ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .......... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-49/19.03.2024 г., относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Извършена е кореспонденция с Национална агенция за приходите по повод Вашия клиент Д.Б. Постъпило е писмо от Ваша страна за съдействие и становище от Дирекция СИДДО, във връзка с удостоверяване на качеството на "местно лице" за данъчни цели. От Дирекция "Информационен център" сте получила становище относно стартиране на процедурата по издаване на удостоверение за местно лице и необходимите действия, които да се извършат от страна на Вашия клиент. Установява се, че има издадено удостоверение за местно лице за данъчни цели за три години.
От Вас е постъпило второ писмо с молба за отговор на въпроса:
Какво означава да си регистриран в НАП или да си данъчен жител на България?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно българското данъчно законодателство задълженията и правата на физическите лица относно данъчното облагане и деклариране на доходи са уредени със Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Местно данъчно задължено лице на България означава лице, което е носител на задължения за придобити доходи от източници в Р България и чужбина.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
С оглед на вече издаденото удостоверение за местно лице на Д. Б., същият се счита за данъчно задължено лице на Р България за всички придобити доходи от страната и чужбина. По силата на чл. 50 от ЗДДФЛ е задължен да подава годишна данъчна декларация (ГДД) в Р България и да декларира целия си световен доход. При условие че лицето има доходи с източник от чужбина и удържан данък съгласно законодателството на другата държава, същото ще има право в държавата, на която е местно лице (България) при деклариране на дохода да се позове на методите за освобождаване от двойно данъчно облагане съгласно сключена Спогодба за избягване на двойно данъчно облагана (СИДДО).
Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица (чл. 80 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)).
Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра (чл. 81, ал. 1 от ДОПК).
Съгласно чл. 82, ал. 2 от същия кодекс, данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2 от кодекса, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски.
Данните по чл. 81, ал. 1 от ДОПК, за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ. Данните по чл. 81, ал. 1 за чуждестранните физически лица с адресна регистрация на краткосрочно и продължително пребиваващи се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните, съдържащи се в Единния регистър за чужденците, поддържан в Министерството на вътрешните работи (чл.82, ал. 3 от ДОПК).
В ал. 4 на чл. 82 от ДОПК е уредено, че служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни по ал. 3, се извършва с протокол по чл. 50 от ДОПК въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: извършена е кореспонденция с Национална агенция за приходите по повод Вашия клиент Д. Б. Постъпило е писмо от Ваша страна за съдействие и становище от Дирекция СИДДО във връзка с удостоверяване на качеството на "местно лице" за данъчни цели. От Дирекция "Информационен център" сте получила становище относно стартиране на процедурата по издаване на удостоверение за местно лице и необходимите действия, които да се извършат от страна на Вашия клиент. Установява се, че има издадено удостоверение за местно лице за данъчни цели за три години.
От Вас е постъпило второ писмо с молба за отговор на следния въпрос:
Въпрос: Какво означава да си регистриран в НАП или да си данъчен жител на България?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се изразява следното становище:
Съгласно българското данъчно законодателство задълженията и правата на физическите лица относно данъчното облагане и деклариране на доходи са уредени със Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Местно данъчно задължено лице на България означава лице, което е носител на задължения за придобити доходи от източници в Република България и чужбина. Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
С оглед на вече издаденото удостоверение за местно лице на Д. Б., същият се счита за данъчно задължено лице на Република България за всички придобити доходи от страната и чужбина. По силата на чл. 50 от ЗДДФЛ е задължен да подава годишна данъчна декларация в Република България и да декларира целия си световен доход.
При условие че лицето има доходи с източник от чужбина и удържан данък съгласно законодателството на другата държава, същото ще има право в държавата, на която е местно лице (България), при деклариране на дохода да се позове на методите за освобождаване от двойно данъчно облагане съгласно сключена Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).
Извод: Да си "данъчен жител" (местно лице) на България по ЗДДФЛ означава да попаднеш в някоя от хипотезите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ (при изключението на чл. 4, ал. 5), като в този случай дължиш данък в България за всички свои доходи от страната и чужбина, подаваш годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и можеш да прилагаш СИДДО за избягване на двойно данъчно облагане при доходи от чужбина.
Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица съгласно чл. 80 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра по чл. 81, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл. 82, ал. 2 от ДОПК данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2 от кодекса, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски.
Данните по чл. 81, ал. 1 от ДОПК за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ.
Данните по чл. 81, ал. 1 за чуждестранните физически лица с адресна регистрация на краткосрочно и продължително пребиваващи се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните, съдържащи се в Единния регистър за чужденците, поддържан в Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 82, ал. 3 от ДОПК.
В чл. 82, ал. 4 от ДОПК е уредено, че служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни по ал. 3, се извършва с протокол по чл. 50 от ДОПК въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер.
Извод: Да си "регистриран в НАП" означава да бъдеш вписан в регистъра на задължените лица по чл. 80 и чл. 81 от ДОПК - служебно, въз основа на първата подадена декларация, данни от търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, данни от Единния регистър за чужденците или други официални регистри и констатации на орган по приходите, като при липса на ЕГН или ЛНЧ се присвоява служебен номер.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
