Изх. № 53-04-698
12.08. 2019г.
ЗДДС - чл. 45, ал. 3
ЗДДС - чл. 45, ал. 5, т. 1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-698/21.06.2019 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
.....е собственик на недвижим имот - идеална част от урегулиран поземлен имот (УПИ),по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ),заедно със самостоятелни обекти от построена в имота сграда, както и идеални части от сградата. Имотите са придобити чрез публична продан по изпълнително дело, проведено от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) ..., като постановлението за възлагане на имота е издадено на 22.02.2013 г. Сградата е обитавана от преди 1990 г., като към този момент е била вече присъединена към мрежите на водоснабдителни и електроразпределителни дружества. Видно от приложените към запитването документи имотите са послужили като обезпечение за отпуснат банков кредит през 2008 г., а правото на собственост върху тях е било установено от нотариус по реда на чл. 483, ал. 1 от отменения Граждански процесуален кодекс (ГПК)през 2006 г.
Дружеството желае да продаде посочените имоти, но не разполага с акт за въвеждане на сградата в експлоатация, поради което не може да установи обстоятелствата, релевантни за третирането на сделката за целите на ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли са условията за облагане на предстоящата сделка по реда на ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.По отношение на сделките, свързани със сгради или части от тях, чл. 45, ал. 3 от закона установява изключение от общата разпоредба на чл. 12, ал. 1, предвиждайки същите да бъдат третирани като освободени от облагане с ДДС, в случай, че не са нови. Дефиниция за нова сграда е предвидена в §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС),съгласно която нови са сградите, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).Видно от тази разпоредба, в случай че са изтекли повече от 60 месеца от издаването на разрешение за ползване по реда на ЗУТ, сградата не е нова за целите на ЗДДС, следователно на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС нейната доставка може да се третира като освободена от облагане с ДДС.
В конкретния случай към запитването не е приложено разрешението за ползване (или негов еквивалентен документ) на сградата, част от която е офисът, който дружеството възнамерява да продаде. Такова и не е открито от дружеството, съгласно изложеното в запитването. Фактът, обаче, че имотите са придобити през 2013 г., както и че са съществували в същия вид в предходни периоди, през 2006 г. и 2008 г., косвено индикира изтичане на срока, предвиден в §1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Във всеки случай, дори да се допусне, че разрешението за ползване на сградата е издадено в последния възможен момент, непосредствено преди възлагането на имота на дружеството от страна на ЧСИ, то срокът по §1, т. 5 от ДР на ЗДДС е изтекъл на 22.02.2018 г., т.е. към настоящия момент сградата не следва да бъде третирана като нова за целите на ЗДДС и няма пречка сделката с нея да бъде третирана като освободена доставка по смисъла на закона.
Изложеното не следва да се взема предвид в случай, че разрешение за ползване е издадено в момент, последващ придобиването от страна на дружеството, или към настоящия момент все още не е издадено, тъй като в такъв случай срокът по §1, т. 5 от ДР на ЗДДС все още не би могъл да започне да тече, както и ако след придобиването на имотите от страна на дружеството е издавано ново разрешение за ползване, например в резултат на промяна в конструкцията на сградата, основен ремонт, преустройство и други подобни дейности.
Необходимо е да се отбележи още, че в случай, че дружеството желае да третира доставката като облагаема, същото може да се възползва от правото си по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
Във връзка с евентуалната продажба на УПИ, в който е построена сградата, следва да имате предвид, че съгласно чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС освобождаването, предвидено в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 не се прилага по отношение на сделки с УПИ, с изключение на частта от тях, съставляваща прилежащ терен към сградите, които не са нови. Това означава, че продажбата на притежаваната от дружеството идеална част от УПИ, с изключение на съответната идеална част от прилежащия терен към сградата, определена по правилото на §1, т. 6 от ДР на ЗДДС, следва да бъде обложена по реда на закона, независимо от начина, по който бъде третирана доставката на обектите в сградата.
Необходимо е още да се има предвид, че в случай, че дружеството е придобило сградата под формата на облагаема доставка, начислен му е данък и е ползвало данъчен кредит, и впоследствие я продаде като освободена доставка, то по силата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС ще бъде задължено да коригира ползвания данъчен кредит по правилата, установени в чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството е собственик на недвижим имот - идеална част от урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), заедно със самостоятелни обекти от построена в имота сграда, както и идеални части от сградата. Имотите са придобити чрез публична продан по изпълнително дело, проведено от частен съдебен изпълнител, като постановлението за възлагане на имота е издадено на 22.02.2013 г.
