НАП: Освобождаване от ДДС при внос на стоки, последван от вътреобщностна доставка по чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС

Изх. №20-00-201

05.05.2021 г.

чл. 7, ал. 1 от ЗДДС

чл. 7, ал. 4 от ЗДДС

чл. 16, ал. 1 от ЗДДС

чл. 54, ал. 1 от ЗДДС

чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:

Х KG - ГЕРМАНИЯ е дружество, учредено съгласно законите на ФР Германия, което е регистрирано по ДДС в Германия. Дружеството има регистрация за целите на ЗДДС в България и планира да извършва следните доставки:

Ще закупува фармацевтични продукти от Турция с условия на доставка EXW съгласно Инкотермс. Стоките ще бъдат транспортирани до българска лаборатория, която е лицензирана за удостоверяване на съответствието на фармацевтичните продукти с изискванията на Европейския съюз (ЕС). Лабораторията ще изследва стоките от името на дружеството и ще ги сертифицира, като отговарящи на изискванията на ЕС. Част от стоките (приблизително 1,5%) ще останат в лабораторията за целите на тестването, а останалите стоки, след като бъдат тествани и сертифицирани от българската лаборатория, ще бъдат изпратени на клиент в друга държава членка на ЕС (например Италия) с условия на доставка по Инкотермс EXW (Турция), FCA или CIP. Цялото количество стоки ще остане в лабораторията за няколко седмици, докато се потвърди съответствието с изискванията на ЕС. Крайният получател на доставката на стоките (например в Италия) ще бъде известен от самото начало.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Ще се счита ли за прекъсване на транспорта, изследването на стоките от българската лаборатория?

2. Може ли доставката да се счита за единична доставка в контекста на последователни доставки, предвид факта, че крайният получател на стоките ще бъде известен от самото начало?

3. Може ли доставката до България да бъде освободена от плащане на ДДС при внос, тъй като тя е последвана веднага от вътреобщностна доставка?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

По първи, втори въпрос:

По отношение на така зададените въпроси считам, че не касаят прякото прилагане на ЗДДС и не пораждат изискване за изразяване на методологическо становище от страна на НАП. Доколкото първоначално стоките ще се транспортират от трета страна до територията на страната и след определен период от време (след като бъдат тествани и сертифицирани от българската лаборатория), ще се транспортират до територията на ЕС, в случая ще е налице прекъсване на транспорта, тъй като стоката няма да се транспортира директно от трета страна до страна на ЕС, преминавайки през територията на страната. След като пристигнат на територията на страната стоките ще се приведат в състояние съответстващо на изискванията на ЕС, т.е. ще се извършат допълнителни услуги от страна на българска лаборатория. Ще са налице две отделни последователни транспортирания на стоките, независимо, че крайният получател на стоките ще бъде известен от самото начало и независимо от това, че лицето транспортиращо стоките може да е едно и също лице. Ще е налице доставка, по която дружеството ще е получател и доставка по която дружеството ще е доставчик.

По трети въпрос:

Съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС за целите на облагането с данък върху добавената стойност, внос на стоки е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, както и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение. В ал. 5 на същата правна норма са въведени изключения от тези правила, като ал. 1 - ал. 4 от закона не се прилагат, когато при въвеждане на територията на страната стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит, вносът се смята за осъществен само когато стоките се допуснат за свободно обращение.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническо задължение. Налице са и изключения от това правило, визирани в чл. 57 от ЗДДС, но доколкото от изложеното в запитването може да се предположи, че дружеството не отговаря на условията упоменати в разпоредбата. Също така в чл. 58 от ЗДДС изчерпателно са изброени случаите при които е налице освобождаване от данък при внос.

От изложените правни норми е възможно при внос на описаните в запитването стоки да не се дължи данък, но НАП не е компетентна да изразява становище по прилагането на митническите режими при въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната. Прилагането на митническите режими е от компетентността на АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ. Съгласно чл. 48, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) в случаите на освобождаване при данък при внос данък не се дължи, но се вписва в митническия документ.

Съгласно изложеното в запитването, чуждестранното лице е регистрирано за целите на ЗДДС в България, стоките ще се транспортират от трета страна до територията на страната и впоследствие след, като бъдат тествани и сертифицирани от българската лаборатория, ще бъдат транспортирани и изпратени на клиент в друга държава членка на ЕС, предмет на вътреобщностна доставка по чл. 7 от ЗДДС. В случая е възможно приложение да намери разпоредбата на чл. 58, ал. 1 т. 6 от ЗДДС (въвеждане на стоки под митнически режим 42).

При митнически режим 42 се позволява едновременно извършване на внос, т.е. на допускане на стоките за свободно обръщение и крайна употреба, ако стоките са предмет на последваща вътреобщностна доставка на стоки с нулева ставка на ДДС за друга държава членка на ЕС.

На основание чл. 143, буква "г" от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕС), държавите-членки освобождават от облагане с ДДС вноса на стоки, изпращани или превозвани от трета територия или трета държава в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, е освободена по член 138. Тези разпоредби са въведени в националното законодателство и са транспонирани в чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Съгласно описаната правна норма, освободен от данък е вносът на стоки, когато същият е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:

а) идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС;

б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;

в) доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).

Същевременно, съгласно чл. 51, ал. 2 от ППЗДДС в случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение следните документи:

1. копие от удостоверението за регистрация по чл. 104 от закона;

2. декларация по образец - приложение № 24;

3. транспортни документи, в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.

В този случай, митническите органи при извършване на митническите формалности, за да приложат освобождаването, правят проверка за валидност на посочения в декларацията по ал. 2, т. 2 идентификационен номер за целите на ДДС на получателя по последващата вноса вътреобщностна доставка, издаден от друга държава членка, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ППЗДДС.

Следва да се има предвид, че изброените обстоятелства подлежат на доказване от страна на вносителя.

Също така, при митнически режим 42, за внесената стока следва да е изпълнена една от хипотезите за ВОД на стоки, визирани в чл. 7, ал. 1 - 4 от ЗДДС, извършена от българския VAT номер и да са налице доказателствата определени в чл. 45 от ППЗДДС, както също така следва да се подаде VIES декларация.

От изложеното следва, че за освобождаване от данък на основание чл. 58, ал. 1, т.6 от ЗДДС е необходимо да се докаже, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с чл. 45 от ППЗДДС.

Тъй като режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагат със стандартна ставка в държавата членка на доставчика/вносителя, доказването на вътреобщностния характер на доставката е в тежест на същия, че стоката е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране, тази стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.

Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗДДС и чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС в случай, че вносителят по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл.45 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя. Данъкът става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54 от закона, като съгласно чл. 50, ал. 2 от ППЗДДС данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Тази корекция е двупосочна, доколкото се регламентира не само начисляването на данък със ставка 20 на сто при отсъствие на удостоверяващите документи, но и елиминиране на ефекта от така начисления данък при последващо снабдяване с необходимите документи. Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от корекцията чрез анулиране на протокола. За анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.

В случай че за българското дружество не са изпълнени условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, за доставката следва да бъде приложена данъчна ставка в размер на 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.