ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-177/04.08.2023 г., относно прилагане на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството "М" ООД, регистрирано по ЗДДС лице, ще започне да осъществява по електронен път по споразумение с фирма от Литва посреднически и спомагателни услуги, изразяващи се в преводи и консултации за търговци - клиенти на тази фирма. Досега тази дейност е била извършвана от физическо лице, което ще бъде управител на "М" ООД.
Поставен е следният въпрос:
Как следва да се приложи ЗДДС за тази дейност?
С оглед неизяснена фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното принципно становище:
За да се приложи определен режим на облагане с ДДС на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. Мястото на изпълнение зависи от предмета на доставката и статута на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Доколкото от изложената фактическа обстановка не се откриват факти и обстоятелства, които да налагат извод за прилагане на специални разпоредби за определяне на мястото на изпълнение на доставяните услуги, приложение намират общите правила, които се съдържат в разпоредбата на чл. 21 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Когато дружеството извършва услуги на фирма от Литва, следва да се изясни дали получателят по доставката е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице и да се определи относимата разпоредба на чл. 21 ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС.
Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено лице, са определени в чл. 18 отРегламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност(Регламент №282/2011).
Съгласно чл. 18, пар. 1 от Регламент № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
- когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Ако получателят по доставката има валиден ДДС номер в държава членка, същият е данъчно задължено лице и ще е относима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Тази доставката е с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Ако получателят по доставката няма валиден ДДС номер, той е данъчно незадължено лице и съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС доставката е с място на изпълнение на територията на страната и същата е облагаема. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството "М" ООД е регистрирано по ЗДДС лице и ще започне да осъществява по електронен път, по споразумение с фирма от Литва, посреднически и спомагателни услуги, изразяващи се в преводи и консултации за търговци - клиенти на тази фирма. Досега тази дейност е била извършвана от физическо лице, което ще бъде управител на "М" ООД.
Въпрос: Как следва да се приложи ЗДДС за тази дейност?
За да се приложи определен режим на облагане с ДДС на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. Мястото на изпълнение зависи от предмета на доставката и статута на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Доколкото от изложената фактическа обстановка не се откриват факти и обстоятелства, които да налагат извод за прилагане на специални разпоредби за определяне на мястото на изпълнение на доставяните услуги, приложение намират общите правила, съдържащи се в разпоредбата на чл. 21 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Когато дружеството извършва услуги на фирма от Литва, следва да се изясни дали получателят по доставката е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице и да се определи относимата разпоредба на чл. 21, ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС.
Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено лице, са определени в чл. 18 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011).
Съгласно чл. 18, пар. 1 от Регламент № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
- когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Ако получателят по доставката има валиден ДДС номер в държава членка, същият е данъчно задължено лице и ще е относима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Тази доставка е с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Ако получателят по доставката няма валиден ДДС номер, той е данъчно незадължено лице и съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС доставката е с място на изпълнение на територията на страната и същата е облагаема. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: При услуги към фирма от Литва, ако получателят има валиден ДДС номер в държава членка, се прилага чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение е извън територията на страната и не се начислява ДДС по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС; ако получателят няма валиден ДДС номер, се прилага чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение е на територията на страната и доставката е облагаема със ставка 20 на сто по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
