НАП: Осигурителен и данъчен режим на възнаграждение по договор за управление на чуждестранно физическо лице

00

Изх. №20-00-164/05.05.2022 г.

Регламент 883/2004 - чл. 11, пар. 3, буква "а"

Регламент 987/2009 - чл. 19, пар. 2

КСО - чл. 4, ал. 1, т. 7

ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 1

ЗДДФЛ - чл. 4, ал. 1 и ал. 4

ЗДДФЛ - чл. 8, ал. 1 и ал. 6, т. 9

ЗДДФЛ - чл. 37, ал. 1, ал. 3 и ал. 4

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-164/15.03.2022 г., относно прилагането на разпоредбите на Регламент(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системитезасоциалнасигурност(Регламент(ЕО)№883/2004),Регламент(ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване на процедурата за прилагане наРегламент(ЕО) №883/2004 (Регламент(ЕО) №987/2009),Кодексаза социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)иЗакона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:

Гражданин сте на Република Полша и пребивавате повече от 183 дни на територията на Полша. Имате сключен договор за управление с "Ф" ООД. Твърдите, че за дейността си като управител получавате месечно възнаграждение.

В телефонен разговор с Ваш упълномощен представител от "С" ЕООД е уточнено, че не упражнявате друга трудова дейност извън дейността по договора за управление на "Ф" ООД. Тази си дейност възнамерявате да извършвате на територията на Република България.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски за Вас като управител на "Ф" ООД в България?

2. Дължи ли се данък върху доходите на физическите лица по сключения договор за управление и контрол с "Ф" ООД и как следва да се декларира?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По прилагане на осигурителното законодателство:

По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и регламента за неговото прилагане - Регламент (ЕО) №987/2009.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11, параграф 1 отРегламент (ЕО) №883/2004).

Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски.

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lexlocilaboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава членка (аргумент чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).

Важно е да се отбележи, че координационните регламенти не предвиждат възможност за избор от страна на осигуреното лице в коя държава да бъдат внасяни задължителните осигурителни вноски. Същите са дължими в държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице по правилата на Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004.

Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1"Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя". Документът се издава след подадено от лицето искане до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо по силата на Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004 (аргумент чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009). Формулярът удостоверява,че лицето еподчинено на законодателството на определена държава членка исъщото е освободено от прилагането на законодателството на други държави членки.

В случай, че попадате в хипотезата на чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 удостоверение А1 ще Ви бъде издадено при поискване от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП).

С оглед гореизложеното, в случай, че за Вас е приложимо българското законодателство ще подлежите на задължително осигуряване по КСО и ЗЗО.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите на търговски дружества.Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от кодекса). Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване внасят се от осигурителите в сроковете по чл. 7 от КСО.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на тези, осигуряващи се по реда на чл. 4б от кодекса (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в сроковете по чл. 7 от КСО (аргумент чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от кодекса).

Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са лицата, извън посочените в чл. 33, ал. 1, т. 1 - т. 5 от КСО, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (аргумент чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО).

Предвид гореизложеното, в случай, че за Вас е приложимо българското законодателство, върху договореното възнаграждение по договора за управление се дължат здравноосигурителни вноски.

Здравноосигурителните вноски за управителите на търговски дружества се определят и внасят на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО в сроковете по чл. 7 от КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).

Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите са задължени да представя в НАП данни, свързани с осигуряването на лицата, по ред определен Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13/2019 г.).

На основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от наредбата, работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП декларации образец №1 съгласно приложение №1, в които вписват начисленият облагаем доход и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ и декларации образец №6 съгласно приложение №4 за дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ.

По отношение на данъчното облагане:

Предвид това, че в отправеното от Вас запитване не са изложени изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане, изразявам следното принципно становище:

На първо място от значение за определянето на данъчните задължения по ЗДДФЛ е дали лицето се определя като местно или като чуждестранно физическо лице.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице това лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). В тази връзка, ако лицето е чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, то ще е данъчно задължено само за доходи от източници в България.

