ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи запитване с вх. № 96-00-41/21.02.2024 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Издадено е задължително предписание № ЗД-......../09.02.2024 г. от контролните органи на ТП на НОИ ......... за промяна на подадени данни с декларация образец № 1 за М.С. Съгласно приложеното копие на задължителното предписание е констатирано, че са подадени некоректни данни в частта за вид осигурен съобразно последователността на сключените трудови договори от лицето.
Считате, че като работодател и осигурител не сте допуснал грешка при регистрацията на трудовия договор на лицето и подаването на данните в регистъра на осигурените лица. За удостоверяване на горепосоченото прилагате копие на трудов договор и на уведомлението за сключването му.
При положение че няма щета за фиска в частта за данъци и осигуровки, не виждате проблем да се вземе решение да не се извършват изискваните корекции на декларации образец № 1, тъй като те биха били със същия ефект като само ще си размените ролите с другия осигурител на лицето, за който се твърди, че също е подавал грешни данни.
Посочвате, че осигуреното лице, съзнателно или не, Ви е подвело при сключване на трудовия договор с МБАЛ ......... ЕООД.
Поставяте следния въпрос:
Как следва да се подават данни за осигуреното лице с декларация образец № 1 при сключен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ?
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Цялостният контрол за спазването на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставен на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) към министъра на труда и социалната политика (чл. 399 от Кодекса на труда(КТ)).
В тази връзка Ви уведомявам, че част от запитването Ви е свързано с прилагането на разпоредби от КТ и същите са от функционалната компетентност на ИА ГИТ.
По прилагане на осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, е определен в чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно тази разпоредба осигурителният доход включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за тези лица се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО, когато лицата получават доходи от упражняване на дейност на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Във връзка с определяне поредността на доходите, с оглед ограничаването до максималния месечен осигурителен доход, при извършване на дейности на различни основания, изброени в една и съща алинея на чл. 6, ал. 11 от КСО, се взема предвид последователността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1 - последователността на възникване на правоотношенията.
В тази връзка, разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски (НЕВДПОВ), въвежда задължение за лицата, които упражняват дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и т. 6 и/или ал. 10 от КСО, да декларират пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следователно, при определяне поредността на доходите, върху които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), при упражняване на трудова дейност по няколко трудови правоотношения, се взема предвид последователността на възникване на правоотношенията. По този начин се изключват редица субективни фактори като избор и желание на осигурения, или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях ще дължи осигурителни вноски върху по-малък доход (или няма да дължи), когато извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на изплатеното възнаграждение.
В същата последователност ще се формира и месечният осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6, чл. 4а1, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
Здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се определя на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО). Вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в определено съотношение (60:40 от 2008 г.).
Във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО и задължението на осигурителите да подават данни с декларации образец № 1 и образец № 6 към НАП, по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба № Н-13/2019 г.), следва да имате предвид, че в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата са дадени подробни указания относно попълването на данните в декларация образец № 1, включително за вида осигурен, дните в осигуряване на лицата, осигурителния доход и т.н. Съгласно тези указания в полето на т. 12. Вид осигурен се попълва в две позиции код, както следва:
- 01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове;
- 04 - за работещи по допълнителен трудов договор.
По силата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-13/2019 г. декларации по ал. 1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на НАП или НОИ във връзка с възложените им дейности.
В заключение Ви уведомявам, че по отношение на възможността за неизпълнение на задължителните предписания, издадени по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, следва да се обърнете към отговорната институция ТП на НОИ .........
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Издадено е задължително предписание № ЗД-......../09.02.2024 г. от контролните органи на ТП на НОИ ........ за промяна на подадени данни с декларация образец № 1 за лицето М.С. Съгласно приложеното копие на задължителното предписание е констатирано, че са подадени некоректни данни в частта за "вид осигурен" съобразно последователността на сключените трудови договори от лицето.
Работодателят и осигурител счита, че не е допуснал грешка при регистрацията на трудовия договор на лицето и при подаването на данните в регистъра на осигурените лица. За удостоверяване на това са приложени копие от трудовия договор и от уведомлението за сключването му.
Посочва се, че при положение че няма щета за фиска в частта за данъци и осигуровки, не се вижда проблем да се вземе решение да не се извършват изискваните корекции на декларации образец № 1, тъй като те биха били със същия ефект, като единствено ще се разменят ролите с другия осигурител на лицето, за който се твърди, че също е подавал грешни данни. Посочва се още, че осигуреното лице, съзнателно или не, е подвело работодателя при сключване на трудовия договор с МБАЛ ......... ЕООД.
Въпрос: Как следва да се подават данни за осигуреното лице с декларация образец № 1 при сключен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ?
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Цялостният контрол за спазването на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставен на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика (чл. 399 от Кодекса на труда). В тази връзка се посочва, че част от запитването е свързана с прилагането на разпоредби от КТ и същите са от функционалната компетентност на ИА ГИТ.
По прилагане на осигурителното законодателство е изложено следното становище:
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, е определен в чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тази разпоредба осигурителният доход включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за тези лица се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО, когато лицата получават доходи от упражняване на дейност на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
- 1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
- 2. доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- 3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- 4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Във връзка с определяне поредността на доходите, с оглед ограничаването до максималния месечен осигурителен доход, при извършване на дейности на различни основания, изброени в една и съща алинея на чл. 6, ал. 11 от КСО, се взема предвид последователността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1 - последователността на възникване на правоотношенията.
В тази връзка разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, въвежда задължение за лицата, които упражняват дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и т. 6 и/или ал. 10 от КСО, да декларират пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следователно, при определяне поредността на доходите, върху които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване при упражняване на трудова дейност по няколко трудови правоотношения, се взема предвид последователността на възникване на правоотношенията. По този начин се изключват субективни фактори като избор и желание на осигурения или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях ще дължи осигурителни вноски върху по-малък доход (или няма да дължи), когато се извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на изплатеното възнаграждение.
В същата последователност се формира и месечният осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6, чл. 4а1, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО. Здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се определя на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО). Вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40 от 2008 г.
Във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО и задължението на осигурителите да подават данни с декларации образец № 1 и образец № 6 към НАП по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, следва да се има предвид, че в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата са дадени подробни указания относно попълването на данните в декларация образец № 1, включително за вида осигурен, дните в осигуряване на лицата, осигурителния доход и др.
Съгласно тези указания в полето на т. 12 "Вид осигурен" се попълва в две позиции код, както следва:
- 01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове;
- 04 - за работещи по допълнителен трудов договор.
По силата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-13/2019 г. декларации по ал. 1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на НАП или НОИ във връзка с възложените им дейности.
В заключение е посочено, че по отношение на възможността за неизпълнени... (текстът в предоставеното становище е прекъснат).
Извод: Данните за осигуреното лице по сключен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се подават с декларация образец № 1 съобразно правилата на КСО и Наредба № Н-13/2019 г., като "вид осигурен" се определя по указанията в Приложение № 1 към наредбата (код 01 или 04) и се спазва последователността на възникване на правоотношенията и поредността по чл. 6, ал. 11 от КСО при наличие на повече от едно основание за осигуряване.
