ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) при продажба на дялове от чуждестранно физическо лице
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...........е постъпило Ваше запитване с вх. № 96-00-264/21.10. 2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Фирма "...... България" ООД, на която сте управител, е регистрирана в България, със съдружници чуждестранно физическо лице (ЧФЛ), притежаващо 2% от капитала, и чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ), притежаващо 98% от капитала. И двете лица са местни лица на Австрия.
Чуждестранното физическо лице желае да прекрати участието си в българското дружество като продаде дяловете си на чуждестранното юридическо лице. Физическото лице е местно за Австрия. Не пребивава в България повече от 183 дни в годината през всеки 12-месечен период и центърът на жизнените му интереси е в Австрия.
В запитването поставяте следните въпроси:
- Облага ли се в България доходът от продажбата на дялове от ЧФЛ на ЧЮЛ и кои са приложимите разпоредби от ЗДДФЛ и СИДДО с Австрия?
- Ако доходът е облагаем, какъв е редът за деклариране и внасяне на данъка?
С оглед на изложената фактическа обстановка и относимите към нея законови разпоредби, изразявам следното становище:
Редът за облагане доходите на физическите лица според българското данъчно законодателство зависи от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Съгласно ЗДДФЛ, доходите от продажба на дялове на местни юридически лица, получени от чуждестранни физически лица, са определени като доход от страната, подлежащ на облагане с окончателен данък.
Доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях, са от източник в България по силата на чл. 8, ал. 8 от ЗДДФЛ.
Доколкото според посоченото от Вас става въпрос за чуждестранно физическо лице, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ, според която независимо от обстоятелствата по чл. 13, доходите от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5 от същия закон, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, се облагат с окончателен данък.
Ставката на окончателния данък за доходите по чл. 37 от ЗДДФЛ е 10 на сто на основание чл. 46, ал. 1 от същия закон, като на основание чл. 37, ал. 4 от ЗДДФЛ данъкът се определя върху положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Между България и Австрия има сключена СИДДО (обн. ДВ бр. 8 от 2011 г., в сила от 03.02.2011 г.). Продажбата на дружествени дялове в същността си представлява прехвърляне на имущество. Това означава, че в този случай приложима ще бъде разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от СИДДО с Австрия, съгласно която печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава (Австрия) от прехвърляне на дялове или акции в дружество, което е местно лице на другата договаряща държава (България), различни от акции, които се търгуват на призната фондова борса или дялове или акции в дружество, в което прехвърлителят притежава най-малко 20 процента от имуществото, могат да се облагат с данък в тази друга държава (България).
Следователно, в настоящия случай доходът от продажба на дялове на българско дружество от чуждестранно физическо лице, подлежи на облагане в Република България.
Данъкът се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 65, ал. 6 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ физическото лице, придобило дохода, е задължено да подаде декларация по образец за дължимите данъци, която се подава в сроковете за внасяне на данъка.
В този случай, когато чуждестранното физическо лице подава декларация по чл. 55, не подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК
Изложена е следната фактическа обстановка: "...... България" ООД е регистрирано в България, с управител подателя на запитването. Съдружници са чуждестранно физическо лице (ЧФЛ), притежаващо 2% от капитала, и чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ), притежаващо 98% от капитала. И двете лица са местни лица на Австрия. Чуждестранното физическо лице желае да прекрати участието си в българското дружество чрез продажба на дяловете си на чуждестранното юридическо лице. Физическото лице е местно за Австрия, не пребивава в България повече от 183 дни в годината през всеки 12-месечен период и центърът на жизнените му интереси е в Австрия.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Облага ли се в България доходът от продажбата на дялове от ЧФЛ на ЧЮЛ и кои са приложимите разпоредби от ЗДДФЛ и СИДДО с Австрия?
Въпрос 2: Ако доходът е облагаем, какъв е редът за деклариране и внасяне на данъка?
Съгласно българското данъчно законодателство редът за облагане на доходите на физическите лица зависи от това дали лицето е местно или чуждестранно. Местните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - за придобити доходи от източници в Република България, на основание чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ.
Съгласно ЗДДФЛ доходите от продажба на дялове на местни юридически лица, получени от чуждестранни физически лица, са доходи от източник в страната и подлежат на облагане с окончателен данък. На основание чл. 8, ал. 8 от ЗДДФЛ доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях, са от източник в България.
Тъй като в случая се касае за чуждестранно физическо лице, следва да се приложи чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба, независимо от обстоятелствата по чл. 13, доходите от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5 от същия закон, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, се облагат с окончателен данък.
Ставката на окончателния данък за доходите по чл. 37 от ЗДДФЛ е 10 на сто, на основание чл. 46, ал. 1 от закона. Съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗДДФЛ данъкът се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между България и Австрия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), обнародвана в ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 03.02.2011 г.
Продажбата на дружествени дялове по същество представлява прехвърляне на имущество. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от СИДДО с Австрия. Съгласно чл. 13, ал. 4 печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава (Австрия) от прехвърляне на дялове или акции в дружество, което е местно лице на другата договаряща държава (България), различни от акции, които се търгуват на призната фондова борса, или дялове или акции в дружество, в което прехвърлителят притежава най-малко 20 процента от имуществото, могат да се облагат с данък в тази друга държава (България).
От това следва, че в разглеждания случай доходът от продажба на дялове на българско дружество от чуждестранно физическо лице подлежи на облагане в Република България.
Извод: Доходът от продажбата на дялове от чуждестранното физическо лице - местно лице на Австрия, в българското дружество е доход от източник в България и съгласно чл. 37, ал. 1, т. 12 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 13, ал. 4 от СИДДО с Австрия, подлежи на облагане с окончателен данък в България.
Относно реда за деклариране и внасяне на данъка: Данъкът се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, на основание чл. 65, ал. 6 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ физическото лице, придобило дохода, е задължено да подаде декларация по образец за дължимите данъци. Декларацията се подава в сроковете за внасяне на данъка. В този случай, когато чуждестранното физическо лице подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ, то не подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: Данъкът върху дохода от продажбата на дяловете се внася от чуждестранното физическо лице до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като лицето подава декларация по чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ в същите срокове и в този случай не подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на ДОПК бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е приложимо само при идентичност на действителната фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти.
