Изх. №94-00-9/06.04.2022 г.
ЗКПО - чл. 3, ал. 2;
ЗКПО - чл. 13;
СИДДО - чл. 5, чл. 7, чл. 12;
ОТНОСНО: Данъчно третиране на отношения между местно юридическо лице и чуждестранно юридическо лице, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО), СИДДО.
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството, в което сте управител, разработва и продава софтуер. Имате потенциални клиенти от Виетнам, които са ви уведомили, че на закупен от Вас софтуер, ще платят 10% данък, поради което са предложили промяна в търговските взаимоотношения, а именно да намалите цената на софтуера, за да си покрият този данък. В отговор, ще Ви издадат сертификат, в който ще пише, че данъка е платен, за да може да си го искате на база споразумението за избягване на двойното данъчно облагане.
Обяснено е, че сте проверили и наистина е така, но не сте разбрали конкретно дали е ДДС или друг вид данък.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли данък, който може да бъде възстановен на българско дружество, който е платен от виетнамските й клиенти, и при какви условия/документи?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО, местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. В съответствие с вътрешното законодателство местното юридическо лице се облага за печалбите и доходите си от всички източници, т.е. за световния си доход.
В ЗКПО се съдържат разпоредби (чл. 13), с които е регламентирано приоритетно прилагане на международните договори, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, в които се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите в този закон. Такъв договор е Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа Република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите (обн. ДВ бр. 89/07.10.1997 г.).
Изложената в писменото запитване информация е изключително обща и неизяснена, поради което считам, че всеки договор трябва да бъде анализиран конкретно и в детайли с цел прилагане на дефинициите и разпоредбите на материалния закон. От съдържанието на запитването, може да се направи извод, че извършвате продажби на софтуер.
По принцип, съгласно вътрешните законодателства и действащите международни актове - спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), доходите от продажбата на стоки не подлежат на данъчно облагане в държавата - източник, освен ако не са реализирани чрез място на стопанска дейност в тази държава.
Доходите, свързани със софтуера, са обект на облагане с данък при източника само когато плащанията са за използването или правото за използване, ако се класифицират като "авторски, лицензионни и възнаграждения за технически услуги (чл. 12 от СИДДО с Виетнам), а не за продажбата му.
Възможно е, разбира се, някои чуждестранни юрисдикции да предвиждат подобно данъчно облагане. В този случай обаче доходът би бил необлагаем, съгласно разпоредбите на приложимата СИДДО. С оглед на това няма основание за ползване на съответната спогодба, респективно няма основание за ползване на метод за избягване на двойното данъчно облагане, тъй като данъчното облагане в другата държава ще бъде в нарушение на разпоредбите на действащата Спогодба.
В текстовете, предвиждащи прилагането на методи съгласно действащите в България СИДДО, се съдържа ограничение, че тези методи се прилагат само ако съответният доход подлежи на облагане съгласно разпоредбите на съответната спогодба в държавата на източника. Извън тези случаи, т.е. когато данъчното облагане се извършва в нарушение на текстовете на приложимата СИДДО, държавата на местното лице, в случая България, не следва да признава и прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане. В тези случаи лицето подлежи на данъчно облагане съгласно разпоредбите на българското вътрешно законодателство, като то може да се обърне към държавата, от която произхожда дохода, с искане за възстановяване на недължимо събрания данък.
За да се избегне некоректното прилагане на методи за избягване на двойното данъчно облагане, във връзка с посоченото до тук, следва да имате предвид, че съгласно Модела на СИДДО на ОИСР, а съответно и в сключените от Република България СИДДО, се срещат обичайно следните два израза, които определят правомощията на държавите да облагат конкретен доход: "се облага само" и "може да се облага".
Когато е посочено, че даден доход "се облага само" в едната договаряща държава, това означава, че в другата договаряща държава този доход следва да бъде освободен от данъчно облагане. В тази връзка, ако текстовете в конкретната спогодба е използван този или подобен изказ и правомощията да облага даден доход са предоставени изцяло на България, съответното задължено лице няма основания да ползва метод за избягване на двойното данъчно облагане, независимо от факта, че в другата държава, в случая в нарушение на разпоредбите на приложимата СИДДО, е внесен данък.
Когато е използван изразът "може да се облага" по отношение на определен доход, това означава, че и двете държави облагат с данък този доход по следния начин: държавата на източника на дохода облага посочения доход със съответния данък, предвиден във вътрешното й законодателство (като се съобразява и с разпоредбите на конкретната СИДДО), а държавата на местното лице - бенефициент на дохода облага същия доход и едновременно с това прилага предвидения в СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Съгласно СИДДО с Виетнам, печалбите на предприятие на едната договаряща държава (България) се облагат само в България, освен ако предприятието извършва стопанска дейност във Виетнам чрез намиращо се там място на стопанска дейност (чл. 7 от СИДДО). Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
Следователно, печалбите от стопанската дейност във връзка с продажби на софтуер се облагат само в България. При тази хипотеза, както бе посочено по-горе, България не следва да признава и прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане. В тези случаи лицето подлежи на данъчно облагане съгласно разпоредбите на българското вътрешно законодателство, като то може да се обърне към държавата, от която произхожда дохода, с искане за възстановяване на недължимо събрания данък.
