ОТНОСНО: Третиране на лихви по ЗДДС;
В постъпило запитване при Дирекция "ОДОП" - .... от Община ...., е поставен въпрос дали следва на представляваното от Вас юридическо лице като страна по договор да се начислява данък върху добавената стойност върху лихви, дължащи се за просрочено плащане по същия този договор.
Във връзка с поставения от Вас въпрос в запитването, и обстоятелството, че не сте приложили копие от визирания договор, изразяваме следното принципно становище:
Данъчното третиране на лихвите и неустойките е регламентирано с разпоредбите на чл.26, ал.2 от ЗДДС и чл.84 от ППЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от материалния закон, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично е предвидено, че плащанията
на лихви и неустойки с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение по доставката. При тяхното документиране не следва да се издава данъчен документ, а такъв, който удостоверява тяхното плащане от контрагента по доставката, съгласно разпоредбата на чл.84 от Правилника за прилагане на същия закон.
За лихви с обезщетителен характер се смятат лихвите, които обезщетяват съответната страна по договора, която е претърпяла вреди в следствие на неизпълнение на задълженията на другата страна по същия този договор.
Обръщаме внимание, че изразеното по поставения въпрос становище е принципно, и при изпълнение на своите правомощия органите по приходите могат да изискват и събират по реда на Глава осма от ДОПК документи, отнасящи се до правата и задълженията на лицата, включително и за осъществяваните от тях доставки. Преценката относно доказателствената сила на определени документи е от компетентността на органите по приходите в рамките на производствата по реда на ДОПК.
В запитване до дирекция "ОДОП" от Община .... е поставен следният въпрос:
Въпрос: Дали следва на представляваното от Вас юридическо лице като страна по договор да се начислява данък върху добавената стойност върху лихви, дължащи се за просрочено плащане по същия този договор?
Поради липса на приложено копие от договора се изразява принципно становище.
Данъчното третиране на лихвите и неустойките е уредено в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и чл. 84 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя въз основа на всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. В същата разпоредба изрично е предвидено, че плащанията на лихви и неустойки с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение по доставката.
При документиране на такива лихви и неустойки с обезщетителен характер не следва да се издава данъчен документ по ЗДДС, а документ, който удостоверява тяхното плащане от контрагента по доставката, съгласно чл. 84 от ППЗДДС.
За лихви с обезщетителен характер се считат лихвите, които обезщетяват съответната страна по договора, претърпяла вреди вследствие на неизпълнение на задълженията на другата страна по същия договор.
Извод: Лихвите за просрочено плащане по договор, когато имат обезщетителен характер, не се включват в данъчната основа по ЗДДС, не се облагат с ДДС и за тях не се издава данъчен документ по ЗДДС, а документ, удостоверяващ плащането им.
Посочва се, че становището е принципно. При упражняване на правомощията си органите по приходите могат да изискват и събират по реда на глава осма от ДОПК документи, отнасящи се до правата и задълженията на лицата, включително за осъществяваните от тях доставки. Преценката относно доказателствената сила на определени документи е в компетентността на органите по приходите в рамките на производства по реда на ДОПК.
Извод: Окончателната преценка за конкретния договор и документите по него се извършва от органите по приходите в рамките на производства по ДОПК, като настоящото становище има принципен характер.
