НАП: Регистрация на електронен магазин и задължителна регистрация по ЗДДС при онлайн продажба на хранителни добавки

ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-31-28/25.04.2024 г., относно прилагане разпоредбите на ЗДДС, ППЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Собственик сте на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), което ще извършва продажби на стоки(хранителни добавки) чрез електронен магазин на лица в България и в чужбина. Хранителните добавки ще внасяте от Естония, същите ще бъдат в бутилки от 100 мл. течен екстракт, състоящ се от гъби рейши, чага, лъвска грива и кордицепс. Стоките ще бъдат складирани в складове на Еконт (съгласно изискванията на БАБХ), които ще извършва и доставката при онлайн продажба. Продажбите ще бъдат насочени изцяло към българския пазар и към фирми в други държави в ЕС в близко бъдеще, в зависимост от развитието.

Поставени са следните въпроси:

1. Какви са изискванията и процедурите за регистрация на електронен магазин за хранителни добавки, необходими документи, форми и стъпки за регистрация, както и сроковете за това?
2. Как да се регистрират съответните хранителни добавки за онлайн продажба? В тази връзка какви са процедурите за подаване на заявления за регистрация, включително изискванията за маркиране и етикиране на стоките, както и какви документи са необходими за тази цел?
3. Какви са изискванията за лицензиране и сертифициране на дружеството и продуктите съгласно новите правила за хранителните добавки?
4. Какви са изискванията за регистрация по ЗДДС и редът за това? Плащанията за реклама към търговци от трети страни като "GOOGLE", "META", "SHOPIFY" и др. облагат ли се с ДДС и възниква ли правото на приспадане на данъчен кредит?

В запитването не се съдържа детайлна информация относно начина на заплащане, както и статутът на клиентите, поради което становището е принципно.

По първи въпрос:

В данъчното право липсва специфична уредба, касаеща продажбата на стоки (хранителни добавки) чрез електронен магазин.

В § 1, т. 87 от допълнителни разпоредби (ДР) на ЗДДС се съдържа определение за електронен магазин. "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33 от наредбата.

От съществено значение дали електронен магазин следва да се регистрира в НАП е начинът на организиране на дейността, начините, чрез които клиентите заплащат за стоката и дали е налице задължение за издава фискален бон за извършената продажба.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Дефиниции на изброените начини на плащане са дадени в Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и ЗПУ.

В конкретният случай, ако извършвате продажба на стоки чрез софтуер, отговарящ на определението за електронен магазин и приемате плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, е налице задължение за подаване на Приложение № 33 за електронен магазин.

В писмо на ЦУ на НАП с изх. № 20-00-106/05.08.2021 г. са разгледани най-често използваните начини на плащане и отчитане на продажбите. Същото може да намерите на страницата на НАП.

По втори и трети въпрос:

Във втори и трети въпрос от запитването се поставят въпроси относно регистрация, маркировка, етикиране, лицензиране и сертифициране на хранителни добавки. Тъй като тази проблематика не е предмет на данъчното право, НАП не е компетентна да изрази становище по тези въпроси.

По четири въпрос:

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Предвид посочената разпоредба на закона, дружеството, което не е регистрирано по ЗДДС лице следва да следи облагаемите си доставки - продажбите на стоки, с оглед задължителна регистрация по този закон.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко установено на територията на страната данъчно задължено лице, което има облагаем оборот 100 000 лв. (към 31.12.2024 г.) или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

При посочения по-горе оборот от продажба на стоки, за дружеството ще възникне задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона. В този оборот ще участват реализираните продажби на стоки на територията на страната. От 01.01.2025 г. облагаемият оборот за задължителна регистрация е 166 000 лв.

Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, има право да се регистрира по ЗДДС (чл. 100, ал. 1 от ЗДДС) по желание.

Процедурата за регистрация по ЗДДС е регламентирана в разпоредбите на чл. 101 - 104 от ЗДДС.

Съгласно чл. 101, ал. 1 от ЗДДС регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) заявление за регистрация по образец.

По силата на чл. 101, ал. 5 от ЗДДС, в случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията. Заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК.

В срок от 7 дни от подаване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация и в срок 7 дни от приключване на проверката издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията (чл. 101, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДС).

За дата на регистрация по ЗДДС се смята датата на връчването на акта за регистрация, съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗДДС.

При рекламиране на стоките на сайта на "GOOGLE", "META", "SHOPIFY" и др., платформите осъществяват доставка на услуга на дружеството. Същото се отнася и за получените от дружеството посреднически услуги (в т. ч. дължими такси/комисионни за обслужване и др.), извършени от платформите.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услуга, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В конкретния случай, мястото на получените услуги за реклама от платформите е на територията на страната, където е установено Вашето дружество получател.

В разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е указано, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от с. з.

По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

На основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, за лицата получаващи услуги от чуждестранни доставчици възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

С оглед посоченото, дружеството като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, която е облагаема доставка и данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, подлежи на задължителна регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Тази регистрация е предварителна и е относима само за услуги. Предвид цитираните норми, за българското дружество ще възникне задължение за начисляване на данъка по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.

На основание чл. 70, ал. 4 от ЗДДС няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС. За начисления данък за получените услуги няма да се приспада данъчен кредит.

Право на данъчен кредит за горните доставки може да възникне за лицата регистрирани по чл. 96 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, при условията на глава седма от ЗДДС.

В допълнение, на интернет страницата на НАП (https://nra.bg) може да се запознаете със становища на НАП по сходни на Вашите въпроси чрез системата "Въпроси и отговори".

Настоящото становище е принципно въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.