3_913/11.07.2023 г.
Наредба № Н-18/2006г., чл. 27, ал. 1, т. 1;
Наредба № Н-18/2006г., чл. 31;
Наредба № Н-18/2006г., чл. 33, ал. 1
ОТНОСНО: прилагане на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006г.) при депозитна система за чаши за многократна употреба по време на фестивал
Съгласно изложеното в запитването, Община Н е организатор на екологичния фестивал, който ще се проведе на 21, 22 и 23 юли в местността У. Събитието поставя във фокуса си зелените идеи и подкрепя екологичния начин на живот, добрите практики и единението с природата.
Форматът на фестивала ще включва специализирани зони за различни екологични преживявания - изложение и базар на био и домашно приготвени храни, занаятчии, локални производители и програма от музика, духовни практики, арт работилници, концерти, лекции и демонстрации на различни зелени идеи и решения.
Изданието на фестивала през 2023 година поставя на фокус темата за климатичните промени, пътя за адаптация и постигане на климатична неутралност.
В запитването е изложено още, че в рамките на трите фестивални дни се генерира голямо количество отпадъци, преди всичко от напитки. Екипът на фестивала търси варианти за намаляване на количеството генерирани отпадъци и вижда такава възможност в предоставянето на чаши за многократна употреба срещу депозит. Посочвате, че депозитната система е най-разпространеният, доказан в практиката и прилаган от десетилетия модел за превенция на отпадъци от еднократни опаковки. Относим е към фестивалната дейност, както и при покупки на напитки през магазинната мрежа, където тази практика функционира чрез амбалажните опаковки.
Във фактическата обстановка представяте следната информация, която сте събрали с цел реализиране на депозитната система на чаши за многократна употреба:
- При вземане на чаша срещу депозит се дава талон с уникален сериен номер и с указателен текст;
- Сумите, събрани от депозитните чаши се събират отделно;
- Чашата може да бъде върната на организаторите, заедно с талона по всяко време в рамките на трите фестивални дни. В този случай организаторите връщат стойността на чашата;
- Чашата може да бъде задържана от държателя, като спомен от събитието. В този случай стойността на чашата остава при организатора;
- След приключване на фестивала организаторът извършва преброяване на върнатите талони и чаши, с което се уточнява броя на липсващите чаши;
- Липсващите чаши се считат за продадени и за тях се издава касов бон;
- Целият процес за функционирането на депозитната система за чаши за многократна употреба ще бъде комуникиран с посетителите на фестивала.
Във връзка с горното е изразено желание от страна на общината да ѝ бъдат дадени насоки как успешно и законосъобразно да прилага депозитна система за чаши за многократна употреба по време на фестивала.
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.110 от 24.12.2021 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (чл. 118, ал. 3, изр. първо от ЗДДС).
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУСП), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
От гореизложената нормативна уредба следва, че в общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други, заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай, че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на ЗПУ, фискална касова бележка не се издава.
От изложеното във фактическата обстановка и проведените разговори става ясно, че в настоящия случай се касае за плащане на депозит в размер на 3 лева, срещу който посетителят на фестивала ще получи чаша за многократна употреба и талон, съдържащ уникален сериен номер и указателен текст. С оглед на това следва да се определи дали плащането на депозита представлява авансово плащане във връзка с доставка на стока или услуга или не.
Предварителните плащания като задатък, капаро, предплата, депозит и други подобни, извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции: потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна. Разгледани в данъчно-правен аспект, предварителните плащания биха могли да имат и характер на частично авансово плащане и като такива биха могли да обуславят изискуемост на данъка, в случай че доставката, по повод на която е извършено плащането, е облагаема.
За данъчното третиране на предварителното плащане под формата на "депозит" е необходимо да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 6 или чл.9 от ЗДДС, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се приеме, че е налице авансово плащане по (облагаема) доставка.
Според основните принципи на гражданското право, всяка една от страните по договор е длъжна да го спазва и изпълнява. Задължението за спазване на договора не произтича от сключването на друго споразумение за тази цел. Задължението за изпълнение на договора не следва да зависи и от евентуален депозит, гаранция, обезщетение, неустойка или задатък, а произтича от самия договор.
