Изх. № 24-35-33
Дата: 07. 02. 2023 год.
ЗДДФЛ, чл. 22, буква "в".
ОТНОСНО:Ползване на данъчно облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), заведено с вх. № ....., e изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте гражданин на Украйна и от 17.04.2022г. пребивавате в България. Имате издаден личен номер на чужденец и регистрационна карта, живеете под наем заедно със съпруга и сина Ви в к.к. "Слънчев бряг". От 31.05.2022 г. работите в ....., а от 03.10.2022г. сте насочена към българския клон "....." ЕООД.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Имате ли право да ползвате данъчно облекчение за дете в размер на 600 лв.?
Предвид описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
Условията за ползване на данъчно облекчение за деца са регламентирани в разпоредбите на чл. 22в от ЗДДФЛ. На основание чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ облекчението може да се прилага само от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Следователно облекчението не може да се ползва от чуждестранни физически лица, които не са местни на държава членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП.
Критериите за дефиниране на едно физическо лице като местно по смисъла на вътрешното ни законодателство са регламентирани в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Видно от цитираната разпоредба, гражданството не е критерий, въз основа на който едно физическо лице се определя като местно или като чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Попадайки в една от хипотезите, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от гражданството си, физическото лице се счита за местно по смисъла на този закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
При прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ следва да се има предвид, че лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България. В конкретния случай разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ не може да бъде приложена, доколкото не пребивавате в страната с такава цел и на база описаното в запитването Ви може да се предполага, че пребиваването Ви в България надхвърля 183 дни за 2022 г.
Квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение не само за прилагане на данъчното облекчение за деца, а за определяне на данъчните му задължения в цялост. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Предвид разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото(СИДДО с Украйна), обнародвана в "Държавен вестник" бр. 111 от 26 ноември 1997 г.
За целите на прилагането на СИДДО с Украйна е важно да се има предвид, че тя съдържа едно особено изискване по отношение на статута на българско местно физическо лице. По-конкретно, това изискване е уредено в чл. 4, ал. 1, буква "а" от СИДДО и предвижда, че за България терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава "всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там". Казано с други думи, ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.
Предвид гореизложеното, доколкото Вие не притежавате българско гражданство, не можете да придобиете статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО с Украйна. Това ще е валидно, докато Украйна третира Вас и множество други Ваши съграждани във Вашето положение като свои местни лица (по смисъла на СИДДО и вътрешното си законодателство) с оглед извънредните причини да напуснете страната си. Резултатът от това обстоятелство е, че България не може да облага Вашия световен доход, а само доходите Ви с източник от страната, както е уредено в чл. 7 от ЗДДФЛ. Съответно, по отношение на облагане на трудовите Ви доходи с източник от България ще бъдат приложими разпоредбите на чл. 15 от СИДДО с Украйна, които предвиждат, че България има право да налага данък върху тези доходи, доколкото трудът се полага в България и имате български работодател. С други думи, Вашето данъчно положение няма да е идентично с това на българските местни физически лица, които подлежат на облагане в България за световния си доход. Данъчното облекчение за деца, регламентирано в чл. 22в от ЗДДФЛ, е въведено за лица, които подлежат на неограничено облагане в България или в друга държава - членка на ЕС или страна по Споразумението за ЕИП. При положение, че Вие сте със статут на местно лице за Украйна, няма да попадате в обхвата на лицата, които могат да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ.
От друга страна, ако Украйна вече не Ви третира като свое местно лице, поради факта на напускане на страната и установяване на територията на България, включително заедно с членове на Вашето семейство, няма да е налице конфликт между двете законодателства (това на Украйна и България) и Вие да бъдете квалифицирана единствено като българско местно лице за данъчни цели по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. В тази връзка Ви съветвам да се допитате и получите информация относно Вашия данъчен статут от компетентните органи на Украйна. В случай че се потвърди, че Украйна оттегля претенциите си за облагане на Вашия световен доход за периода на пребиваване в България, Вие ще отговаряте на критериите за местно лице по смисъла на ЗДДФЛ и съответно ще е възможно да ползвате данъчното облекчение за деца по чл. 22в от същия закон, в случай че отговаряте и на останалите условия, необходими за прилагане на това облекчение.