Ако предприятието извършва стопанска дейност във Виетнам чрез намиращо се там място на стопанска дейност, то печалбите на предприятието могат да се облагат във Виетнам, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
Третата хипотеза, ако предприятието получава доходи от източник във Виетнам от предоставяне на правото на ползване на софтуер, и същото се квалифицира като авторски и лицензионни възнаграждения, или са свързани с възнаграждения за технически услуги, то в тези случаи, следва да се има предвид СИДДО. В чл. 12 от Спогодбата са регламентирани доходите от авторските и лицензионни възнаграждения, като в ал. 2 от същата е уредено, че такива авторски, лицензионни или възнаграждения за технически услуги обаче могат да се облагат с данъци и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските, лицензионните или възнагражденията за технически услуги, така наложеният данък няма да надвишава 15 на сто от брутния размер на авторските, лицензионните или възнагражденията за техническите услуги.
В Спогодбата са регламентирани методи за избягване на двойното данъчно облагане, като в България двойното данъчно облагане се избягва по реда на чл. 23 от СИДДО със Виетнам. Съгласно разпоредбата, когато местно лице на България, получава доходи или печалби, които съгласно законодателството на Виетнам и в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат във Виетнам, България ще разреши като кредит спрямо нейния данък, дължим върху тези доходи или печалби, сума в размер на данъка платен във Виетнам. Размерът на този кредит обаче в никакъв случай не може да надвишава размера на данъка, наложен от първата посочена държава върху тези доходи или печалби, който е изчислен в съответствие със законодателството на тази държава.
При начислени и внесени данъци в другата държава (Виетнам), предвид разпоредбите на съответната СИДДО се прилагат предвидените методи за премахване на двойното данъчно облагане, конкретно за случая за печалби от стопанска дейност и за доходи от авторски, лицензионни и възнагражденията за техническите услуги е приложим методът на данъчен кредит, по аргумент на чл. 23 от Спогодбата.
На практика избягването на двойно данъчно облагане се извършва чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО заедно с Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане. В резултат на това ще се определи полагащия се корпоративен данък, намален с размера на удържания в чужбина данък, за който е признат данъчен кредит. Дружеството следва да приложи към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина (Виетнам) данъци, по аргумент на чл. 92, ал. 6 от ЗКПО.
СИДДО не се отнасят до облагането с данък върху добавената стойност.
Уведомяваме Ви, че в кореспонденцията с НАП, лицата са задължени да посочват данни за идентификация по чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: дружеството, в което запитващият е управител, разработва и продава софтуер. Потенциални клиенти от Виетнам са уведомили, че върху закупения от тях софтуер ще бъде платен 10% данък, поради което предлагат да се намали цената на софтуера, за да покрият този данък. В замяна ще издадат сертификат, удостоверяващ платения данък, за да може българското дружество да го претендира въз основа на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. Посочено е, че е извършена проверка и е установено, че такъв данък действително се дължи, но не е ясно дали става дума за ДДС или за друг вид данък.
Въпрос: Има ли данък, който може да бъде възстановен на българско дружество, който е платен от виетнамските му клиенти, и при какви условия/документи?
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО, местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Това означава, че местното юридическо лице се облага за печалбите и доходите си от всички източници, т.е. за световния си доход.
В чл. 13 от ЗКПО е предвидено приоритетно прилагане на международните договори, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, когато съдържат разпоредби, различни от тези на закона. Такъв договор е Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа Република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите (обн. ДВ, бр. 89/07.10.1997 г.).
Посочената във въпроса информация е обща и неизяснена, поради което всеки конкретен договор следва да се анализира подробно с оглед прилагане на дефинициите и разпоредбите на материалния закон.
От изложеното в запитването се прави извод, че дружеството извършва продажби на софтуер. По принцип, съгласно вътрешните законодателства и действащите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), доходите от продажба на стоки не подлежат на данъчно облагане в държавата - източник, освен ако не са реализирани чрез място на стопанска дейност в тази държава.
Доходите, свързани със софтуера, подлежат на облагане с данък при източника само когато плащанията са за използването или правото на използване и се квалифицират като "авторски, лицензионни и възнаграждения за технически услуги" по чл. 12 от СИДДО с Виетнам, а не когато става въпрос за продажба на софтуер.
