Изх. № 53-04-160
29.03.2016 г.
ЗДДС, чл. 113, ал. 1 и ал. 3, т. 1
ЗДДС, чл. 118, ал. 1
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 1, ал.2
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше запитване, прието с вх. №53-04-160/23.02.2016 г., относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)и Наредба№Н-18на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства(Наредба №Н-18/2006година).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната.
Отправилото запитване лице е собственик на апартамент в сграда, находяща се в гр. С,............................ През м. декември 2014 г. между етажната собственост, от една страна, и Дружеството, от друга, е сключен договор за извършване на строително-монтажни работи, по силата на който дружеството се задължава срещу възнаграждение да изпълни възложените му ремонти дейности. Стойността на това възнаграждение, възлизащо на сумата от 10 795, 23 лева, е изплатена на изпълнителя на три вноски през 2014 г., като получаването е удостоверено с разписки, издадени от управителя на дружеството. На 14.01.2016 г. от дружеството е издадена фактура за извършената строителна услуга.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. В какъв срок след извършване на услугата и получаване на плащането за нея следва да се издаде фактура и касов бон?
2. Съставлява ли нарушение на данъчното законодателство неиздаването на фактура, когато това е задължително?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище.
По първи въпрос:
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл.113, ал.4 от закона). Издадената фактура следва да съдържа задължително реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 фактура може да не се издава, за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период (чл. 119, ал. 1 от ЗДДС).
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба №Н-18/2006 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги(ЗПУ).
Видно от гореизложеното фактура се издава 5-дневен срок от възникването на данъчно събитие или получаване на авансовото плащане, без значение по какъв начин е извършено плащането, а фискална касова бележка се издава в момента в който е извършено плащане и начинът на плащане не попада в изключенията на чл. 3, ал. 1, от Наредба №Н-18/2006 г.
По втори въпрос:
Неиздаване на фактура, когато това е задължително и/или неиздаването на фискална касова бележка за полученото плащане представлява нарушение на ЗДДС, за което в глава двадесет и шеста "Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби" от ЗДДС е предвидена санкция.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Фактическата обстановка е следната: лицето, отправило запитването, е собственик на апартамент в сграда в гр. С. През месец декември 2014 г. между етажната собственост, от една страна, и дружество, от друга, е сключен договор за извършване на строително-монтажни работи. По силата на договора дружеството се задължава срещу възнаграждение да изпълни възложените ремонтни дейности. Стойността на възнаграждението е 10 795,23 лв., изплатени на изпълнителя на три вноски през 2014 г., като получаването е удостоверено с разписки, издадени от управителя на дружеството. На 14.01.2016 г. дружеството издава фактура за извършената строителна услуга.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: В какъв срок след извършване на услугата и получаване на плащането за нея следва да се издаде фактура и касов бон?
Въпрос 2: Съставлява ли нарушение на данъчното законодателство неиздаването на фактура, когато това е задължително?
По първи въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Издадената фактура следва да съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по закона лице, съставя отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От изложеното следва, че фактура се издава в 5-дневен срок от възникването на данъчното събитие или от получаването на авансовото плащане, без значение по какъв начин е извършено плащането. Фискална касова бележка се издава в момента на извършване на плащането, когато начинът на плащане не попада в изключенията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Извод: Фактура следва да се издаде не по-късно от 5 дни от датата на данъчното събитие или на получаване на авансовото плащане, а фискален бон - в момента на плащането, ако начинът на плащане не е сред изключенията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
По втори въпрос
Неиздаването на фактура, когато това е задължително, и/или неиздаването на фискална касова бележка за полученото плащане представлява нарушение на ЗДДС. За това нарушение в глава двадесет и шеста "Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби" от ЗДДС е предвидена санкция.
Извод: Неиздаването на задължителна фактура и/или фискален бон е нарушение на ЗДДС, за което се налагат санкции по глава двадесет и шеста от закона.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установят различни факти от изложените в запитването.