Предвид обстоятелството, че задължението за доставка произтича от самия договор за доставката, а не от платения депозит, не е налице пряка връзка между бъдещата доставка на стока - чаша и получената престация под формата на "депозит" (плащане).
В този смисъл са изразените становища на ИД на НАП (изх. № 91-00-141/08.06.2012 г., издадено в допълнение на становище с изх. № 91-00-1/05.01.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите) изясняващи данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане, в което е указано, че когато заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като плащане за доставката и не обуславя изискуемост на данъка за размера на самото плащане.
В общата хипотеза, когато депозитът има гаранционна, обезщетителна функция, същият и в данъчен аспект няма да се третира като авансово плащане във връзка с доставка на стока или услуга. Предвид това, лицето, в полза на което се открива депозитът, няма задължение да документира неговото получаване чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, но следва да издаде документ, който удостоверява предаването на чашата за многократна употреба и получаването на депозита/сумата в размер на 3 лева. Такъв документ би могъл да бъде фискална касова бележка, издавана на лицето във връзка с друга доставка/продажба на стоки/услуги към момента на получаване на депозита, в рамките на която в свободен текст маркиран със знак "#" да бъде отразено предоставянето на депозита.
Същевременно в момента, в който чашата се предава на ползвателя, а служителят получава депозит/сума в размер на 3 лева, приложение намира разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., съгласно която извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Предвид цитираната норма, тъй като в настоящия случай се променя касовата наличност на ФУ, въвеждането на пари в касата се регистрира във ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми. Съответно в момента, в който фестивалната чаша се връща от ползвателя, а служителят възстановява депозита/сума в размер на 3 лева, изваждането на пари от касата се регистрира във ФУ чрез операция "служебно изведени" суми.
В описания случай е налице договореност между страните (чашата е предадена на ползвателя и служителят е получил депозит/сума в размер на 3 лева) и е предвидено предварителното плащане за депозит (за чаша) да погаси дължимите от получателя по доставката суми изцяло. Същото би имало характер на плащане по доставка към момента, в който чашата за многократна употреба не бъде върната. Към този момент ще възникне изискуемост на данъка и доставчикът (Община Н) ще има задължение да регистрира извършената от него продажба на стока чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ и да я отрази в група "Б" - за продажба на стоки, които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
Тъй като макар и получаването на депозит/сума в размер на 3 лева да не представлява авансово плащане по смисъла на ЗДДС, получените суми в хипотезата, когато не се връщат, са за бъдещи продажби на стоки в търговския обект по смисъла на Наредба №Н-18/2006 г. и с оглед осигуряване на пълна отчетност на движението на паричните потоци, регистрирани и отчитани чрез фискалното устройство, сумите, предоставяни за депозит, може да се регистрират и отчитат в устройството чрез издаване на фискална касова бележка. Предвид факта, че не следва да се начислява ДДС при предоставянето на чаша срещу заплащане на депозит/сума, следва тези суми да бъдат отнесени към данъчна група "А", която съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006г. е с 0 % ДДС. Съответно в момента, в който чашата се връща от ползвателя, а служителят възстановява депозита/сума в размер на 3 лева, е налице основание за издаване на сторно касова бележка по реда на чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. Тъй като към момента, в който чашата не бъде върната, плащането на сума за депозит би имало характер на плащане по доставка, към този момент ще възникне изискуемост на данъка. Предвид изложеното във фактическата обстановка на запитването, за организатора този момент ще бъде след приключване на фестивала и извършване на преброяване на върнатите талони и чаши, т.е. момента в който ще се установи точния брой на липсващите чаши. В тази хипотеза доставчикът ще има задължение първо да издаде сторно касова бележка и второ да регистрира извършената от него продажба на стока (чаши) чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ и отразяване в група "Б" - за продажба на стоки, които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
Становището разглежда прилагането на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ при депозитна система за чаши за многократна употреба по време на екологичен фестивал, организиран от Община Н, който ще се проведе на 21, 22 и 23 юли в местността У. Фестивалът е насочен към зелени идеи, екологичен начин на живот, добри практики и единение с природата, включва изложение и базар на био и домашно приготвени храни, занаятчии, локални производители, както и програма от музика, духовни практики, арт работилници, концерти, лекции и демонстрации на зелени идеи и решения. Изданието през 2023 г. поставя акцент върху климатичните промени, адаптацията и постигането на климатична неутралност.
