ЗДДФЛ - чл. 13; чл. 35; чл. 73, ал. 1, чл. 59
ОТНОСНО: Данъчно облагане на получено обезщетение по чл. 59 от ЗЗД
В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ... с вх. № .../11.12.2015 г. и допълнително представени документи на 22.12.2015 г., даваме следното становище:
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
С влязло в сила решение през 2015 година, на основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите едно лице е осъдено да Ви заплати обезщетение за лишаване от ползване на собствения Ви недвижим имот за определен период от време.
Във връзка с изложеното, задавате въпрос дали полученото обезщетение на това основание подлежи на деклариране, облага ли се с данък и на какво основание?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ и действащото законодателство, изразяваме следното становище:
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на същия закон. Следователно, видът на дохода има водеща роля за определянето на дължимия данък по реда на цитирания данъчен закон.
Съгласно нормата на чл. 12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В чл. 13 от закона изрично са изброени доходи, които не подлежат на облагане. В ал. 1, т. 13 на разпоредбата са посочени като необлагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. Гражданската отговорност по общо правило се състои в това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)). Вредата е елементът, който очертава количествените измерения на обезщетението за вреди. Целта на отговорността е да се компенсира вредата, която увреденият е понесъл. Паричната оценка на вредата е паричната оценка на онази разлика между настоящата стойност на имуществото на длъжника и стойността на имуществото му, ако вредата не беше настъпила.
В зависимост от фактическия състав на гражданската отговорност тя се разделя на два вида - договорна и деликтна (извъндоговорна). В случая, въз основа на представените документи се установява, че между страните няма облигационно отношение. В резултат на това е налице деликтна отговорност, изразяваща се в лишаване от ползване на приспадащите Ви се идеални части от процесния имот. На основание чл. 51 от ЗЗД при деликтна отговорност, на обезщетение подлежат всички вреди: както пропуснати ползи, така и претърпени загуби, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането.Дължимостта на обезщетение и изплащането на такова за претърпени неимуществени вреди не следва да зависи от каквито и да е други условия, на които трябва да отговаря увреденият, нито от негови действия по упражняване на права и задължения.
В приложеното към писмото Решение на Върховния касационен съд на Република България е записано, че "когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот".
В случая възниква въпросът облагаем доход ли са получените суми на основание чл. 59 от ЗЗД, посочени като обезщетение за лишаване от ползване на собствени идеални части от имот за определен период и да се квалифицират ли като пропуснати ползи.
Чл. 59 визира че, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
В съдебното решение е посочено, че отговорността за обезщетение се изразява в спестен наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил за съответния период.
Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увреденият е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправното поведение на деликвента, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалия би реализирал ако вредоносното действие не би настъпило. В случая пропусната полза се изразява в реализираното от другото лице обогатяване.
Въз основа на гореизложеното, въпреки, че в самото съдебно решение не е записано заплащане на пропуснати ползи ние считаме, че получените суми представляват пропуснати ползи и нямат характер на обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди и са извън обхвата на необлагаемите доходи, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ тези суми могат да се определят като доходи от пропуснати ползи. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл. 36 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година, която може да бъде намалена само с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. На основание чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации.
Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ, предприятието - платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, одобрен със Заповед на министъра на финансите (образец № 4), която предоставя на лицето, придобило дохода при поискване, но не по-късно от 15 април на следващата година.
На основание чл.73, ал.1, т. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи от източници по чл. 35 от закона, която подават в териториалната дирекция на НАП по място на регистрация на платеца в срок до 30 април на следващата година.
Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ, придобити от физическите лица, се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 6.
На основание чл.54, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, като срокът е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
В запитването е посочено, че с влязло в сила съдебно решение през 2015 г., на основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трето лице е осъдено да Ви заплати обезщетение за лишаване от ползване на собствения Ви недвижим имот за определен период от време.
Във връзка с това е поставен следният въпрос:
Въпрос: Подлежи ли на деклариране полученото обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗД, облага ли се с данък и на какво основание?
При тази фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и действащото законодателство се приема следното:
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на закона. Видът на дохода е определящ за определяне на дължимия данък по реда на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В чл. 13 от ЗДДФЛ са изброени изрично необлагаемите доходи. В чл. 13, ал. 1, т. 13 са посочени като необлагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. По общо правило гражданската отговорност се състои в това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 от ЗЗД). Вредата определя количествените измерения на обезщетението за вреди. Целта на отговорността е да се компенсира вредата, която увреденият е понесъл. Паричната оценка на вредата представлява паричната оценка на разликата между настоящата стойност на имуществото на длъжника и стойността на имуществото му, ако вредата не беше настъпила.
В зависимост от фактическия състав гражданската отговорност се разделя на договорна и деликтна (извъндоговорна). В конкретния случай, въз основа на представените документи, се установява, че между страните не съществува облигационно отношение. Поради това е налице деликтна отговорност, изразяваща се в лишаване от ползване на приспадащите Ви се идеални части от процесния имот.
На основание чл. 51 от ЗЗД при деликтна отговорност на обезщетение подлежат всички вреди - както пропуснати ползи, така и претърпени загуби, при условие че са пряка и непосредствена последица от увреждането. Дължимостта и изплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди не следва да зависи от други условия, на които трябва да отговаря увреденият, нито от негови действия по упражняване на права и задължения.
В приложеното към запитването решение на Върховния касационен съд на Република България е посочено, че "когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот".
Възниква въпросът дали получените суми на основание чл. 59 от ЗЗД, посочени като обезщетение за лишаване от ползване на собствени идеални части от имот за определен период, представляват облагаем доход и следва ли да се квалифицират като пропуснати ползи.
Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
В съдебното решение е посочено, че отговорността за обезщетение се изразява в спестен наем, който ползвателят би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би бил получен за съответния период.
Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което със сигурност би настъпило, ако не беше осуетено от деликта, представлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увреденият е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправното поведение на деликвента, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие не беше настъпило. В разглеждания случай пропуснатата полза се изразява в реализираното от другото лице обогатяване.
Въз основа на изложеното, въпреки че в самото съдебно решение не е посочено изрично заплащане на пропуснати ползи, се приема, че получените суми представляват пропуснати ползи и нямат характер на обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Поради това те са извън обхвата на необлагаемите доходи по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ тези суми могат да бъдат определени като доходи от пропуснати ползи. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ те подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Съгласно чл. 36 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година, която може да бъде намалена само с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
На основание чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации.
Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ предприятието - платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, одобрен със заповед на министъра на финансите (образец № 4), която предоставя на лицето, придобило дохода, при поискване, но не по-късно от 15 април на следващата година.
На основание чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи от източници по чл. 35 от закона, която подават в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца в срок до 30 април на следващата година.
Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ, придобити от физическите лица, се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 6.
На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, като срокът е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Извод: Получените суми по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от ползване на собствени идеални части от имот представляват облагаем доход от пропуснати ползи по чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ, не са необлагаемо обезщетение по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ, подлежат на включване в общата годишна данъчна основа и се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в приложение № 6, при спазване на посочените задължения за платеца и за физическото лице.
