Изх. № 94-00-16
25.03.2020 г.
Чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество, чийто собственик на капитала е 100 % румънско дружество, закупува стока от румънското дружество като стоката се транспортира от Румъния до клиенти на българското дружество в България. Българското дружество документира доставката на стоките на своите клиенти в България като след получаване на възнаграждението по доставката от тях, плаща за доставката на стоките от румънското дружество след като си генерира печалба.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:Представлява ли доставката на стоките между румънското и българското дружество ВОД и съответно ВОП, и следва ли същата да се отразява в отчетните регистри по ЗДДС?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
ВОП, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От цитираната разпоредба е видно, че за да е налице ВОП е необходимо доставчикът на стоките - румънско дружество да е регистриран за целите на ДДС в държава-членка към датата на данъчното събитие и в тази връзка да е съобщил идентификационния си номер по ДДС на получателя по ВОП, а същият да е получил потвърждение за валидността чрез VIES система на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес.
Предвид недостатъчната фактическа обстановка, изложена в запитването, следва да се имат предвид изключенията от обхвата на ВОП, регламентирани в разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДДС.
За това, дали доставката представлява ВОД за румънското дружество, следва да съобразява съответното там законодателство. Ако доставката на стоките от Румъния към българското дружество представлява ВОД, то това обстоятелство следва да е обозначено и в издадения за доставката документ от доставчика. При положение, че за доставчика - румънско дружество доставката се определя като ВОД, то ще е налице ВОП за българското дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. На основание чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 84 от закона, регистрираното лице - получател по доставката издава задължително протокол, в който начислява данъка. Протоколът по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС следва да се отрази в дневника за продажбите в колона 13 "Данъчна основа на ВОП", а в дневника за покупките - ако е налице право на приспадане на данъчен кредит. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Предвид непълната фактическа обстановка относно организирането на транспорта и посоченото, че при извършването на доставката на стоките ще участват три лица - румънското дружество, българското дружество и клиенти на българското дружество, установени на територията на страната, следва да имате предвид регламентирания в чл. 65а от ЗДДС ред за данъчно третиране на последователни доставки на стока, в сила от 01.01.2020 г.
В случай, че българското дружество не е регистрирано по ЗДДС при осъществяването на ВОП е приложима разпоредбата на чл. 99 от ЗДДС и за дружеството е налице задължение за регистрация при ВОП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: българско дружество, чийто собственик на капитала е на 100 % румънско дружество, закупува стока от румънското дружество. Стоката се транспортира от Румъния до клиенти на българското дружество в България. Българското дружество документира доставката на стоките към своите клиенти в България и след получаване на възнаграждението по доставката от тях, заплаща на румънското дружество за доставката на стоките, след като реализира печалба.
Въпрос: Представлява ли доставката на стоките между румънското и българското дружество ВОД и съответно ВОП, и следва ли същата да се отразява в отчетните регистри по ЗДДС?
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване (ВОП) е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, когато стоката се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
От тази разпоредба следва, че за да е налице ВОП е необходимо доставчикът на стоките - румънското дружество - да е регистриран за целите на ДДС в държава членка към датата на данъчното събитие и да е съобщил своя идентификационен номер по ДДС на получателя по ВОП. Получателят следва да е получил потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес чрез системата VIES.
Предвид недостатъчната фактическа обстановка в запитването, следва да се имат предвид и изключенията от обхвата на ВОП, регламентирани в чл. 13, ал. 4 от ЗДДС.
Относно това дали доставката представлява вътреобщностна доставка (ВОД) за румънското дружество, следва да се съобрази съответното румънско законодателство. Ако доставката на стоките от Румъния към българското дружество представлява ВОД, това обстоятелство следва да е обозначено в издадения от доставчика документ за доставката. При положение, че за доставчика - румънско дружество - доставката се определя като ВОД, за българското дружество ще е налице ВОП.
Съгласно чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. На основание чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 84 от закона, регистрираното лице - получател по доставката издава задължително протокол, в който начислява данъка.
Протоколът по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС следва да се отрази в дневника за продажбите в колона 13 "Данъчна основа на ВОП", а в дневника за покупките - ако е налице право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Предвид непълната фактическа обстановка относно организирането на транспорта и посоченото, че при извършването на доставката на стоките участват три лица - румънското дружество, българското дружество и клиенти на българското дружество, установени на територията на страната, следва да се има предвид редът за данъчно третиране на последователни доставки на стока по чл. 65а от ЗДДС, в сила от 01.01.2020 г.
В случай че българското дружество не е регистрирано по ЗДДС, при осъществяването на ВОП е приложима разпоредбата на чл. 99 от ЗДДС и за дружеството възниква задължение за регистрация при ВОП.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Доставката между румънското и българското дружество представлява ВОП за българското дружество и следва да се отразява в отчетните регистри по ЗДДС, ако за румънското дружество същата е ВОД, румънското дружество е регистрирано за целите на ДДС и са изпълнени изискванията на чл. 13 от ЗДДС, включително липса на приложимо изключение по чл. 13, ал. 4 от ЗДДС; в този случай данъкът е изискуем от българското дружество, което издава протокол по чл. 117 от ЗДДС, отразява го в дневниците и, при условията на чл. 69 от ЗДДС, може да упражни право на данъчен кредит, а при липса на регистрация по ЗДДС възниква задължение за регистрация по чл. 99 от ЗДДС.