Посочено е, че в рамките на трите фестивални дни се генерира голямо количество отпадъци, основно от напитки. Екипът на фестивала търси начин за намаляване на отпадъците и предвижда използване на чаши за многократна употреба срещу депозит. Отбелязва се, че депозитната система е най-разпространеният и доказан в практиката модел за превенция на отпадъци от еднократни опаковки, приложим както във фестивална среда, така и при покупки на напитки в магазинната мрежа чрез амбалажни опаковки.
Във фактическата обстановка е описана следната организация на депозитната система за чаши за многократна употреба:
- При вземане на чаша срещу депозит се предоставя талон с уникален сериен номер и указателен текст.
- Сумите, събрани от депозитните чаши, се събират отделно.
- Чашата може да бъде върната на организаторите заедно с талона по всяко време в рамките на трите фестивални дни, като в този случай организаторите връщат стойността на чашата.
- Чашата може да бъде задържана от държателя като спомен от събитието, като в този случай стойността на чашата остава при организатора.
- След приключване на фестивала организаторът преброява върнатите талони и чаши и по този начин установява броя на липсващите чаши.
- Липсващите чаши се считат за продадени и за тях се издава касов бон.
- Целият процес по функциониране на депозитната система ще бъде комуникиран с посетителите на фестивала.
Общината изразява желание да получи насоки как законосъобразно да прилага депозитна система за чаши за многократна употреба по време на фестивала.
Правна уредба и общи принципи
Становището се основава на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. (обн. ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 24.12.2021 г.).
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускане на обекта.
По силата на чл. 118, ал. 3, изр. първо от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва:
- чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- чрез кредитен превод,
- чрез директен дебит,
- чрез наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя документ на хартиен носител или в електронен вид, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.
От тази нормативна уредба се извежда, че по принцип при продажба/доставка, по която плащането се извършва в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка. Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на ЗПУ, фискална касова бележка не се издава.
Извод: В общия случай плащанията в брой и приравнените на тях плащания пораждат задължение за издаване на фискален бон, освен в изрично посочените в Наредба № Н-18/2006 г. изключения.
Характер на плащането на депозита
От фактическата обстановка и проведените разговори е установено, че в случая се касае за плащане на депозит в размер на 3 лева, срещу който посетителят на фестивала получава чаша за многократна употреба и талон с уникален сериен номер и указателен текст.
Необходимо е да се определи дали плащането на този депозит представлява авансово плащане във връзка с доставка на стока или услуга, или не.
Посочва се, че предварителните плащания под формата на задатък, капаро, предплата, депозит и други подобни, извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции - потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна. В данъчно-правен аспект тези предварителни плащания могат да имат характер на частично авансово плащане и като такива да обуславят изискуемост на данъка, ако доставката, по повод на която е извършено плащането, е облагаема.
За данъчното третиране на предварително плащане под формата на "депозит" е необходимо да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, за която предварителното плащане представлява насрещна престация. Само при наличие на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане е насрещна престация, може да се приеме, че е налице авансово плащане по облагаема доставка.
Според основните принципи на гражданското право всяка страна по договора е длъжна да го спазва и изпълнява. Задължението за спазване и изпълнение на договора не произтича от сключването на допълнително споразумение за тази цел и не следва да зависи от евентуален депозит, гаранция, обезщетение, неустойка или задатък, а произтича от самия договор.
С оглед на това, тъй като задължението за доставка произтича от самия договор за доставката, а не от платения депозит, не е налице пряка връзка между бъдещата доставка на стока - чаша, и полученото депозитно плащане.
Извод: Плащането на депозита от 3 лева за чаша за многократна употреба не се квалифицира автоматично като авансово плащане по конкретна доставка, тъй като липсва пряка връзка между депозита и бъдещата доставка на стоката по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС.
