НАП: Прилагане на специалните режими OSS и IOSS и изискванията на Наредба Н-18 при електронен магазин за дистанционни продажби на стоки

ОТНОСНО: Приложение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-81/04.04.2022 г. по електронен път и поставяте въпроси, свързани с приложението на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Предстои ви откриване на електронен магазин. Стоката ще бъде закупувана от китайските сайтове "........." и "........". Закупената стока ще се продава на данъчно незадължени лица в Европейския съюз (ЕС) и извън ЕС, като същата няма да бъде внасяна в България, а директно ще е насочена към клиентите ви. Заплащането ще се извършва предварително, чрез ваш сайт с дебитни и кредитни карти.

Поставени са следните въпроси:

1. Следва ли електронният магазин, чрез който ще извършвате продажби, да бъде регистриран в Национална агенция за приходите (НАП)?

2. В този случай, предвид новите режими по ЗДДС за дистанционни продажби на стоки в ЕС, за какъв режим следва да се регистрирате - "IMPORT ONE-STOP SHOP" (IOSS) или "ONE-STOP-SHOP" (OSS)?

3. Плащанията трябва ли да се отчитат чрез електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), при условие че клиентите плащат с дебитни и кредитни карти?

4. Трябва ли да се изготвя одиторски доклад (стандартизиран одиторски файл) и същият трябва ли да се представя в НАП? Има ли софтуер за този доклад?

5. Имате ли задължение да водите регистър на продажбите?

6. За стоките, продавани в магазина, как следва да се начислява ДДС, включват ли се транспортните разходи към стойността на стоката?

7. Как се третира доставката на стока от Китай към данъчно незадължени лица от трети страни?

С оглед на фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС "електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г., лице по чл. 3 от наредбата, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП. (Приложение № 33)

По втори въпрос:

Регистрацията за специалните режими касае определени категории доставки и е различна от общата регистрация по ЗДДС.

Режим в Съюза съгласно чл. 152, ал. 3, ал. 2 от ЗДДС може да се прилага за доставки на услуги или вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, извършвани от данъчно задължени лица при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на:

б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или

в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;

2. лицето:

а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или

3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15;

При условие че отговаряте кумулативно на условията, визирани в чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, имате право да се регистрирате за режим в Съюза (OSS).

Режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, съгласно чл. 152, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, може да се прилага за стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, когато вносът им се осъществява в която и да е държава членка и независимо за коя държава членка са предназначени, от данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато е установено на територията на Европейския съюз и извършва дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро; в този случай лицето може да се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз.

Право да се регистрира за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки по реда на чл. 157а, ал. 1 от ЗДДС, внасяни от трети страни или територии, има регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1 данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато са налице едновременно следните условия:

1. внася стоки от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, за данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната;

2. данъчно задълженото лице:

а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната,

3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 18.

При условие, че отговаряте кумулативно на условията, визирани в чл. 157а, ал. 1 от ЗДДС, имате право да се регистрирате за режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (IOSS).

По трети въпрос:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По смисъла на ал. 3 на същия член, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с наредбата.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. урежда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от наредбата.

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон, чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лицето, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в чл. 52о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 52о, ал. 1 от Наредба № Н-18, лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно да регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата. Този документ трябва да бъде четим и да съдържа най-малко следните реквизити: наименование, номер и дата на документа; номерът на документа трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри; номерът трябва да е уникален за цялата дейност на електронния магазин и търговеца; данни за лицето по чл. 3, ал. 17; за юридическите лица и едноличните търговци - наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица - имена, адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон; уникален номер на клиентската поръчка; референтен номер на финансовата трансакция; наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане; двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата - уникален номер на електронния магазин, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин.

Този ред за документиране се допуска, при условие че лицата приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която РБ има влязла в сила спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО), включваща клауза за обмен на банкова информация. Сметките трябва да са свързани с използваните от лицата по чл. 3, ал. 17 виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката (чл. 52п от Наредба № Н-18/2006г.).

По четвърти въпрос:

Съгласно чл. 52т, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Следва да се отбележи, че само и единствено в случай че дружеството се възползва от реда по чл. 3, ал. 17 от наредбата, ще е приложима разпоредбата на чл. 52т, ал. 2 от наредбата.

Стандартизираният одиторски файл се подава само и единствено чрез електронната услуга с наименование "Стандартизиран одиторски файл от лице по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г.", която е достъпна с квалифициран електронен подпис (КЕП) в портала за електронни услуги на НАП.

По пети въпрос:

На основание чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 156 или чл. 157а, ал. 1 и 3 и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършва доставки по чл. 14 с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър.

Предвид гореизложеното, при условие че извършвате доставки по чл. 14 с място на изпълнение на територията на страната и сте регистрирани по чл. 156 или 157а от ЗДДС или не сте регистрираи по чл. 156 или 157а, ал. 1 от с.з. и не сте регистрирани в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, за Вас възниква задължение за водене на електронен регистър.

По шести въпрос:

Съгласно изречение първо на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. На основание ал. 3, т. 3 от същия законов текст, данъчната основа по ал. 2 се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.

Предвид гореизложеното, при условие че съпътстващите транспортни разходи са дължими от получателя на доставчика по основната доставка (продажба на стоки), следва да бъдат документирани чрез включването на тези разходи във фактурата за основната доставка.

По седми въпрос:

Предвид чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента.

Следва да се отбележи, че посочената по-горе разпоредба от Директива 2006/112/ЕО е транспонирана в ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на стока се определя по реда на чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя.

В тази връзка, с оглед посочените по-горе разпоредби, мястото на изпълнение на доставката на стоки от страна на българското дружество е на територията на страната, от която започва транспортът.

Доколкото, съгласно изложената фактическата обстановка, българското дружество закупува стоки от дружество - доставчик, установен в Китай и това е местонахождението на стоката, откъдето същата се транспортира до трета страна, то мястото на изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, съответно чл. 32 от Директива 2006/112/ЕС, е в Китай, т.е. извън територията на страната.

На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.