5-20-00-397/24.09. 2015 г.
ДДС, ЧЛ.45, АЛ.4
ДДС, ЧЛ.173, АЛ.6
ДДС, ЧЛ.174
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването не е изложена фактическата обстановка. Поставен е въпрос относно прилагането на чл.173 от ЗДДС във връзка със сключен договор за наем на апартамент с Посолството на ...............
Предвид поставеният въпрос и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 173, ал. 6 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал и Република България не е държава домакин на тези лица. Според определението в § 1, т. 5, б. "б" от ДР на ППЗДДС "държава домакин" е приемащата държава - за дипломатическите и консулските представителства.
В случая получател по доставката, свързана с отдаване под наем на недвижим имот, намиращ се на територията на страната е посолството на ..........., а Република България е приемаща държава, съответно държава домакин, по смисъла на § 1, т. 5, б. "б" от ДР на ППЗДДС, поради което разпоредбата на чл. 173, ал. 6 от ЗДДС е неприложима.
Съгласно чл. 174 от ЗДДС начисления данък върху добавената стойност за доставки, по които получатели са дипломатически и консулски представителства се възстановява по реда на Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г. за възстановяване наданък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал.
В чл.3 от Наредба Н 14 от 27.09.2006 г. изчерпателно са изброени стоките и услугите, за които дипломатическите представителства имат право на възстановяване на ДДС. Предоставянето на услуги по наемане на недвижим имот не е сред изрично изброените доставки, за които посолствата имат право на възстановяване на данък върху добавената стойност.
Извън гореизложеното в ЗДДС се съдържат общи разпоредби, с които е уредено освобождаването от данък на определени доставки.
Освободени доставки по смисъла на ЗДДС са изрично изброените доставки в глава четвърта от същия закон.
Отдаването по наем на недвижим имот по принцип е облагаема доставка по чл.12 от ЗДДС.
Изключение от това правило е предвидено в чл.45, ал.4 от ЗДДС, съгласно който освободено от облагане с ДДС е отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
От договорът, приложен към запитването и видно, че страни по него са "Г....." ООД и посолството на ......., като не е посочено за какви цели ще бъде използван от наемателя недвижимият имот. Поради това не може да се направи заключение, че апартаментът ще се използва за жилище на физически лица. В тази връзка доставката не следва да се счита за освободена и подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). В запитването не е изложена фактическа обстановка.
Въпрос: Относно прилагането на чл. 173 от ЗДДС във връзка със сключен договор за наем на апартамент с Посолството на ...............
Съгласно чл. 173, ал. 6 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал, и Република България не е държава домакин на тези лица.
Съгласно § 1, т. 5, б. "б" от ДР на ППЗДДС "държава домакин" е приемащата държава - за дипломатическите и консулските представителства.
В разглеждания случай получател по доставката, свързана с отдаване под наем на недвижим имот, намиращ се на територията на страната, е посолството на ..........., а Република България е приемаща държава, съответно държава домакин по смисъла на § 1, т. 5, б. "б" от ДР на ППЗДДС. Поради това разпоредбата на чл. 173, ал. 6 от ЗДДС е неприложима.
Извод: Доставката по договора за наем на апартамент с посолството не може да се облага с нулева ставка по чл. 173, ал. 6 от ЗДДС, тъй като България е държава домакин.
Съгласно чл. 174 от ЗДДС начисленият данък върху добавената стойност за доставки, по които получатели са дипломатически и консулски представителства, се възстановява по реда на Наредба Н-14 от 27.09.2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал.
В чл. 3 от Наредба Н-14 от 27.09.2006 г. са изброени изчерпателно стоките и услугите, за които дипломатическите представителства имат право на възстановяване на ДДС. Предоставянето на услуги по наемане на недвижим имот не е сред изрично изброените доставки, за които посолствата имат право на възстановяване на данък върху добавената стойност.
Извод: За услугата по наемане на недвижим имот посолството няма право на възстановяване на ДДС по реда на чл. 174 от ЗДДС и Наредба Н-14.
В ЗДДС се съдържат общи разпоредби, уреждащи освобождаването от данък на определени доставки. Освободени доставки по смисъла на ЗДДС са изрично изброените в глава четвърта от закона.
Отдаването под наем на недвижим имот по принцип е облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС. Изключение от това правило е предвидено в чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който освободено от облагане с ДДС е отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
От договора, приложен към запитването, е видно, че страни по него са "Г....." ООД и посолството на ......., като не е посочено за какви цели ще бъде използван от наемателя недвижимият имот. Поради това не може да се направи заключение, че апартаментът ще се използва за жилище на физически лица.
В тази връзка доставката не следва да се счита за освободена и подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.
Извод: Отдаването под наем на апартамента на посолството представлява облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС и не попада в освобождаването по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, поради липса на доказан жилищен характер за физическо лице, което не е търговец.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
