НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на доставка на мебели като вътреобщностна доставка или вътреобщностна дистанционна продажба

Изх. № М-24-36-94

Дата: 15. 05. 2023 год.

ЗДДС, чл. 7, ал. 1;

ЗДДС, чл. 14;

ЗДДС, чл. 17, ал. 2;

ЗДДС, чл. 20;

ЗДДС, чл. 20, буква "б";

ЗДДС, чл. 25;

ЗДДС, чл. 51;

ЗДДС, чл. 113;

ЗДДС, чл. 115;

ЗДДС, чл. 156;

ЗДДС, чл. 158, ал. 7.

ОТНОСНО:данъчно третиране на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № М-24-36-94/15.12.2022 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество е регистрирано по ЗДДС лице, чиято основна дейност е производство на мебели за офиси. Дружеството очаква да получи авансово плащане за доставка на офис мебели с получател данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, което не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност. Посочено е, че обичайно периодът от датата на получаване на авансовото плащане до датата на извършване на доставката на готовите мебели е с продължителност няколко месеца. Дружеството счита, че доставката ще представлява вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14 от ЗДДС, ако до момента на извършване на доставката на готовите мебели, получателят не е регистриран за целите на данъка върху добавената стойност в държава членка и предвид, че стойността на авансовото плащане ще превишава прага от 10 000 евро, заложен в чл. 20б от ЗДДС, данъкът ще е дължим в държавата членка, в която завършва транспортът на стоката.

В запитването дружеството заявява, че няма информация за намерението на получателя да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност или не.

За изпълнение на евентуалните си задължения за данъка върху добавената стойност към други държави членки, дружеството възнамерява да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС.

От допълнително проведен телефонен разговор се установи, че произвежданите от дружеството мебели се предлагат чрез сайт, поддържан от дружеството или чрез изпращане на снимков материал по имейл до потенциални клиенти, подбрани от наето от дружеството лице. Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че стоките не се монтират или инсталират от или за сметка на лицето. Също така от допълнително проведен телефонен разговор е установено, че получателят по горепосочената доставка вече е регистрирано лице за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която транспортът на стоките приключва.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Представлява ли доставката вътреобщностна дистанционна продажба по чл. 14 от ЗДДС, за която дружеството може да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156 от ЗДДС или и след превишаване на прага от 10 000 евро доставката следва да се определи като доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която е приложима данъчна ставка от 20 на сто, доколкото за нея не са налице условията на чл. 7, ал. 1 от закона?

2. При получаване на авансовото плащане каква фактура следва да се издаде - с данъчна ставка 20 на сто по ЗДДС, със съответната данъчна ставка на държавата членка, където стоката пристига или за полученото авансово плащане фактура не следва да се издава, като същата се издава когато доставката е извършена?

3. Кога възниква задължение за регистрация за прилагане на режим в Съюза и кое би следвало да се счита за дата на първа доставка по смисъла на чл. 156, ал. 7 от ЗДДС - датата на получаване на авансовото плащане, при което възниква изискуемост на данъка или датата на осъществяване на доставката, т.е. датата на данъчното събитие?

4. Какво се случва, ако до доставяне на стока получателят се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност в държава членка и предостави валиден идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност на доставчика или доставката се развали и полученото авансово плащане се върне на лицето?

5. Ако авансовото плащане е получено през месец декември 2022 г. и е на стойност под 10 000 евро, а доставката се извърши през 2023 г., при определяне на прага от 10 000 евро, стойността на доставката следва да се включи през 2022 г. когато е получен авансът или през 2023 г., когато е извършена доставката?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:

По първи въпрос

Съгласно чл. 14, ал. 1, от ЗДДС вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

- стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

- получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява данък върху добавената стойност при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

- стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение и не са:

а) нови превозни средства, или

б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, за да е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, едно от условията е получателят по доставката да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява данък върху добавената стойност при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва. В този смисъл, доколкото от изложената в запитването фактическа обстановка се установява, че получателят по доставката е лице, което е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, където транспортът на стоките приключва, независимо, че са изпълнени останалите, визирани в чл. 14, ал. 1 от ЗДДС условия, то тази доставка не може да се определи като вътреобщностна дистанционна продажба.

Вътреобщностна доставка е налице, когато едно данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС на територията на България, извърши доставка на стоки, транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност на територията на друга държава членка на Европейския съюз (чл. 7, ал. 1 от ЗДДС - доп. ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.). Доколкото в случая, изложен в запитването, дружеството извършва доставка на стоки, транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка, и получателят е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност на територията на друга държава членка, то тази доставка може да се определи като вътреобщностна доставка.

По втори, трети и пети въпрос

Определяне на мястото на изпълнение на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, дата на възникване на данъчно събитие и изискуемост на данъка върху добавената стойност

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. В случая, изложен в запитването, при вътреобщностната доставка на стока, стоката се транспортира от територията на страната, предвид което мястото на изпълнение на тази вътреобщностна доставка е на територията на страната.

