228_15_OZ_2_02
ЗДДФЛ - чл.6,
ЗДДФЛ - чл.29
ЗДДФЛ - чл.75
Отправил сте писмено запитване до Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" гр....., където е заведено с вх. № .............. В запитването е описана следната фактическа обстановка: през декември .............г. сте подписал Споразумение за изпълнител с дружество ................от САЩ с предмет - извършване и предоставяне на услуги с личен труд, вкл. анимация, дизайн, програмиране и други услуги за игра. Получил сте частично плащане по подписаното споразумение през декември, а окончателното плащане предстои да бъде извършено през ......5г. В запитването уточнявате, че сте независим изпълнител, със собствен работен график, и няма да бъдете осигуряван от дружеството - възложител. За полученият доход няма да Ви бъде издадена служебна бележка, и размерът на получения доход се доказва от движението по личната Ви разплащателна сметка.
В тази връзка сте поставил въпроси относно вида и декларирането на получения доход - доход от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, авторски възнаграждения или доход от други източници по смисъла на ЗДДФЛ. Как следва да бъде деклариран получения доход в приложение № 3 от ГДД за 201...г. в случай, че е от извънтрудови правоотношения или от авторско възнаграждение при отсъствие на служебна бележка от дружеството - платец на доход?
Ако доходът е квалифициран като авторско възнаграждение следва ли да се регистрирате като лице, упражняващо свободна професия или не е необходима тази регистрация?
Ако доходът е квалифициран като доход от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ следва ли да се декларира в приложение № 6, към ГДД като доход от източник в чужбина, без наличие на служебна бележка от платеца на дохода?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбита на ЗДДФЛ изразяваме следното принципно становище:
Съгласно действащият ЗДДФЛ се прилагат два основи принципа на облагане на доходите на физическите лица:
- принципът за облагане на доходите на лицата при източника ,т.е. придобитите от тях доходи от източник на територията на дадена страна да подлежат на облагане в тази страна, независимо дали получателят им е местно ил чуждестранно лице и
- лицата , които се приемат за местни за дадена страна, се облагат в тази страна за своя световен доход, т.е. както за доходите с източник в страната, така и за доходи от източник в чужбина. - чл.6 от ЗДДФЛ.
В резултат на това, ако дадено лице има доходи от източник в чужбина, то ще подлежи на облагане както в държавата - източник на дохода, така и в тази на която то е местно лице.
Декларирането на доходите от източник в България и от чужбина става чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ образец 2001 в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Относно данъчното облагане на доходите ,които получавате по така описания от Вас казус следва да имате предвид, че за коректното попълване на декларацията следва да класифицирате правилно вида на дохода:
1.Съгласно §1 ,т.26 ,б. "е" от ДР на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са: правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношения по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице , когато трудът се полага извън територията на страната .
Независимо ,че са приравнени на трудови така посочените правоотношения, доходът подлежи на деклариране с ГДД в Приложение № 1 и данъкът се заплаща от лицето , получател на дохода /чл.50 ал.3 от ЗДДФЛ/.
2. По реда на глава пета, раздел ІІІ от ЗДДФЛ се определят доходите от друга стопанска дейност. С 40 на сто разходи за дейността се намалява придобития доход, представляващ авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, интелектуална собственост /чл.29, ал.1, т.2"б" от ЗДДФЛ/.
Вида на дохода следва да определите, съобразявайки се с легалната дефиниция, дадена в Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения". Понятието е дефинирано в §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ, която норма препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане /§ 1, т. 8 от ДР на закона/.
По смисъла на т.8 от § 1 на ДР на ЗКПО, "Авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио - или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
В случай, че получените доходи попадат в обхвата на горепосоченото определение същите се декларират в част I ред 1.1 от източници в чужбина на Приложение № 3 /образец 2031/ "Доходи от друга стопанска дейност " на декларацията.
3. Относно възможността да се регистрирате като лице, упражняващо свободна професия следва да имате предвид , че съгласно § 1, т.29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
За целите наосигурителното законодателство е важно да отбележим ,че съгласно чл.5, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Самоосигуряващите се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
В НООСЛБГРЧМЛ са определени и самоосигуряващите се лица, които упражняват свободна професия по регистрация.