Член 8, ал. 1 от ЗДДФЛ определя, че доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България. По отношение на възнагражденията по договори за управление и контрол на предприятия, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, е изрично посочено, че те са от източник в страната (чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ).

Правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са дефинирани като трудови правоотношения (§ 1, т. 26, б. "з" от ДР на ЗДДФЛ), като в случая българското дружество ще се яви работодател на основание § 1, т. 27 от ДР ЗДДФЛ, съгласно който "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

В зависимост от статута - местно или чуждестранно физическо лице ще е налице различно данъчно третиране.

Видно от изложеното в запитването Вие не сте местно лице (т. е. имате статут на чуждестранно физическо лице).

В този случай обаче, следва да бъде съобразено обстоятелството дали, в качеството си на чуждестранно физическо лице Вие формирате "определена база" в страната. Понятието "определена база" е дефинирано в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ДОПК, към който ЗДДФЛ препраща. "Определена база"е: определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител; трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

Това обстоятелство е от съществено значение за определяне на реда на облагане на чуждестранното физическо лице - дали това ще е:

- по общия ред на ЗДДФЛ, или

- с окончателен данък по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ.

Когато чуждестранно физическо лице, което има определена база в страната, получава доходи от източник в Република България, облагането на тези доходи е по общия ред на ЗДДФЛ. Възнагражденията се третират като доходи от трудови правоотношения по смисъла на §1, т. 26, буква "з" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. В този случай предприятието - платец на дохода се счита за работодател по смисъла на §1, т. 27 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Следват се правилата, разписани в закона за облагане на доходите от трудови правоотношения - данъчното облагане се извършва авансово на месечна база при изплащането на дохода с авансов данък от 10 % (чл. 42 от ЗДДФЛ). Авансовият данък се внася до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частични плащания. Тези доходи подлежат и на годишно облагане, като работодателят определя годишен размер на данъка, когато той е работодател по основно трудово правоотношение на лицето към 31 декември на данъчната година. При наличие на определена база на чуждестранното лице в България, когато облагането е като доходи от трудови правоотношения, работодателят ги посочва в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Справката се предоставя само по електронен път в срок до 28 февруари на следващата година на ТД на НАП по място на регистрация на работодателя.

По отношение на задължението на чуждестранното лице за подаване на данъчна декларация е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ, съгласно която чуждестранните физически лица следва да подават годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от същия закон:

- за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, и

- за доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29,

- в случаите по чл. 37а.

Когато чуждестранно физическо лице няма определена база в страната, разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда, че изрично изброените в него категории доходи от източник в Република България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, подлежат на облагане с окончателен данък. Доходите от управление и контрол и от участие в управителни и контролни органи на предприятия изрично са включени в обхвата на облагаемите с данък при източника доходи. С изключение на случаите по чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ, окончателният данък за посочените в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ доходи се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи и се удържа и внася от платеца. Окончателният данък е в размер на 10%. Задължението за удържане и внасяне на данъка възниква от момента на начисляването на дохода, а не от момента на изплащането му. Моментът на начисляване на възнаграждението по договор за управление и контрол е този, в който предприятието отрази въпросното възнаграждение като разход в счетоводството си.

За доходите по договор за управление и контрол, придобити от чуждестранни лица (при липса на определена база на чуждестранното лице в България), се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Предприятието платец на дохода удържа окончателния данък за начислените/ изплатени доходи и подава декларацията по ал. 1 на чл. 55 от закона.

Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава от предприятието платец на дохода в сроковете за внасяне на дължимите данъци - до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка. (чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ).

В чл. 57 от ЗДДФЛ е указано, че данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите - чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Трябва да си има в предвид, че чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ изисква предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално(КСО) - платци на доходи, да предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9 - доходи от управление и контрол, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз (каквато е Полша). Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвъртото тримесечие на годината, в случая срока е до 31 януари на следващата година.

Във връзка с горното следва да имате предвид, че според разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид сключената Спогодба между Република България и Република Полша за избягване задвойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.