Изх. №53-04-741
24.07.2019 г.
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
чл. 13, ал. 3 от ЗДДС
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
чл. 17, ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
"Х" ЕАД сключва договор за доставка на трансформатор мостра с мощност 400kVa с австрийско дружество У- Австрия), което е регистрирано за целите на ДДС в Австрия с VAT номер ATU............., като към писменото запитване е представен образец на договора. У - Австрия е регистрирано лице за целите на ЗДДС в България с VAT номер BG.............. Х получава трансформатор мостра с фактура, в която е начислен български косвен данък и транспортен документ, съгласно който стоката се транспортира директно от лице от Унгария до България.
Към писменото запитване са приложени превод на издадената от У - Австрия фактура с неофициален превод на български език и съпътстващи фактурата документи и транспортен документ.
Съгласно описаната фактическа обстановка дружеството смята, че е налице транзитна продажба по смисъла на чл. 329, ал. 1 от Търговския закон(ТЗ), тъй като унгарския продавач доставя стоката не на У - Австрия, а директно на Х. Съгласно практиката на Съда на Европейския съд (СЕС) във връзка с решения С-430/09 и С-245/04 дружеството смята, че освободената от данък е доставка между унгарският доставчик и У - Австрия, действащ чрез българския си ДДС номер, респективно следващата доставка е с място на изпълнение на територията на България и коректно е издадена фактура от У - Австрия под българския си VAT номер и с начислен български косвен данък.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Има ли право дружеството да упражни правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по така издаденатаи полученафактураи коректно ли е издадена тя?
- Необходимо ли е в допълнение на фактурата и транспортните документи да се изискат допълнителни документи с цел доказване на коректното отразяване на доставката от страна на У - Австрия, посредством българският си ДДС номер?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно практиката на Съда на Европейската общност (СЕО),понастоящем СЕСс Решение от 06.04.2006 г. по дело С-245/04, EMAG Handel Ederпо отношение на мястото на изпълнение на две последователни доставки в подобна ситуация, съдът приема, че "ако първата от двете последователни доставки е доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки и затова има като резултат вътреобщностно придобиване, което се облага с данък в държавата членка на пристигане на пратката или транспорта на стоки, за втората доставка се счита, че става на мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, т.е. в държавата членка на пристигане на стоките. И обратното, ако доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки, е втора от двете последователни доставки, първата доставка, която във всички случаи е настъпила преди стоките да бъдат изпратени или транспортирани, се счита че е настъпила в държавата членка на отпътуване на пратката или транспорта на стоки."
Следователно, за едната от двете последователни доставки мястото на изпълнение се определя по чл. 17, ал. 2, а за другата - по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, в зависимост от това към коя от двете доставки се отнася транспорта. Предвид практиката на СЕС, макар двете доставки да са предмет на едно-единствено движение на стоки, те трябва да са последователни във времето.
В тази връзка, с Решение от 16 декември 2010 г. на СЕС по дело C-430/09 Euro Tyre Holding BV се казва, че Шеста директива не предвижда общо правило по отношение на въпроса към коя доставка следва да се отнесе вътреобщностният превоз, ако последният е извършен от или за сметка на лицето, което участва в двете доставки като пръв получател на доставката и втори доставчик. Отговорът на този въпрос зависи от общата преценка на всички обстоятелства, които позволяват да се установи коя доставка отговаря на условията, свързани с вътреобщностните доставки. Според съда, за първото от тези обстоятелства - прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката като собственик в рамките на последователно извършени доставки, е важно да се каже, че междинният купувач може да прехвърли на втория купувач правото да се разпорежда като собственик, само ако преди това то му е било прехвърлено от първия продавач.
Освен това, според СЕС обстоятелство, че прехвърлянето на собствеността върху стоките по първата сделка е станало в държавата членка на изпращането им, не е достатъчно, за да се приеме, че именно първата доставка представлява ВОД, тъй като съда не изключва възможността, второто прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като собственик, също да е станало на територията на държавата членка на първата доставка, преди извършването на вътреобщностния превоз.
Съгласно представените към запитването документи, единичната договорена цена включва всички необходими разходи по изработка и доставка на трансформатор мостра, по условията на DDP Инкотермс 2010, на адрес: Трансформаторна работилница на Х, гр. .........., ул. "...................." .... Стоката е транспортирана директно от Унгария до България, като са налице две последователни доставки на договорената стока, която е предмет на едно единствено транспортиране, а австрийското дружество се е идентифицирало посредством българския си ДДС номер, към крайния получател - Х.
В конкретния случай, предвид описаното в запитването и изложеното до тук, доколкото "У - Австрия се е идентифицирало чрез българския си ДДС номер и доколкото съгласно договореностите ги е придобило под българския ДДС номер на територията на страната, може да се направи извода, че за дружеството е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 или ал. 3 от ЗДДС.
Последващата доставка към Х, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е с място на изпълнение на територията на страната и У - Австрия правилно е начислило български косвен данък в издадената фактура, под българския си VAT номер.
По втори въпрос:
В ЗДДС и Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС),не изискват други допълнителни документи освен дружеството да разполага с фактура съставена от доставчика в съответствие с изискванията на чл.114 от ЗДДС, но не пречи задълженото лице да разполага и с други документи доказващи извършването на доставката.