Съгласно чл. 51 от ЗДДС, данъчното събитие при вътреобщностната доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчно събитие при доставка на територията на страната по реда на чл. 25 от ЗДДС, т.е. на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или на датата, на която стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС бъде фактически предоставена.

За вътреобщностните доставки данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Ако доставчикът е издал фактура преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, то в този случай данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата (чл. 51, ал. 4 от ЗДДС). Съгласно чл. 51, ал. 5 от ЗДДС разпоредбата на ал. 4 на същия член не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие. В този случай данъкът върху добавената стойност става изискуем на 15-ия ден на месеца следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за вътреобщностната доставка.

Предвид цитираните норми, в случая, изложен в запитването, доколкото дружеството е получило авансово плащане за вътреообщностната доставка, за което е издало фактура, на основание чл. 51, ал. 5 от ЗДДС данъкът върху добавената стойност би станал изискуем на 15-ия ден на месеца следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за вътреобщностната доставка.

Разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка. В този смисъл в случая за извършваната от дружеството вътреобщностната доставка, която е с място на изпълнение на територията на страната, е приложима нулева ставка на данъка.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 113, ал. 5 от ЗДДС при вътреобщностна доставка (включително за авансово плащане) фактурата може да бъде издадена в по-дълъг срок, а именно до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за доставката.

Независимо от горното, в случай че получател по доставката, извършвана от дружеството, е лице, което няма задължение да начислява данък върху добавената стойност при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът на стоките приключва (не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, където транспортът на стоките приключва) и са изпълнени останалите, визирани в чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, условия, то тази доставка може да се определи като вътреобщностна дистанционна продажба на стоки. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Определяне на мястото на изпълнение на доставката на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от закона е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Видно от цитираната норма, мястото на изпълнение на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките.

Следва да се има предвид, че с чл. 20б от ЗДДС е предвиден праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба мястото на изпълнение на тези доставки е в държавата членка, в която е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:

1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;

3. общата стойност без данъка върху добавената стойност на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, прагът от 10 000 евро е приложим само за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на държавата членка, в която доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, до територията на друга държава членка, като условие за приложението му е лицето да е установено само на територията на една държава членка, т.е. да няма постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС на територията на друга държава членка. В този смисъл, при условие че извършваната от дружеството доставка е вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, ако дружеството е установено на територията на друга държава членка чрез постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, за тази доставка предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС праг не е приложим.

В случай че дружеството не е установено на територията на друга държава членка чрез постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, но ако стоките - предмет на вътреобщностна дистанционна продажба, на които изпращането и транспортирането завършва в друга държава членка, се изпращат или транспортират от територията на друга държава членка, а не от България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление, за същите предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС праг също не е приложим. В тази връзка при извършване на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки от дружеството, които се изпращат или транспортират от територията на държава членка, различна от България и изпращането и транспортирането им завършва в друга държава членка, за същото би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, съответно в която е и мястото на изпълнение на тези доставки. Следва да се има предвид, че за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, при които стоките се изпращат или транспортират от територията на България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление и ако същото не е установено на територията на друга държава членка чрез постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС праг би бил приложим, съответно тези доставки до достигане на прага от 10 000 евро биха били с място на изпълнение на територията на страната. Данъчните основи на доставките, изпращането или транспортирането на които започва от държава членка, различна от държавата по установяване, не участват във формирането на този праг. В този смисъл, ако дружеството не е установено на територията на друга държава членка чрез постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, за извършвана от него вътреобщностна дистанционна продажба по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, при която стоките се изпращат или транспортират от територията на България до територията на друга държава членка, предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС праг би бил приложим.

Определяне на датата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка при доставката на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС

По отношение определянето на датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки, включително вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, с място на изпълнение на територията на страната са приложими разпоредбите на ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира чл. 62 от Директива 2006/112/ЕО относно данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 от същия закон. В ал. 2 на същата разпоредба, която транспонира чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО, е посочено, че данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Изключение от това правило е регламентирано с разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, която транспонира чл. 66, пар. 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО, регламентира, че при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането.

Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, който транспонира чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.

Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, който транспонира чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

Съгласно чл. 20б, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по ал. 1, т. 3 на същата разпоредба през съответната календарна година, се определя по чл. 20, ал. 1 от същия закон, и е където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането/транспортирането й до получателя. В тази връзка доколкото в запитването е посочено, че авансовото плащане за извършваната от дружеството доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, а и самата доставка в цялост, превишава определения с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС праг от 10 000 евро, то на основание чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 20б, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение на тази доставка е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Предвид това относно данъчното третиране, включително определянето на датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка върху добавената стойност, на извършваната от дружеството вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на България и изпращането и транспортирането им завършва в друга държава членка, съответно възникване на задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност, би било приложимо законодателството на държавата членка, в която е мястото на изпълнение на тази доставка. В тази връзка дружеството трябва да се запознае със законодателството на тази държава членка.