Сградата е обитавана от преди 1990 г., като към този момент е била вече присъединена към мрежите на водоснабдителни и електроразпределителни дружества. От приложените към запитването документи е видно, че имотите са послужили като обезпечение за отпуснат банков кредит през 2008 г., а правото на собственост върху тях е било установено от нотариус по реда на чл. 483, ал. 1 от отменения Граждански процесуален кодекс (ГПК) през 2006 г.
Дружеството желае да продаде посочените имоти, но не разполага с акт за въвеждане на сградата в експлоатация, поради което не може да установи обстоятелствата, релевантни за третирането на сделката за целите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Въпрос: Налице ли са условията за облагане на предстоящата сделка по реда на ЗДДС?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
По отношение на сделките, свързани със сгради или части от тях, чл. 45, ал. 3 от ЗДДС установява изключение от общата разпоредба на чл. 12, ал. 1, като предвижда тези доставки да бъдат третирани като освободени от облагане с ДДС, когато сградите не са нови.
Дефиниция за "нова сграда" е предвидена в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, съгласно която нови са сградите, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на ЗУТ.
От тази разпоредба следва, че ако са изтекли повече от 60 месеца от издаването на разрешението за ползване по реда на ЗУТ, сградата не е нова за целите на ЗДДС и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката ѝ може да се третира като освободена от облагане с ДДС.
В конкретния случай към запитването не е приложено разрешението за ползване (или еквивалентен документ) на сградата, част от която е офисът, който дружеството възнамерява да продаде. Такъв документ не е открит и от дружеството, съгласно изложеното в запитването.
Фактът, че имотите са придобити през 2013 г., както и че са съществували в същия вид в предходни периоди - през 2006 г. и 2008 г., косвено индикира изтичане на срока, предвиден в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Дори да се приеме, че разрешението за ползване на сградата е издадено в последния възможен момент, непосредствено преди възлагането на имота на дружеството от страна на частния съдебен изпълнител, срокът по § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС би изтекъл на 22.02.2018 г. Следователно към настоящия момент сградата не следва да бъде третирана като нова за целите на ЗДДС и няма пречка сделката с нея да бъде третирана като освободена доставка по смисъла на закона.
Изложеното не следва да се прилага, ако разрешението за ползване е издадено в момент, последващ придобиването на имота от дружеството, или към настоящия момент все още не е издадено, тъй като в такъв случай срокът по § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС не би могъл да започне да тече. Същото важи и ако след придобиването на имотите от дружеството е издавано ново разрешение за ползване, например в резултат на промяна в конструкцията на сградата, основен ремонт, преустройство или други подобни дейности.
Необходимо е също да се отбележи, че ако дружеството желае да третира доставката като облагаема, може да се възползва от правото си по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
Извод: При условие че за сградата не е налице разрешение за ползване, издадено след придобиването ѝ от дружеството, и че 60-месечният срок по § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС е изтекъл, сградата не се счита за нова и доставката може да се третира като освободена по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, освен ако дружеството не упражни правото си по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да я третира като облагаема.
Относно евентуалната продажба на УПИ, в който е построена сградата, следва да се има предвид, че съгласно чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС освобождаването по чл. 45, ал. 1 не се прилага за сделки с УПИ, с изключение на частта от тях, съставляваща прилежащ терен към сградите, които не са нови.
Това означава, че продажбата на притежаваната от дружеството идеална част от УПИ, с изключение на съответната идеална част от прилежащия терен към сградата, определена по правилото на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС, подлежи на облагане по реда на закона, независимо от начина, по който се третира доставката на обектите в сградата.
Извод: Продажбата на идеалната част от УПИ, различна от идеалната част от прилежащия терен към ненова сграда, е облагаема доставка по ЗДДС, независимо от режима на облагане на доставката на самите обекти в сградата.
Необходимо е още да се има предвид, че ако дружеството е придобило сградата под формата на облагаема доставка, начислен му е данък и е ползвало данъчен кредит, а впоследствие я продаде като освободена доставка, по силата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС ще бъде задължено да коригира ползвания данъчен кредит по правилата на чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Извод: При продажба на сградата като освободена доставка, когато при придобиването ѝ е ползван данъчен кредит по облагаема доставка, дружеството дължи корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 10, ал. 2 във връзка с чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