Фактическата обстановка е следната: "Х" ЕАД сключва договор за доставка на трансформатор мостра с мощност 400 kVa с австрийско дружество "У - Австрия", регистрирано за целите на ДДС в Австрия с VAT номер ATU............., като към запитването е приложен образец на договора. "У - Австрия" е регистрирано за целите на ЗДДС в България с VAT номер BG..............
"Х" получава трансформатор мостра с фактура, в която е начислен български данък върху добавената стойност, и транспортен документ, съгласно който стоката се транспортира директно от лице от Унгария до България. Към запитването са приложени превод на издадената от "У - Австрия" фактура с неофициален превод на български език, съпътстващи фактурата документи и транспортен документ.
Според изложената фактическа обстановка дружеството счита, че е налице транзитна продажба по смисъла на чл. 329, ал. 1 от Търговския закон, тъй като унгарският продавач доставя стоката не на "У - Австрия", а директно на "Х". Съгласно практиката на Съда на Европейския съд по решения С-430/09 и С-245/04 дружеството приема, че освободената от данък доставка е тази между унгарския доставчик и "У - Австрия", действащо чрез българския си ДДС номер, а следващата доставка е с място на изпълнение на територията на България и правилно е издадена фактура от "У - Австрия" под българския му VAT номер с начислен български ДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли право дружеството да упражни правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по така издадената и получена фактура и коректно ли е издадена тя?
Въпрос 2: Необходимо ли е в допълнение на фактурата и транспортните документи да се изискат допълнителни документи с цел доказване на коректното отразяване на доставката от страна на "У - Австрия", посредством българския му ДДС номер?
По първи въпрос
Позовава се на практиката на Съда на Европейската общност (понастоящем СЕС) с Решение от 06.04.2006 г. по дело С-245/04, EMAG Handel Eder, относно мястото на изпълнение на две последователни доставки в подобна ситуация. Съдът приема, че:
"Ако първата от двете последователни доставки е доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки и затова има като резултат вътреобщностно придобиване, което се облага с данък в държавата членка на пристигане на пратката или транспорта на стоки, за втората доставка се счита, че става на мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, т.е. в държавата членка на пристигане на стоките. И обратното, ако доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки, е втора от двете последователни доставки, първата доставка, която във всички случаи е настъпила преди стоките да бъдат изпратени или транспортирани, се счита, че е настъпила в държавата членка на отпътуване на пратката или транспорта на стоки."
Следователно, за едната от двете последователни доставки мястото на изпълнение се определя по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, а за другата - по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, в зависимост от това към коя от двете доставки се отнася транспортът.
Съгласно практиката на СЕС, макар двете доставки да са предмет на едно-единствено движение на стоки, те трябва да са последователни във времето. В тази връзка, с Решение от 16.12.2010 г. по дело С-430/09 Euro Tyre Holding BV СЕС приема, че Шеста директива не предвижда общо правило относно въпроса към коя доставка следва да се отнесе вътреобщностният превоз, когато превозът е извършен от или за сметка на лице, което участва и в двете доставки като пръв получател по първата доставка и втори доставчик по втората. Отговорът зависи от общата преценка на всички обстоятелства, които позволяват да се установи коя доставка отговаря на условията за вътреобщностна доставка.
Според съда, по отношение на първото от тези обстоятелства - прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката като собственик в рамките на последователно извършени доставки - междинният купувач може да прехвърли на втория купувач правото да се разпорежда като собственик само ако преди това това право му е било прехвърлено от първия продавач. Освен това, обстоятелството, че прехвърлянето на собствеността върху стоките по първата сделка е станало в държавата членка на изпращането им, не е достатъчно, за да се приеме, че именно първата доставка представлява вътреобщностна доставка, тъй като съдът не изключва възможността второто прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като собственик също да е станало на територията на държавата членка на първата доставка, преди извършването на вътреобщностния превоз.
Съгласно представените към запитването документи, единичната договорена цена включва всички необходими разходи по изработка и доставка на трансформатор мостра по условията на DDP Инкотермс 2010 на адрес: Трансформаторна работилница на "Х", гр. .........., ул. "...................." .... Стоката е транспортирана директно от Унгария до България. Налице са две последователни доставки на договорената стока, която е предмет на едно единствено транспортиране, като австрийското дружество се е идентифицирало посредством българския си ДДС номер към крайния получател - "Х".
В конкретния случай, предвид описаното в запитването и изложеното, доколкото "У - Австрия" се е идентифицирало чрез българския си ДДС номер и съгласно договореностите е придобило стоките под българския ДДС номер на територията на страната, може да се направи извод, че за "У - Австрия" е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 или ал. 3 от ЗДДС. Последващата доставка към "Х" съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е с място на изпълнение на територията на страната и "У - Австрия" правилно е начислило български ДДС в издадената фактура под българския си VAT номер.
Извод: Доставката от "У - Австрия" към "Х" е с място на изпълнение на територията на страната по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, фактурата е коректно издадена под българския VAT номер на "У - Австрия" с начислен български ДДС, и за "У - Австрия" е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 или ал. 3 от ЗДДС.
По втори въпрос
Съгласно ЗДДС и Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност не се изискват други допълнителни документи, освен дружеството да разполага с фактура, съставена от доставчика в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС. Не е забранено обаче задълженото лице да разполага и с други документи, доказващи извършването на доставката.
Извод: Не се изискват допълнителни документи извън фактура, съставена по чл. 114 от ЗДДС, но не е пречка дружеството да разполага и с други документи, доказващи извършването на доставката.