На основание чл.1, ал.5 от НООСЛБГРЧМЛ за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Следователно, Вие ще се считате за лице упражняващо свободна професия ако спрямо Вас са приложими някои от разпоредбите на чл.1, ал.5 от НООСЛБГРЧМЛ и отговаряте на определението дадено в § 1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ.
Националната агенция за приходите /НАП/ при осъществяване на правомощията си, възложени от закона се произнася и действа в пределите на своята компетентност, като в повечето случай тази компетентност произтича от изрична нормативна разпоредба. Законът за НАП /ЗНАП/ и Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ не предвиждат процесуалната възможност орган по приходите в НАП да се произнася по въпроси извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство.
С оглед горното въпросите относими по приложимост на Закона за авторското право и сродните му права са от изключителната компетентност на Министерството на културата.
Определянето на вида на дохода има определящо значение при формирането на облагаемия доход по чл.29 от ЗДДФЛ. То е от първостепенна важност и за коректното определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, което е свързано с изчисляване на общата годишна данъчна основа .
В заключение Ви информираме , че на основание чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Между Р България и САЩ е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, която е ратифицирана от Народното събрание и обн.ДВ, бр.5/20.януари 2009 г./.
По приложението на спогодбите, съгл. чл.32, т.2 от Устройствения правилник на НАП, в компетенцията на Дирекция "СИДДО" към Централно управление на Национална агенция по приходите е да дава становища по казуси, съдържащи конкретна фактическа обстановка, във връзка с практическото прилагане на влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: през декември ............. г. е подписано Споразумение за изпълнител с дружество ................. от САЩ с предмет - извършване и предоставяне на услуги с личен труд, включително анимация, дизайн, програмиране и други услуги за игра. Получено е частично плащане по споразумението през декември, а окончателното плащане предстои да бъде извършено през ......5 г. Посочено е, че изпълнителят е независим, със собствен работен график, и няма да бъде осигуряван от дружеството - възложител. За получения доход няма да бъде издадена служебна бележка, като размерът на дохода се доказва с движението по личната разплащателна сметка.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос: Какъв е видът на получения доход - доход от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, авторски възнаграждения или доход от други източници по смисъла на ЗДДФЛ?
Въпрос: Как следва да бъде деклариран полученият доход в Приложение № 3 от годишната данъчна декларация за 201... г. в случай, че е от извънтрудови правоотношения или от авторско възнаграждение при отсъствие на служебна бележка от дружеството - платец на дохода?
Въпрос: Ако доходът е квалифициран като авторско възнаграждение, следва ли лицето да се регистрира като лице, упражняващо свободна професия, или не е необходима такава регистрация?
Въпрос: Ако доходът е квалифициран като доход от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ, следва ли да се декларира в Приложение № 6 към годишната данъчна декларация като доход от източник в чужбина, без наличие на служебна бележка от платеца на дохода?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ е изложено следното принципно становище.
1. Общи принципи на облагане по ЗДДФЛ
Съгласно действащия ЗДДФЛ се прилагат два основни принципа на облагане на доходите на физическите лица:
- принципът за облагане на доходите при източника - придобитите доходи от източник на територията на дадена страна подлежат на облагане в тази страна, независимо дали получателят е местно или чуждестранно лице;
- принципът за облагане на местните лица за световния им доход - лицата, които се приемат за местни за дадена страна, се облагат в тази страна за своя световен доход, т.е. както за доходите с източник в страната, така и за доходите от източник в чужбина - чл. 6 от ЗДДФЛ.
В резултат, ако дадено лице има доходи от източник в чужбина, то подлежи на облагане както в държавата - източник на дохода, така и в държавата, на която е местно лице.
Декларирането на доходите от източник в България и от чужбина се извършва чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, образец 2001, в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
За коректното попълване на декларацията е необходимо правилно да се класифицира видът на дохода.
