3_833/19.04.2016 г.
КСО чл.6, ал.2
НЕВД чл.1, ал.8, т.9
ЗДДФЛ чл.12, ал.1
ЗДДФЛ чл.14, ал.1
ОТНОСНО: дължимост на осигурителни вноски върху изплатено обезщетение по чл.212, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР, отм./ и данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на изплатена лихва за забава.
Съгласно изложеното в същото, на 04.02.2013 г. лице се пенсионира като служител на затвора ХХХХ. За неизплатените суми за положен извънреден труд за периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. лицето е завело съдебен иск срещу работодателя си. С Решение №77/18.05.2013 г. и Решение №140/30.09.2015 г. на Районен съд ХХХХ са ми присъдени суми за получаване и е издаден изпълнителен лист. През месец декември 2015 г. са му изплатени сумите по изпълнителния лист. За периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. е положил общо 1193 часа извънреден труд. След подадено заявление до администрацията на затвор ХХХХ е поискало да му се издаде удостоверение образец УП-3 за положения извънреден труд, което да представи в пенсионен отдел с цел преизчисление на отпуснатата му пенсия. Издадено му е удостоверение за 600 часа положен извънреден труд за посочения период. За останалите 593 часа му е отказано издаване на удостоверение с мотив, че за тези часове не са направени осигурителни вноски.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
- Следва ли за положения извънреден труд от 593 часа да бъде издадено Удостоверение УП-3?
- Следва ли върху сумата от 3497.58 лв., изплатена като забава, да внесе данък?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДР. бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 102/2015 г.), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 17/2016 г.) и ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 95/2015 г.) изразяваме следното становище:
По отношение осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража /в сила от 01.06.2009 г./, за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.
По силата на чл.211, ал.5, т. 2 от ЗМВР /отм./ работата, извън редовното работно време, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
В чл. 212, ал. 4 от ЗМВР /отм./ е указано, че се забранява компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.
В настоящия случай както от изложеното, така и от съдебното решение е видно, че извънредният труд от 593 часа му се изплаща като парично обезщетение за неизползван отпуск, поради прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 212, ал. 4 от ЗМВР /отм./.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
По силата на чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, са определени с НЕВД /чл.6, ал.14 от КСО/.
С разпоредбата на чл.1, ал.8, т.9 от НЕВД в приложимата редакция за 2013 г./ се определят и доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Същата предвижда, че не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху възнагражденията по чл. 234, ал. 3 и обезщетенията по чл. 204, ал. 4, чл. 212, ал. 4, чл.247, 252, 254 и 255 и сумите по чл.203, ал. 5, чл. 204, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 208, ал. 1, чл. 210, чл. 212, ал. 6, чл. 214, чл. 215, ал. 2, чл. 216 и чл. 252, ал. 5 от Закона за МВР.
С оглед на изложеното, в настоящия случай, изплатеното обезщетение за неизползван отпуск след прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 212, ал.4 от ЗМВР /отм./ не е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху него не се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Следва да се отбележи, че отговорът на въпроса относно издаване на удостоверение образец УП-3 е от компетентността на НОИ.
По отношение данъчното законодателство:
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Изплатените обезщетения за неизползван отпуск след прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 212, ал.4 от ЗМВР /отм./ не са освободени от облагане както по силата на ЗДДФЛ, така и по силата на друг закон. Следователно тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения. С оглед на това, че обезщетението е облагаемо, то и изплатените през 2015 г. лихви върху него в размер на 3497.58 лв. също са облагаеми. За целите на облагането лихвите са в обхвата на т.нар. доходи от други източници (чл.35, т.3 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл.35 от ЗДДФЛ, облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година.
На основание чл.50 от ЗДДФЛ, за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации като за доходите от лихви следва да се попълни приложение № 6.
