Изх. №53-00-98/ 25.06.2024 г.
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 9;
СК, чл. 21;
СК, чл. 24;
ЗДДФЛ, чл. 82.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ............ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №........./24.04.2024 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Изложена е следната фактическа обставновка:
През 2022 г. дружеството е закупило автомобил от физическо лице. Автомобилът е бил без регистрация в България и договорът не е в нотариална форма. Сумата е изплатена изцяло по личната банкова сметка на същото физическо лице. В справката за изплатените доходи на физически лица по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2022 г. дружеството е посочило лицето като получател на дохода. Две години по-късно, се установява, че автомобилът към датата на продажбата е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).
Във връзка с изложеното е поставен следния въпрос:
Следва ли да се коригира подадената от дружеството информация в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛза 2022 година и да се посочи съпругата като получател на 1/2 част от дохода?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Режимът на имуществените отношения между съпрузите е регламентиран в Семейния кодекс (СК). СИО съгласно разпоредбите на СК е бездялова - вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съпрузите имат равни права върху общото имущество и разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи - чл. 21 и чл. 24 от СК. На това основание и доколкото за целите на ЗДДФЛ данъчно задължени субекти са отделните физически лица (приемаме, че имат качеството на "местни" по смисъла на ЗДДФЛ), а обект на облагане е полученият от всяко лице доход, то се налага изводът, че всички доходи, придобити от сделки по управление и/ или разпореждане с имущество, представляващо СИО, следва да се разделят поравно между двамата съпрузи, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго.
Паричните доходи се смятат за придобити на датата на плащането, когато то е в брой или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода на основание чл.11, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно ал. 3 от същият член доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. Конкретният случай попада в тази хипотиза, предвид това че продажната цена е преведена по банкова сметка с титуляр единият от съпрузите.
Необходимо е да имате предвид, че данъчно задължени лица по ЗДДФЛ са както местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци, така и местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон (чл. 3 от ЗДДФЛ). В това си качество, предприятията - платци на доходи от прехвърляне на права или имущество в полза на местни физически лица следва да персонифицират физическите лица - получатели на съответните доходи и в зависимост от статута им (местни или чуждестранни лица по смисъла на данъчния закон) да определят както техните, така и своите задължения, свързани с коректното прилагане на ЗДДФЛ.
На основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2024 г. предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски от прехвърляне на права или имущество в полза на местни физически лица, включително в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 5, 12 и 26 от ЗДДФЛ.
Следователно в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да да се посочват данни за всеки един от съсобствениците, които по смисъла на чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ се счита, че са придобили доход от прехвърляне на права или имущество през течение на годината.
Съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ справката се предоставя от платеца само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП, в срок до 28 февруари на следващата година. При откриване на грешка в данните, предоставени за конкретно физическо лице, след този срок, подателят има право да прави промени в тези данни в срок до 30 септември на годината, през която е предоставена информацията (чл. 73, ал. 9 от ЗДДФЛ).
За непредставяне или несвоевременно представяне на справката, както и за посочване на неверни или непълни данни, виновните лица се наказват с глоба или имуществена санкция по реда на чл. 82 от ЗДДФЛ.
Във връзка с горното, следва да предоставите информация по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатения доход от разпореждане с движимо имущество на съпругата. По отношение коригирането на справката по по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за съпруга и с оглед информативния характер на същата и това, че не генерира дължим данък от лицето, законът не предвижда друг, освен този по чл. 73, ал. 9 от ЗДДФЛ, ред за корекция.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: през 2022 г. дружеството е закупило автомобил от физическо лице. Автомобилът е бил без регистрация в България и договорът за покупко-продажба не е в нотариална форма. Продажната цена е изплатена изцяло по личната банкова сметка на това физическо лице. В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2022 г. дружеството е посочило това лице като получател на дохода. Две години по-късно се установява, че към датата на продажбата автомобилът е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).
Въпрос: Следва ли да се коригира подадената от дружеството информация в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2022 г. и да се посочи съпругата като получател на 1/2 част от дохода?
Режимът на имуществените отношения между съпрузите е уреден в Семейния кодекс. Съгласно чл. 21 и чл. 24 от СК съпружеската имуществена общност е бездялова - вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съпрузите имат равни права върху общото имущество и разпореждането с общото имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
С оглед на това и доколкото за целите на ЗДДФЛ данъчно задължени субекти са отделните физически лица (приема се, че имат качеството на "местни" по смисъла на ЗДДФЛ), а обект на облагане е полученият от всяко лице доход, се налага изводът, че всички доходи, придобити от сделки по управление и/или разпореждане с имущество, представляващо СИО, следва да се разделят поравно между двамата съпрузи, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ паричните доходи се смятат за придобити на датата на плащането, когато то е в брой, или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода. Съгласно ал. 3 на същия член доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. Конкретният случай попада в тази хипотеза, тъй като продажната цена е преведена по банкова сметка с титуляр единият от съпрузите.
Данъчно задължени лица по ЗДДФЛ са както местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци, така и местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон (чл. 3 от ЗДДФЛ). В това си качество предприятията - платци на доходи от прехвърляне на права или имущество в полза на местни физически лица следва да персонифицират физическите лица - получатели на съответните доходи и в зависимост от статута им (местни или чуждестранни лица по смисъла на данъчния закон) да определят както техните, така и своите задължения, свързани с коректното прилагане на ЗДДФЛ.
На основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2024 г., предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски от прехвърляне на права или имущество в полза на местни физически лица, включително в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 5, 12 и 26 от ЗДДФЛ.
От това следва, че в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ трябва да се посочват данни за всеки един от съсобствениците, които по смисъла на чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ се считат, че са придобили доход от прехвърляне на права или имущество през течение на годината.
Съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ справката се предоставя от платеца само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП, в срок до 28 февруари на следващата година. При откриване на грешка в данните, предоставени за конкретно физическо лице, след този срок, подателят има право да прави промени в тези данни в срок до 30 септември на годината, през която е предоставена информацията (чл. 73, ал. 9 от ЗДДФЛ.
За непредставяне или несвоевременно представяне на справката, както и за посочване на неверни или непълни данни, виновните лица се наказват с глоба или имуществена санкция по реда на чл. 82 от ЗДДФЛ.
Във връзка с горното следва да предоставите информация по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатения доход от разпореждане с движимо имущество на съпругата. По отношение коригирането на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за съпруга и с оглед информативния характер на същата и това, че не генерира дължим данък от лицето, законът не предвижда друг, освен този по чл. 73, ал. 9 от ЗДДФЛ, ред за корекция.
Извод: Подадената справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да бъде допълнена с информация за дохода на съпругата от разпореждане с движимото имущество, като корекции на вече подадените данни за съпруга могат да се правят единствено по реда на чл. 73, ал. 9 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