Възможно е някои чуждестранни юрисдикции да предвиждат данъчно облагане и при продажба на стоки. В такъв случай обаче, ако съгласно приложимата СИДДО този доход не подлежи на облагане в държавата - източник, доходът би бил необлагаем там по силата на спогодбата. В такава хипотеза няма основание за прилагане на спогодбата от страна на България за целите на избягване на двойното данъчно облагане, тъй като данъчното облагане в другата държава би било в нарушение на действащата спогодба.
В текстовете на СИДДО, действащи в България, при регламентиране на методите за избягване на двойното данъчно облагане е предвидено, че тези методи се прилагат само ако съответният доход подлежи на облагане съгласно разпоредбите на съответната спогодба в държавата на източника. Когато данъчното облагане в държавата на източника е в противоречие с текстовете на приложимата СИДДО, държавата на местното лице (в случая България) не следва да признава и прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане. В тези случаи лицето се облага по реда на българското вътрешно законодателство и може да се обърне към държавата, от която произхожда доходът, с искане за възстановяване на недължимо събрания данък.
За да се избегне некоректно прилагане на методи за избягване на двойното данъчно облагане, следва да се има предвид, че съгласно Модела на СИДДО на ОИСР и съответно в сключените от Република България СИДДО, обичайно се използват два израза, определящи правомощията на държавите да облагат конкретен доход: "се облага само" и "може да се облага".
Когато в спогодбата е посочено, че даден доход "се облага само" в едната договаряща държава, това означава, че в другата договаряща държава този доход следва да бъде освободен от данъчно облагане. Ако в конкретната спогодба е използван този или подобен израз и правомощието да се облага даден доход е предоставено изцяло на България, задълженото лице няма основание да прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане, независимо че в другата държава, в нарушение на спогодбата, е внесен данък.
Когато е използван изразът "може да се облага" по отношение на определен доход, това означава, че и двете държави облагат този доход, както следва: държавата на източника на дохода го облага със съответния данък, предвиден във вътрешното й законодателство, при съобразяване с разпоредбите на конкретната СИДДО, а държавата на местното лице - бенефициент на дохода, също облага този доход и едновременно прилага предвидения в СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Съгласно чл. 7 от СИДДО с Виетнам, печалбите на предприятие на едната договаряща държава (България) се облагат само в България, освен ако предприятието извършва стопанска дейност във Виетнам чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва такава дейност, печалбите му могат да се облагат и в другата държава, но само в частта, която е причислима към това място на стопанска дейност.
Оттук следва, че печалбите от стопанската дейност, свързана с продажби на софтуер, се облагат само в България, при условие че няма място на стопанска дейност във Виетнам. В тази хипотеза България не следва да признава и прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане. Лицето се облага съгласно българското вътрешно законодателство и може да се обърне към държавата, от която произхожда доходът, с искане за възстановяване на недължимо събрания данък.
Ако предприятието извършва стопанска дейност във Виетнам чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, печалбите на предприятието могат да се облагат във Виетнам, но само в частта, която е причислима към това място на стопанска дейност.
Трета хипотеза е, когато предприятието получава доходи от източник във Виетнам от предоставяне на право на ползване на софтуер и тези доходи се квалифицират като авторски и лицензионни възнаграждения или са свързани с възнаграждения за технически услуги. В този случай следва да се прилагат разпоредбите на СИДДО.
В чл. 12 от Спогодбата са регламентирани доходите от авторски и лицензионни възнаграждения. В ал. 2 на същия член е предвидено, че такива авторски, лицензионни или възнаграждения за технически услуги могат да се облагат с данъци и в договарящата държава, от която произхождат, съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските, лицензионните права или възнагражденията за технически услуги, наложеният данък няма да надвишава 15 на сто от брутния размер на тези възнаграждения.
В Спогодбата са предвидени методи за избягване на двойното данъчно облагане, като в България двойното данъчно облагане се избягва по реда на чл. 23 от СИДДО с Виетнам. Съгласно тази разпоредба, когато местно лице на България получава доходи или печалби, които съгласно законодателството на Виетнам и в съответствие със Спогодбата могат да се облагат във Виетнам, България ще допуска като приспадане от данъка върху дохода на това лице сума, равна на данъка върху дохода, платен във Виетнам. Това приспадане обаче не може да надвишава онази част от данъка върху дохода, изчислен преди приспадането, която се отнася до доходите или печалбите, получени от Виетнам.
Извод: Възстановяване или признаване на данък, платен във Виетнам, е възможно само ако този данък е дължим съгласно разпоредбите на приложимата СИДДО (вкл. чл. 7 и чл. 12 от СИДДО с Виетнам) и доходът попада в хипотезите, при които съгласно Спогодбата "може да се облага" и в държавата на източника, и в държавата на местното лице, като в България се прилага методът по чл. 23 от СИДДО. Когато данъкът във Виетнам е събран в нарушение на Спогодбата (например при облагане на печалби, които по силата на чл. 7 "се облагат само" в България), България не прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане, а българското дружество може да търси възстановяване на недължимо събрания данък от Виетнам.
