чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС
чл. 26, ал. 1 от ЗДДС
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС
чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС
Изх. № 53-04-768
11.11.2015 г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-768/26.10.2015 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XXX" ЕООД осъществява дейност, свързана със строителство и продажба на жилищни и нежилищни сгради. На дружеството му предстои продажба на имоти от новострояща се жилищна сграда.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
В случай, че дължимите нотариални такси, местни данъци и такси за вписване бъдат заплатени от купувачите по сделките, следва ли с техните суми да бъдат увеличавани данъчните основи на доставките по реда на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена.
По силата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Ал. 3, т. 1 от цитираната разпоредба на ЗДДС указва, че данъчната основа се увеличава с всички данъци и такси, в това число и акциз, когато такива са дължими за доставката, като с чл. 15 от ППЗДДС се сочи, че данъците и таксите по ЗМДТ се включват в определената по реда на чл. 26 и чл. 27 от закона данъчна основа на доставките, за които са дължими.
Отделно, в ал. 5 на чл. 26 от ЗДДС изрично са регламентирани сумите, с които не следва да се увеличава данъчната основа, като под т. 4 са посочени "сумите, платени от доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.". Така например когато доставчикът не е законово задължен да плати данък, мито, налог или такса по силата на нормативен акт, но ги е заплатил от името и за сметка на купувача, е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
Предвид практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 28.07.2011 г. по дело С-106/10 Lidl & Companhia), за да могат данъците, митата, налозите и таксите да се включат в данъчната основа за начисляване на ДДС, въпреки, че те не представляват добавена стойност и не са насрещна престация при доставката на стоката, те трябва да са непосредствено свързани с нея.
Безспорно, при сделка по покупко-продажба на недвижим имот местният данък и дължимите такси (нотариална такса и такса вписване) са свързани с доставките по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, но предвид т. 34 от посоченото решение на Съда на Европейския съюз за да се увеличи с тях данъчната основа от определящо значение е дали доставчикът е платил дадена такса от свое име и за своя собствена сметка. По аргумент за противното в случай, че местният данък и таксите не са за сметка на доставчика, то същите не следва да се включват в данъчната основа на облагаемата доставка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: "XXX" ЕООД осъществява дейност, свързана със строителство и продажба на жилищни и нежилищни сгради. На дружеството му предстои продажба на имоти от новострояща се жилищна сграда.
Въпрос: В случай, че дължимите нотариални такси, местни данъци и такси за вписване бъдат заплатени от купувачите по сделките, следва ли с техните суми да бъдат увеличавани данъчните основи на доставките по реда на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС?
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.
По силата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа се увеличава с всички данъци и такси, в това число и акциз, когато такива са дължими за доставката. С чл. 15 от ППЗДДС е предвидено, че данъците и таксите по ЗМДТ се включват в определената по реда на чл. 26 и чл. 27 от закона данъчна основа на доставките, за които са дължими.
В чл. 26, ал. 5 от ЗДДС изрично са регламентирани сумите, с които не следва да се увеличава данъчната основа. По чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС това са "сумите, платени от доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите."
Посочено е, че когато доставчикът не е законово задължен да плати данък, мито, налог или такса по силата на нормативен акт, но ги е заплатил от името и за сметка на купувача, е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
Предвид практиката на Съда на Европейския съюз, в частност решение от 28.07.2011 г. по дело C-106/10 Lidl & Companhia, за да могат данъците, митата, налозите и таксите да се включат в данъчната основа за начисляване на ДДС, въпреки че те не представляват добавена стойност и не са насрещна престация при доставката на стоката, те трябва да са непосредствено свързани с нея.
Безспорно, при сделка по покупко-продажба на недвижим имот местният данък и дължимите такси (нотариална такса и такса вписване) са свързани с доставките по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Съгласно т. 34 от посоченото решение на Съда на Европейския съюз, за да се увеличи с тях данъчната основа, от определящо значение е дали доставчикът е платил дадена такса от свое име и за своя собствена сметка. По аргумент за противното, в случай че местният данък и таксите не са за сметка на доставчика, те не следва да се включват в данъчната основа на облагаемата доставка.
Извод: Когато местният данък, нотариалните такси и таксите за вписване при продажба на недвижим имот не са за сметка на доставчика, а се заплащат от купувачите, техните суми не следва да се включват в данъчната основа на доставката по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Становището е принципно и е изразено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочено е, че в случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Приложимостта на изложеното становище е обусловена от съвпадението на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването; при различна фактическа обстановка не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