Извод: Местните физически лица декларират и облагат по ЗДДФЛ световния си доход, включително доходите от източник в чужбина, чрез годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като правилната класификация на вида доход е задължителна за вярното попълване.
2. Възможна квалификация като доход от трудови правоотношения, приравнени на трудови
Съгласно § 1, т. 26, б. "е" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са:
- правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и
- правоотношения по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
Независимо че тези правоотношения са приравнени на трудови, доходът подлежи на деклариране с годишна данъчна декларация в Приложение № 1, като данъкът се заплаща от лицето - получател на дохода (чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Извод: Ако правоотношението с чуждестранното дружество представлява наемане на работна сила по смисъла на § 1, т. 26, б. "е" от ДР на ЗДДФЛ, доходът се третира като доход от трудови правоотношения, приравнени на трудови, декларира се в Приложение № 1 към годишната декларация и данъкът се внася от физическото лице по чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ.
3. Възможна квалификация като доход от друга стопанска дейност - авторски и лицензионни възнаграждения
По реда на глава пета, раздел III от ЗДДФЛ се определят доходите от друга стопанска дейност.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ с 40 на сто разходи за дейността се намалява придобитият доход, представляващ авторски и лицензионни възнаграждения, включително доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и доходи от интелектуална собственост.
Видът на дохода следва да се определи, съобразявайки се с легалната дефиниция на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" в допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Понятието е дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, която норма препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 1, т. 8 от ДР на закона).
По смисъла на т. 8 от § 1 на ДР на ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за:
- използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
- използването или правото на използване на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
- използването или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване;
- информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
В случай че получените доходи попадат в обхвата на това определение, те се декларират в част I, ред 1.1 "от източници в чужбина" на Приложение № 3 (образец 2031) "Доходи от друга стопанска дейност" на годишната данъчна декларация.
Извод: Ако възнаграждението по споразумението представлява авторско или лицензионно възнаграждение по § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ във връзка с § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, доходът се третира като доход от друга стопанска дейност, ползва се нормативно признат разход 40 % по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ и се декларира в част I, ред 1.1 "от източници в чужбина" на Приложение № 3 към годишната декларация.
4. Възможност за регистрация като лице, упражняващо свободна професия
Относно възможността за регистрация като лице, упражняващо свободна професия, следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "лица, упражняващи свободна професия" са:
- експерт-счетоводителите;
- консултантите;
- одиторите;
- адвокатите;
- нотариусите;
- частните съдебни изпълнители;
- съдебните заседатели;
- експертите към съда и прокуратурата;
- лицензираните оценители;
- представителите по индустриална собственост;
- медицинските специалисти;
- преводачите;
- архитектите;
- инженерите;
- техническите ръководители;
- дейците на културата, образованието, изкуството и науката;
- застрахователните агенти;
- други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
- осъществяват за своя сметка професионална дейност;
- не са регистрирани като еднолични търговци;
- са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
За целите на осигурителното законодателство, съгласно чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО се осигуряват по реда, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
В НООСЛБГРЧМЛ са определени и самоосигуряващите се лица, които упражняват свободна професия по регистрация. На основание чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
- на основание предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
- за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
- като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Следователно, лицето ще се счита за упражняващо свободна професия, ако спрямо него са приложими някои от разпоредбите на чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ и отговаря на определението в § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ.
Извод: Регистрация като лице, упражняващо свободна професия, е налице, когато дейността попада в обхвата на чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ и са изпълнени кумулативно условията на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, включително качеството на самоосигуряващо се лице по чл. 5, ал. 2 от КСО.
5. Компетентност на НАП
Националната агенция за приходите (НАП) при осъществяване на правомощията си, възложени от закона, се произнася и действа в пределите на своята компетентност, като в повечето случаи тази компетентност произтича от изрична нормативна разпоредба. Законът за НАП (ЗНАП) и Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) не предвиждат процесуална възможност орган по приходите в НАП да се произнася по въпроси извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство.
Извод: НАП може да се произнася само по въпроси в рамките на данъчното и осигурителното законодателство, като извън този обхват органите по приходите нямат компетентност да дават становища.
