ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-166/24.07.2023 г., относно прилагане на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, не е регистрирано по ЗДДС лице. Дейността, която имате намерение да осъществяватe е търговия с произведения на изкуството, като за целта ще се открие галерия, където ще бъдат излагани същите. Съдружникът ви притежава собствена колекция от такива произведения, намиращи се на територията на Република България, които ще предостави на дружеството за продажба. Същият е собственик и на дружество, регистрирано в Република Германия със същата дейност - продажба на произведения на изкуството.
Поставени са следните въпроси:
- Какво трябва да направи дружеството и какви документи ще са необходими, за да придобие то, като свои, произведенията на изкуството, които притежава съдружникът, намиращи се на територията на страната?
- Необходимо ли е дружеството да се регистрира по ЗДДС, след като придобие собствеността на тези произведения на изкуството и започне да реализира продажби на същите на територията на страната? Ако отговорът е "да", то следващите въпроси са "кога" и "при какви условия"?
- Необходимо ли е дружеството да се регистрира по ЗДДС, ако придобие произведения на изкуството и същите бъдат доставени на територията на страната от дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка?
- Ако другото дружество не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, при получаване от него на произведения на изкуството в България дружеството получател следва ли да се регистрира по ЗДДС?
- Какви документи трябва да бъдат представени от дружество, регистрирано в друга държава членка, във връзка с такава продажба, както и какви документи са необходими за доказване автентичността на произведенията на изкуството?
- Трябва ли тези съпътстващи документи да бъдат преведени на български език и заверени от заклет преводач, когато бъдат продавани произведенията на изкуството на територията на Република България?
- Какви документи и кога е необходимо да се представят в НАП във връзка с тази дейност и в какви срокове?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Първичните счетоводните документи, съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч.) са носители на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Документирането зависи от качеството на продавача.
Във връзка с принципа за документална обоснованост на стопанските операции и факти съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч. при осъществяване на сделки с физически лица, които не са регистрирани по Търговския закон, следва да се изготвя документ за извършения разход (констативен протокол, разписка, сметка или др.), който да съдържа достатъчно информация за конкретния разход (вид, количество, цена и др.), като се спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
По втори въпрос:
Задължение за регистрация по ЗДДС възниква на основание чл. 96, ал. 1 от закона. Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7- дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка. В облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по такива доставки.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
При осъществяване на доставки - продажба на стоки - произведения на изкуството, ще формирате облагаем оборот и следва да се съобразите с посоченото по-горе основание за задължителна регистрация по ЗДДС.
Основание за регистрация по избор за целите на ЗДДС е регламентирано в чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
По трети и четвърти въпрос:
При придобиване на стоки - произведения на изкуството, които ще бъдат доставени на територията на страната от дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, ще е налице вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно чл. 2, т. 2 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация.
Задължение за регистрация за ВОП възниква на основание чл. 99 от ЗДДС. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Алинея 1 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20 000 лв.
Задължение за подаване на заявление за регистрация по горния ред възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.
Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96 и 97 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
В случай че доставчикът е регистриран по ДДС в друга държава членка и прилага специален ред на облагане на маржа, е относима разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка;
В случай че доставчикът не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, няма да възникне задължение за регистрация на основание на чл. 99 от ЗДДС.
По пети въпрос:
Редът за документиране на доставките на стоки от чуждестранно лице -доставчик е разписан в законодателството в областта на ДДС в другата държава членка. Фактурите, които ще получите, може да съдържат текстове - понятия, изписани от чуждестранните доставчици на основание правни норми, разписани в чуждото законодателство.
Поставеният от Вас въпрос за доказване автентичността на произведенията на изкуството не е свързан с тълкуване и прилагане на разпоредби от данъчното или осигурителното законодателство. В случая не е налице неяснота или противоречие при прилагането на разпоредби, свързани с данъчното законодателство, и НАП не е компетентна да изразява становище.
По шести въпрос:
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗСч. счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвидено в чл. 55, ал. 1, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
По седми въпрос:
При доставка на произведения на изкуството е предвиден специален ред на облагане на маржа на цената,регламентиран с нормите на Глава седемнадесета "Специален ред на облагане на маржа на цената" от ЗДДС.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от данъчно незадължено лице; друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания; друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство; друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗДДС дилърите имат право да прилагат разпоредбите на тази глава и по отношение доставката на:
1. произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, които са внесли;
2. произведения на изкуството, доставени им от техните автори или от наследниците им.
Правото на избор по ал. 3 се упражнява чрез подаване на уведомление пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗДДС дилърът може да прилага и общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети. Това право се упражнява от лицето за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
- Дружеството, което отправя запитването, не е регистрирано по ЗДДС лице.
- Предвижда се осъществяване на дейност "търговия с произведения на изкуството", като за целта ще бъде открита галерия, в която ще се излагат произведенията.
- Съдружникът в дружеството притежава собствена колекция от произведения на изкуството, намиращи се на територията на Република България, които ще предостави на дружеството за продажба.
