Постъпило е писмено запитване с вх. № 07-00-214/20.08.2015г. в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. , като същото е препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП. В него са поставени въпроси относно коректното изчисляване на данъчната основа на недвижими имоти, съгласно чл.26 от ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
- Следва ли при определяне на данъчната основа на доставка на недвижим имот /облагаема доставка/ да се включват съгласно чл.26 от ЗДДС и нотариалната такса, таксата по вписване и данък придобиване, ако са платени изцяло от получателя по доставката на недвижим имот?
- С каква стойност трябва да се увеличи данъчната основа, ако нотариалната такса, таксата по вписване и данък придобиване са платени частично от получателя?
След съобразяване на нормативната уредба, изразяваме следното становище:
Данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 15 от ППЗДДС, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се включват в определената по реда на чл. 26 или чл. 27 от закона данъчна основа на доставките, за които те са дължими.
Считам, че включването в данъчната основа на дължимите във връзка с доставката данъци и такси съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката, без да е поставено в зависимост от обстоятелството кое е лицето - платец съгласно закона или договорните отношения между страните по сделката.
Поради това, при сделките с недвижими имоти данъчната основа включва и данъка, дължим при придобиване на имуществото по раздел III от Закона за местните данъци и такси, нотариалната такса, събирана от нотариуса по Закона за нотариусите и нотариалната дейност и таксата за вписване на нотариалния акт по чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, независимо от кого са заплатени.
В този смисъл са и Решения № 11041 от 13.08.2012 г. по адм. д. № 8030/2011 г., № 3520 от 13.03.2013 г. по адм. д. № 8199/2012 г., № 9920 от 02.07.2013 г. по адм. д. № 11411/2012 г. на Върховния административен съд.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли при определяне на данъчната основа на доставка на недвижим имот (облагаема доставка) да се включват съгласно чл. 26 от ЗДДС и нотариалната такса, таксата по вписване и данък придобиване, ако са платени изцяло от получателя по доставката на недвижим имот?
Въпрос 2: С каква стойност трябва да се увеличи данъчната основа, ако нотариалната такса, таксата по вписване и данък придобиване са платени частично от получателя?
Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Тя се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, включително акциз, когато такива са дължими за доставката.
Съгласно чл. 15 от ППЗДДС данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се включват в определената по реда на чл. 26 или чл. 27 от закона данъчна основа на доставките, за които те са дължими.
Прилага се разбирането, че включването в данъчната основа на дължимите във връзка с доставката данъци и такси по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС зависи единствено от тяхната дължимост във връзка с конкретната доставка. Не се поставя условие относно това кое лице е платец на тези данъци и такси - нито по силата на закона, нито според договорните отношения между страните по сделката.
Поради това, при сделки с недвижими имоти данъчната основа включва:
- данъка, дължим при придобиване на имуществото по раздел III от Закона за местните данъци и такси,
- нотариалната такса, събирана от нотариуса по Закона за нотариусите и нотариалната дейност,
- таксата за вписване на нотариалния акт по чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията,
като това се прилага независимо от това от кого са заплатени тези суми.
В подкрепа на това тълкуване са посочени и Решение № 11041 от 13.08.2012 г. по адм. д. № 8030/2011 г., Решение № 3520 от 13.03.2013 г. по адм. д. № 8199/2012 г. и Решение № 9920 от 02.07.2013 г. по адм. д. № 11411/2012 г. на Върховния административен съд.
Извод: При доставка на недвижим имот в данъчната основа по чл. 26 от ЗДДС се включват данъкът при придобиване по ЗМДТ, нотариалната такса и таксата за вписване, доколкото са дължими във връзка с доставката, независимо дали са платени изцяло или частично от получателя или от друго лице. Всяка дължима по сделката част от тези данъци и такси увеличава данъчната основа в пълния си размер, без значение кой я е заплатил.
