 от ЗДДС всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл.7, ал.5, т.8-10 и чл.13, ал.4, т.8-10 от ЗДДС. Регистърът трябва да осигурява информацията, посочена в чл.121, ал.8 от ППЗДДС.
Когато условията по чл.13, ал.4, т.9 от ЗДДС отпаднат, се приема, че към съответния момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване по чл.13, ал.5 от ЗДДС.
В разглеждания случай първоначално машините са изпратени от друга държава членка (Италия) до територията на страната, за да бъдат използвани за извършване на услуги (производство по ишлеме) и при условие за връщането им на изпращача. При последващо прехвърляне на собствеността върху тези машини от италианското дружество на българското отпадат условията на чл.13, ал.4, т.9 от ЗДДС, поради което към момента на прехвърляне на собствеността се счита, че е налице възмездно вътреобщностно придобиване на стоките (машините и инструментите) от българското дружество по смисъла на чл.13, ал.5 от ЗДДС.
Извод: На Въпрос 1 - сделката по придобиването на машините при прехвърляне на собствеността от италианското към българското дружество представлява възмездно вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13 от ЗДДС.
Изискуемост на данъка и данъчно събитие при ВОП
Съгласно чл.84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностните придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Получателят е длъжен да състави протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС.
На основание чл.63, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. По силата на чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.
Следователно за определяне на датата на изискуемостта на данъка при вътреобщностното придобиване е от значение датата на възникване на данъчното събитие, определена съобразно уговореното между страните в договора, тоест датата, на която собствеността върху машините се прехвърля на българското дружество.
Извод: Данъкът по ВОП е изискуем от българското дружество като придобиващо лице, което следва да състави протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС, като данъчното събитие възниква на датата на прехвърляне на собствеността върху машините.
Доказване на вътреобщностното придобиване
По отношение на доказателствата за извършеното вътреобщностно придобиване на основание чл.13, ал.5 във връзка с ал.4, т.9 от ЗДДС в закона и ППЗДДС не са изрично изброени конкретни доказателствени документи.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.
В запитването е посочено, че българското дружество разполага с транспортни документи, доказващи, че стоката (машините и инструментите) е пристигнала на територията на страната, доставчикът е лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка, получателят е регистриран по ЗДДС в България и доставката е възмездна.
При тези обстоятелства са налице основанията за вътреобщностно придобиване за българското дружество по смисъла и реда на чл.13 от ЗДДС, като транспортните документи служат за доказване на пристигането и завършването на превоза на територията на страната по смисъла на чл.62, ал.1 от ЗДДС.
Извод: На Въпрос 2 - транспортните документи за периода 2013 - 2018 г., с които се доказва пристигането на стоките на територията на страната, могат да се използват като доказателство за осъществено вътреобщностно придобиване при наличие на останалите посочени в становището условия.
Място на изпълнение и регистрация по ЗДДС на италианското дружество
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. В разглеждания случай стоките (машините и инструментите) пристигат и превозът им завършва на територията на България, поради което мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната.
Данъкът при вътреобщностното придобиване е изискуем от придобиващото лице по силата на чл.84 от ЗДДС, тоест от българското дружество. В становището не се въвежда задължение за регистрация по ЗДДС в България за италианското дружество във връзка с това вътреобщностно придобиване, тъй като данъкът е дължим от получателя в страната.
Извод: На Въпрос 3 - сделката по прехвърляне на собствеността върху машините води до вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, като данъкът е изискуем от българското дружество; в становището не се приема възникване на задължение за регистрация по ЗДДС в България за италианското дружество поради достигане на праг от 50 000 лв. при тази хипотеза.
Относно приложимостта на чл.17, ал.3 от ДОПК
Посочва се, че в случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената в запитването, не може да се прилага чл.17, ал.3 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
Извод: При установяване на фактическа обстановка, различна от описаната в запитването, адресатът на становището не може да се позовава на чл.17, ал.3 от ДОПК за освобождаване от лихви и санкции.
