НАП: Осигурителен статус на медиатор, регистриран като самоосигуряващо се лице без реализиран и деклариран доход

КСО - чл. 4, ал. 3, т. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 7 и ал. 8 и чл. 10, ал. 1, чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6;

ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 2;

НООСЛБГРЧМЛ - чл. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 11;

НЕВДПОВ - чл. 3, ал. 3, т. 3

ДОПК - чл. 110, ал. 1, ал. 2, и ал. 3, чл. 128 и чл. 129

ОТНОСНО: Осигуряване на лице, което има регистрация като медиатор, но не е подавало ГДД по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ........ от 03.04.2015 г., отговаряме следното:

Според изложената фактическа обстановка в запитването, Вие сте регистриран като медиатор от 12 февруари 2008 г. От тази дата до 31 март 2015 г. редовно сте внасяли задължителните месечни осигурителни вноски, въпреки че не сте получавали доход, който да подлежи на деклариране с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. С писмо от 23 март 2015 г. за първи път сте уведомен, че трябва да се явите в ТД на НАП гр. ..... за уточняване на упражняваната дейност и вида на осигуряването Ви до момента, както и че ако не упражнявате професията, за която сте регистриран като самоосигуряващо се лице, следва да подадете декларация за прекъсване на дейността.

Задавате следните въпроси:

1. По какъв начин можете да запазите регистрацията си и внесените осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице?
2. В случай че това не е възможно, как следва да се уреди въпросът с преведените осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване за периода от 12.02.2008 г. до 31.03.2015 г.?

Предвид изложеното и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:

Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ). Те са длъжни да подадат заявление за регистрация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в съответната служба по вписванията в 7-дневен срок от започване на дейността (чл. 12, ал. 2 от същия закон).

Задължителното обществено осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като самоосигуряващи се лица те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лица, които упражняват свободна професия, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. На основание чл. 11, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ дължимите осигурителни вноски върху получените през календарната година доходи по извънтрудови правоотношения се внасят от самите лица по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (при деклариране на доходите с ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на посочените лица се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно цитираната разпоредба те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (без трудови правоотношения), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.

Правното положение на медиатора е уредено в глава трета от Закона за медиацията (чл. 8 - 10). В чл. 8, ал. 1 от закона е регламентирано, че медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания:

1. не е осъждано за престъпления от общ характер;
2. завършило е успешно курс на обучение за медиатор;
3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
4. има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин;
5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

Министърът на правосъдието издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите (чл. 8, ал. 3 от ЗМ). Редът за вписване, отписване и заличаване в Единния регистър на медиаторите се определя с наредбата по чл. 8, ал. 4 (чл. 8а, ал. 6 от ЗМ).

Процедурата по медиация и действията на медиатора са определени в глава четвърта от същия закон (чл. 11 - 15).

В чл. 34 от Наредба № 2 от 15 март 2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора, издадена от министерството на правосъдието на основание чл. 8, ал. 4 от ЗМ, е указано, че:

• Медиаторът започва процедурата по медиация, след като страните приемат условията за заплащане на труда му (ал. 1);
• Медиаторът не може да определя под условие размера на възнаграждението си или да го обвързва с изхода от решаването на спора (ал. 2).

От посочената нормативна уредба е видно, че лицата, които извършват дейност по медиация въз основа на предварително вписване в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието се обхващат от определението за "лица, упражняващи свободна професия", въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ. Следователно, за времето, през което упражняват трудова дейност в това им качество, те са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица по предвидения в КСО и ЗЗО ред.

Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейностпо чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото. Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице (чл. 110, ал. 1-3 от ДОПК). Органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК).

Предвид горецитираните разпоредби, ако съответните органи установят, че в качеството Ви на медиатор за Вас не е възникнало основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, то неоснователно внесените суми за задължителни осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване могат да Ви бъдат възстановени или прихванати за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК.

Прихващането или възстановяването на недължимо платени суми се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на задълженото лице, което следва да бъде придружено от подкрепящите го документи. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка (чл. 129, ал. 1 и 2 от ДОПК).

В този случай е необходимо да бъдат подадени и декларации за заличаване на подадените вече декларации, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.