В запитването е изложено, че на 04.02.2013 г. лице се пенсионира като служител на затвора ХХХХ. За неизплатени суми за положен извънреден труд за периода 01.10.2009 г. - 30.09.2012 г. лицето завежда съдебен иск срещу работодателя. С Решение №77/18.05.2013 г. и Решение №140/30.09.2015 г. на Районен съд ХХХХ са му присъдени суми за получаване и е издаден изпълнителен лист. През декември 2015 г. са изплатени сумите по изпълнителния лист.
За периода 01.10.2009 г. - 30.09.2012 г. лицето е положило общо 1193 часа извънреден труд. След подадено заявление до администрацията на затвор ХХХХ е поискало издаване на удостоверение образец УП-3 за положения извънреден труд, за да го представи в пенсионен отдел с цел преизчисляване на отпуснатата пенсия. Издадено е удостоверение за 600 часа извънреден труд за посочения период. За останалите 593 часа е отказано издаване на удостоверение с мотив, че за тези часове не са направени осигурителни вноски.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли за положения извънреден труд от 593 часа да бъде издадено Удостоверение УП-3?
Въпрос 2: Следва ли върху сумата от 3497.58 лв., изплатена като забава, да внесе данък?
По отношение на осигурителното законодателство
Съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (в сила от 01.06.2009 г.) за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго.
По силата на чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (отм.) работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
В чл. 212, ал. 4 от ЗМВР (отм.) е предвидено, че се забранява компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.
В разглеждания случай, както от изложеното, така и от съдебното решение е видно, че извънредният труд от 593 часа се изплаща като парично обезщетение за неизползван отпуск поради прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 212, ал. 4 от ЗМВР (отм.).
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
По силата на чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, са определени с Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД) - чл. 6, ал. 14 от КСО.
С разпоредбата на чл. 1, ал. 8, т. 9 от НЕВД (в приложимата редакция за 2013 г.) се определят доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Съгласно тази норма не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху възнагражденията по чл. 234, ал. 3 и обезщетенията по чл. 204, ал. 4, чл. 212, ал. 4, чл. 247, чл. 252, чл. 254 и чл. 255 и сумите по чл. 203, ал. 5, чл. 204, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 208, ал. 1, чл. 210, чл. 212, ал. 6, чл. 214, чл. 215, ал. 2, чл. 216 и чл. 252, ал. 5 от Закона за МВР.
С оглед на изложеното изплатеното обезщетение за неизползван отпуск след прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 212, ал. 4 от ЗМВР (отм.) не представлява осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху него не се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Отбелязва се, че отговорът на въпроса относно издаването на удостоверение образец УП-3 е от компетентността на Националния осигурителен институт (НОИ).
Извод: Изплатеното обезщетение по чл. 212, ал. 4 от ЗМВР (отм.) за 593 часа извънреден труд, компенсиран като неизползван отпуск при прекратяване на служебното правоотношение, не е осигурителен доход и върху него не се дължат осигурителни вноски; относно издаването на УП-3 компетентен орган е НОИ.
По отношение на данъчното законодателство
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Изплатените обезщетения за неизползван отпуск след прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 212, ал. 4 от ЗМВР (отм.) не са освободени от облагане нито по силата на ЗДДФЛ, нито по силата на друг закон. Следователно тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
С оглед на това, че обезщетението е облагаемо, изплатените през 2015 г. лихви върху него в размер на 3497.58 лв. също са облагаеми. За целите на облагането тези лихви попадат в обхвата на т.нар. доходи от други източници по чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите от други източници подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като по силата на чл. 35 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година.
На основание чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации, като за доходите от лихви следва да се попълни приложение № 6.
Извод: Обезщетението по чл. 212, ал. 4 от ЗМВР (отм.) е облагаем доход като доход от трудово правоотношение, а изплатената през 2015 г. лихва за забава в размер на 3497.58 лв. е облагаем доход от други източници по чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и на деклариране по чл. 50 от ЗДДФЛ в приложение № 6.