Относно възможността дружеството да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза, чрез който да декларира извършваните от него доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС

В горепосочената хипотеза, когато дружеството извършва вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, за дружеството е налице възможност, на основание чл. 369б, пар. 1, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, който е транспониран с чл. 156 от ЗДДС в националното законодателство, да се регистрира за специален режим в Съюза, като в този случай за дружеството няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. На основание чл. 369в от Директива 2006/112/ЕО данъчно задълженото лице декларира пред държавата членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или когато променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за ползването на специалния режим. То съобщава тази информация по електронен път. Съгласно чл. 369а, пар. 1, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО за целите на специален режим в Съюза държава членка по идентификация означава държавата членка, на чиято територия данъчно задълженото лице е установило своята стопанска дейност, или ако не е установило своята стопанска дейност в Общността - където има постоянен обект. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС с чл. 152, ал. 4 и 7, т. 2, б. "а" и чл. 156, ал. 1.

Предвид горното, тъй като в случая, изложен в запитването, дружеството е установено по седалище и адрес на управление в страната, на основание чл. 152, ал. 7, т. 2, б. "а" от ЗДДС за целите на прилагането на специален режим в Съюза от дружеството държавата членка по идентификация е Република България. На основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в случай че извършваната от дружеството доставка на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на България до територията на друга държава членка, е вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, с която се превишава определеният с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС праг от 10 000 евро, за същата дружеството може да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза в страната. В тази връзка дружеството на основание чл. 156, ал. 2 от ЗДДС може да упражни правото си по ал. 1 на същата разпоредба като подаде до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.

В случай че с извършваната доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки дружеството превишава определения с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС праг от 10 000 евро, при подаване на заявлението за регистрация следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 156, ал. 5 и 7 от ЗДДС, регламентиращи датата, от която се прилага специалният режим. Видно от разпоредбата на чл. 156, ал. 5 от ЗДДС, за дата на регистрацията се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението. За дата на регистрация се смята датата на първата доставка, когато първата доставка, за която е приложим специалният режим в Съюза, е извършена преди датата по чл. 156, ал. 5 от ЗДДС, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка (чл. 156, ал. 7 от ЗДДС). В тази връзка, за да приложи специалния режим в Съюза за извършваната от него доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, с която превишава определения с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС праг от 10 000 евро, дружеството следва в заявлението за регистрация да посочи като дата на първа доставка датата на извършаването на тази доставка, т.е. датата на изискуемостта на данъка.

Относно приложимите правила за документиране на доставката на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС

Съгласно чл. 219а, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО за фактурирането се прилагат правилата, приложими в държавата членка, в която се счита, че е извършена доставката на стоки или услуги, в съответствие с разпоредбите на дял V. Съгласно параграф 2 на същата разпоредба чрез дерогация от параграф 1 за фактурирането се прилагат следните правила:

а) правилата, приложими в държавата членка, в която доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, или при липса на такова място на установяване или на постоянен обект, държавата членка, в която доставчикът има постоянен адрес или обичайно местоживеене, когато:

i) доставчикът не е установен в държавата членка, в която се счита, че е извършена доставката на стоки или услуги, в съответствие с разпоредбите на дял V, или неговият обект в тази държава членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, буква б) и лице - платец на данъка върху добавената стойност, е лицето, на което са доставени стоките или услугите, освен ако клиентът издава фактурата (самофактуриране);

ii) не се счита, че доставката на стоки или услуги е извършена в рамките на Общността, в съответствие с разпоредбите на дял V;

б) правилата, приложими в държавата членка, в която е идентифициран доставчикът, ползващ един от специалните режими по дял XII, глава 6.

Предвид цитираните норми, ако мястото на изпълнение на извършваната от дружество доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е на територията на друга държава членка, за фактурирането й се прилагат правилата, приложими в тази държава членка, съответно дружеството следва да се запознае с тях.

Съгласно чл. 158, ал. 7 от ЗДДС за документирането на доставките на услуги и на стоки по глава осемнадесета "Специални режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии" се прилага законодателството на държавата членка по идентификация. В случай че дружеството се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза преди извършването на доставката на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, то на основание чл. 158, ал. 7 от ЗДДС за доставката биха били приложими правилата за документиране в Република България, като държава членка по идентификация на дружеството.

По четвърти въпрос

Предвид отговора на първи въпрос, на въпроса относно последиците за дружеството при евентуално предоставяне на идетификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност от контрагента на по-късен етап, на дружеството не следва да се отговаря.

По отношение на въпроса относно начина за корекция в случай на неизпълнение на доставката на стоките, за която дружеството е получило авансово плащане, съответно връщане на плащането е приложимо следното:

Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие (чл. 115, ал. 3 от ЗДДС).

Предвид цитираните норми, в случай на разваляне/неизпълние на вътреобщностната доставката, за която е издадена фактура за получено авансово плащане, дружеството следва в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума да издаде кредитно известие.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/