Изх. №94-00-33/23.06.2022 г.
КСО - чл. 5, ал. 2
КСО - чл. 6, ал. 8 и ал. 9
КСО - чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6
НООСЛБГРЧМЛ - чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4
ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 3
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-33/26.04.2022 г. и вх. №94-00-33/09.05.2022 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дъщеря Ви С.А. (ЕГН) преподава уроци чрез платформата на "К" ООД (ЕИК), за което получава възнаграждение. Начинът на определяне и изплащане на възнаграждението е следния: Потребителите на платформата заплащат на "К" ООД определена сума, която е предварително договорена. "К" ООД, след удържане на комисионна, натрупва сумите в електронен портфейл в системата Страйп. Когато натрупаната сума надхвърли 200,00 лв., тя се превежда по банковата сметка на водещия обучението. В конкретния случай сумата се превежда по Вашата банкова сметка, тъй като дъщеря Ви е непълнолетна.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Следва ли С.А. да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, които подлежат на социално осигуряване, е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО. Осигуряването на изброените в тези разпоредби лица е свързано с упражняването на трудова дейност.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване за държавното обществено осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Легална дефиниция на самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване е въведена с чл. 5, ал. 2 от КСО. Съгласно цитираната норма, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Това са лицата обхванати в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, а именно: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ); регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
- на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други;
- за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
- като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по предходните основания.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от тази наредба, задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5)от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (аргумент чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Видът на осигуряването си те определят по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от същата наредба.
На основание чл. 6, ал. 8 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Важно е да се отбележи, че вноски по цитирания ред се дължат независимо от реализирания доход.
Тези лица определят окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода,през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите си лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Видно от цитираните разпоредби, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за дадено лице като самоосигуряващо се, е необходимо същото да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените към същата разпоредба основания. Вписването на непълнолетно лице в регистър БУЛСТАТ е от компетентност на Агенция по вписванията.
В изложената фактическа обстановка, както и в информационната система на НАП, не са налице данни, че дъщеря Ви С.А. е регистрирана като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО.
Относно упражняваната от С.А. трудова дейност чрез платформата на "К" ООД, следва да имате предвид, че основанието за осигуряване зависи от вида на правоотношението с дружеството. Доколкото липсват данни за сключен трудов договор, следва да се отбележи че работещите без трудово правоотношение подлежат на осигуряването по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. В хипотезата, в която дъщеря Ви не е регистрирана като свободна професия за нея са приложими цитираните разпоредби.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"), ако за календарния месец са получили месечно възнаграждение, равно или над една минималната работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. Минималната работна заплата за 2022 г. е в размер на 710,00 лв.
Възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 от КСО).
По отношение на лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание и получават месечно възнаграждение по-малко от минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, върху него не се дължат осигурителни вноски.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Доколкото Вашата дъщеря С.А. е навършила 14 години, имайте предвид, че съгласно чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да
разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Следва да се отбележи, че КСО и подзаконовите актове за прилагането му не поставят възрастови ограничения по отношение на задълженията и правата на лицата.
По отношение на здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение се прилага разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно текста на чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "а", изр. 1-во от ЗЗО,за лицата, работещи без трудово правоотношение, които несе осигуряват по реда на чл.40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от закона и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, се дължат здравноосигурителни вноски върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Осигурителните вноски за тези лица се внасят в съотношението по чл. 40, ал. 1, т. 1 от закона от възложителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (аргумент чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗЗО).
В случай, че дъщеря Ви попада в хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "а", изречение 1-во от ЗЗО, здравноосигурителните вноски се дължат, независимо, че САРА ИЛИЕВА е здравноосигурена за сметка на държавния бюджет, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗЗО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Изложена е следната фактическа обстановка: дъщеря Ви С.А. (ЕГН) преподава уроци чрез платформата на "К" ООД (ЕИК), за което получава възнаграждение. Потребителите на платформата заплащат на "К" ООД предварително договорена сума. "К" ООД, след удържане на комисионна, натрупва сумите в електронен портфейл в системата Страйп. Когато натрупаната сума надхвърли 200,00 лв., тя се превежда по банковата сметка на водещия обучението. В конкретния случай сумата се превежда по Вашата банкова сметка, тъй като дъщеря Ви е непълнолетна.
Въпрос: Следва ли С.А. да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице?
Кръгът на лицата, които подлежат на социално осигуряване, е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО. Осигуряването на изброените в тези разпоредби лица е свързано с упражняването на трудова дейност. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване за държавното обществено осигуряване и като общ принцип е уредена в чл. 10 от КСО. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Легална дефиниция на "самоосигуряващо се лице" за целите на държавното обществено осигуряване е въведена с чл. 5, ал. 2 от КСО. Съгласно тази норма самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Това са лицата, обхванати в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, а именно:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ);
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
- на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други;
- за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
- като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по предходните основания.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от наредбата, задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Видът на осигуряването се определя по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от същата наредба.
На основание чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Вноски по този ред се дължат независимо от реализирания доход.
Тези лица определят окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд.
Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
От цитираните разпоредби следва, че за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за дадено лице като самоосигуряващо се, е необходимо лицето да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените към тази разпоредба основания.
Вписването на непълнолетно лице в регистър БУЛСТАТ е от компетентност на Агенция по вписванията. В изложената фактическа обстановка, както и в информационната система на НАП, не са налице данни, че дъщеря Ви С.А. е регистрирана като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО.
Относно упражняваната от С.А. трудова дейност чрез платформата на "К" ООД се посочва, че основанието за осигуряване зависи от вида на правоотношението с дружеството. Доколкото липсват данни за сключен трудов договор, се отбелязва, че работещите без трудово правоотношение подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. В хипотезата, в която дъщеря Ви не е регистрирана като свободна професия, за нея са приложими тези разпоредби.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"), ако за календарния месец са получили месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. Минималната работна заплата за 2022 г. е 710,00 лв.
Възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 от КСО).
Извод: При липса на регистрация на С.А. като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО, за нея не възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице; при упражняване на трудова дейност без трудово правоотношение чрез "К" ООД за нея са приложими правилата на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, при условията и праговете, посочени в становището.