- Съдружникът е собственик и на дружество, регистрирано в Република Германия, със същата дейност - продажба на произведения на изкуството.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какво трябва да направи дружеството и какви документи ще са необходими, за да придобие то, като свои, произведенията на изкуството, които притежава съдружникът, намиращи се на територията на страната?
Въпрос 2: Необходимо ли е дружеството да се регистрира по ЗДДС, след като придобие собствеността на тези произведения на изкуството и започне да реализира продажби на същите на територията на страната? Ако отговорът е "да", то следващите въпроси са "кога" и "при какви условия"?
Въпрос 3: Необходимо ли е дружеството да се регистрира по ЗДДС, ако придобие произведения на изкуството и същите бъдат доставени на територията на страната от дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка?
Въпрос 4: Ако другото дружество не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, при получаване от него на произведения на изкуството в България дружеството получател следва ли да се регистрира по ЗДДС?
Въпрос 5: Какви документи трябва да бъдат представени от дружество, регистрирано в друга държава членка, във връзка с такава продажба, както и какви документи са необходими за доказване автентичността на произведенията на изкуството? Трябва ли тези съпътстващи документи да бъдат преведени на български език и заверени от заклет преводач, когато бъдат продавани произведенията на изкуството на територията на Република България? Какви документи и кога е необходимо да се представят в НАП във връзка с тази дейност и в какви срокове?
По първи въпрос
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч.) първичните счетоводни документи са носители на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
Документирането на придобиването зависи от качеството на продавача.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч., във връзка с принципа за документална обоснованост на стопанските операции и факти, при осъществяване на сделки с физически лица, които не са регистрирани по Търговския закон, следва да се изготвя документ за извършения разход (констативен протокол, разписка, сметка или друг документ). Този документ трябва да съдържа достатъчно информация за конкретния разход - вид, количество, цена и други, като се спазват изискванията за съставяне на документите съгласно действащото законодателство.
Извод: За придобиване на произведенията на изкуството от съдружника, когато той е физическо лице, нерегистрирано по Търговския закон, дружеството следва да състави разходооправдателен документ (напр. констативен протокол, разписка, сметка), съдържащ данни за вида, количеството, цената и др., в съответствие с изискванията на ЗСч.
По втори въпрос
Задължение за регистрация по ЗДДС възниква на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона.
Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка. В облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по такива доставки.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
При осъществяване на доставки - продажба на стоки - произведения на изкуството, дружеството ще формира облагаем оборот и следва да се съобрази с посоченото по-горе основание за задължителна регистрация по ЗДДС.
Основание за регистрация по избор за целите на ЗДДС е регламентирано в чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
Извод: Дружеството е длъжно да се регистрира по ЗДДС при достигане на облагаем оборот 100 000 лв. за период по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, включително от продажби на произведения на изкуството, като спази 7-дневните срокове за подаване на заявление. При недостигане на този оборот дружеството може да се регистрира по избор по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.
По трети и четвърти въпрос
При придобиване на стоки - произведения на изкуството, които ще бъдат доставени на територията на страната от дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, е налице вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно чл. 2, т. 2 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация.
Задължение за регистрация за ВОП възниква на основание чл. 99 от ЗДДС. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, чл. 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
Алинея 1 на чл. 99 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20 000 лв.
Задължение за подаване на заявление за регистрация по този ред възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърля този праг, подлежи на облагане с данък по ЗДДС.
Лице, регистрирано на основание чл. 99, за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96 и чл. 97 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
В случай че доставчикът е регистриран по ДДС в друга държава членка и прилага специален ред на облагане на маржа, е относима разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка.
В случай че доставчикът не е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, няма да възникне задължение за регистрация на основание чл. 99 от ЗДДС.
Извод: При придобиване на произведения на изкуството от доставчик, регистриран по ДДС в друга държава членка, по общо правило е налице ВОП и може да възникне задължение за регистрация по чл. 99 от ЗДДС при надвишаване на прага 20 000 лв., освен ако доставчикът прилага специален режим на маржа по чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, при което ВОП не е налице. Ако доставчикът не е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, не възниква задължение за регистрация по чл. 99 от ЗДДС.
По пети въпрос
Редът за документиране на доставките на стоки от чуждестранно лице - доставчик е разписан в законодателството в областта на ДДС в другата държава членка. Фактурите, които ще бъдат получени, може да съдържат текстове и понятия, изписани от чуждестранните доставчици на основание правни норми, разписани в чуждото законодателство.
Поставеният въпрос за доказване автентичността на произведенията на изкуството не е свързан с тълкуване и прилагане на разпоредби от данъчното или осигурителното законодателство.
Извод: Документирането на доставките от чуждестранно дружество се извършва съгласно ДДС законодателството на съответната друга държава членка, като въпросите относно доказване автентичността на произведенията на изкуството не попадат в обхвата на данъчното и осигурителното законодателство и не са предмет на становището.