Съгласно чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ обстоятелствата и условията за прилагане на данъчното облекчение се декларират с декларация по образец. Образецът се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в "Държавен вестник" (чл. 64, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ). Актуалният формуляр за 2022 г. може да откриете и на интернет страницата на Агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че лицата са отговорни за верността на декларираните данни и при невярно посочване на данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, освен заплащането на дължимия данък ведно с лихви за забава, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ, се наказват с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
Важно е да имате предвид и това, че съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В този смисъл, ако се определяте като местно физическо лице, ще се облагате по реда на ЗДДФЛ за световния си доход, включително и доходите от източник в Украйна.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Вие сте гражданин на Украйна и от 17.04.2022 г. пребивавате в България. Имате издаден личен номер на чужденец и регистрационна карта, живеете под наем заедно със съпруга и сина си в к.к. "Слънчев бряг". От 31.05.2022 г. работите в ...., а от 03.10.2022 г. сте насочена към българския клон "....." ЕООД.
Въпрос: Имате ли право да ползвате данъчно облекчение за дете в размер на 600 лв.?
Условията за ползване на данъчно облекчение за деца са уредени в чл. 22в от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ облекчението може да се прилага само от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз (ЕС) или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). От това следва, че облекчението не може да се ползва от чуждестранни физически лица, които не са местни на държава членка на ЕС или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП.
Критериите за определяне на едно физическо лице като местно по смисъла на вътрешното законодателство са регламентирани в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
От цитираната разпоредба следва, че гражданството не е критерий, въз основа на който едно физическо лице се определя като местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Ако физическото лице попада в една от хипотезите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от гражданството си, то се счита за местно по смисъла на закона, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
При прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ следва да се има предвид, че лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.
В конкретния случай разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ не е приложима, тъй като не пребивавате в страната с цел обучение или медицинско лечение и на база описаното в запитването може да се предполага, че пребиваването Ви в България надхвърля 183 дни за 2022 г.
Квалифицирането на едно физическо лице като местно или чуждестранно има първостепенно значение не само за прилагане на данъчното облекчение за деца, а и за определяне на данъчните му задължения като цяло. На основание чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица дължат данъци само за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО с Украйна), обнародвана в "Държавен вестник" бр. 111 от 26 ноември 1997 г.
За целите на прилагането на СИДДО с Украйна е важно, че тя съдържа особено изискване относно статута на българско местно физическо лице. Съгласно чл. 4, ал. 1, буква "а" от СИДДО за България терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава "всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там".
От това следва, че ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно не може да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.
Предвид гореизложеното и доколкото не притежавате българско гражданство, не можете да придобиете статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО с Украйна. Това ще е валидно, докато Украйна третира Вас и множество други Ваши съграждани във Вашето положение като свои местни лица (по смисъла на СИДДО и вътрешното си законодателство) с оглед извънредните причини да напуснете страната си.
Резултатът от това обстоятелство е, че България не може да облага Вашия световен доход, а само доходите Ви с източник от страната, както е уредено в чл. 7 от ЗДДФЛ. По отношение на облагането на трудовите Ви доходи с източник от България ще бъдат приложими разпоредбите на чл. 15 от СИДДО с Украйна, които предвиждат, че България има право да налага данък върху тези доходи, доколкото трудът се полага в България и имате български работодател.
Следователно Вашето данъчно положение няма да е идентично с това на българските местни физически лица, които подлежат на облагане в България за световния си доход. Данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ е въведено за лица, които подлежат на неограничено облагане в България или в друга държава - членка на ЕС или страна по Споразумението за ЕИП. При положение, че сте със статут на местно лице за Украйна, няма да попадате в обхвата на лицата, които могат да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ.
От друга страна, ако Украйна вече не Ви третира като свое местно лице поради факта на напускане на страната и установяване на територията на България, включително заедно с членове на Вашето семейство, няма да е налице конфликт между двете законодателства (на Украйна и България) и Вие ще бъдете квалифицирана единствено като българско местно лице за данъчни цели по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. В този случай, ако се потвърди, че Украйна оттегля претенциите си за облагане на Вашия световен доход за периода на пребиваване в България, ще отговаряте на критериите за местно лице по смисъла на ЗДДФЛ и ще е възможно да ползвате данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ, при условие че отговаряте и на останалите условия за прилагане на това облекчение.
Съгласно чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ обстоятелствата и условията за прилагане на данъчното облекчение се декларират с декларация по образец. Образецът се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в "Държавен вестник" - чл. 64, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ. Актуалният формуляр за 2022 г. може да бъде открит и на интернет страницата на НАП. Лицата са отговорни за верността на декларираните данни и при невярно посочване на данни носят съответната отговорност по закон.
Извод: Докато Украйна Ви третира като свое местно лице, не попадате в обхвата на лицата, които могат да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ. Ако Украйна престане да Ви третира като местно лице и бъдете квалифицирана единствено като българско местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, ще можете да ползвате облекчението по чл. 22в от ЗДДФЛ, при спазване и на останалите законови условия.
