НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 26-И-144
Дата: 18.05.2015 год.
ЗДДС, чл. 133, ал. 6;
ЗДДС, чл. 135, ал. 3;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 63.
Относно: прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 26-И-144 от 09.04.2015 г., в което поставяте въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на ЗДДС, като следва:
1. На основание чл. 133, ал. 6 от ЗДДС и във връзка с параграф 1, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, съществуват ли между Република България и Конфедерация Швейцария правни инструменти за взаимопомощ, сходни по обхват с тези, предвидени в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15.03.1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки (Директива 76/308/ЕИО) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 07.10.2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (Регламент № 1798/2003), въз основа на които ... да бъде освободено от задължение да бъде регистрирано чрез акредитиран представител?
2. Представлява ли Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на Заключителния акт към него, правен инструмент за взаимопомощ по смисъла на параграф 1, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Съгласно чл. 133, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред. Регистрацията се извършва по реда на чл. 101 от ЗДДС в компетентната съгласно чл. 8 от ДОПК териториална дирекция на Националната агенция за приходите Съгласно чл. 133, ал. 6 от ЗДДС, когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага.
Предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 133, ал. 6 и § 1, т. 63 от ДР на ЗДДС, акредитираният представител носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС, освен ако страната, в която то е регистрирано, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, урежда правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
С оглед текста на разпоредбите на Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 се налага изводът, че обхватът на предвидената в тях взаимопомощ включва установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава-членка със съдействието на компетентните органи на друга държава-членка. Регламент № 1798/2003 урежда процесуални възможности за обмен на информация от значение за установяването на публични вземания за ДДС, както е изложено в чл. 1, § 2 от същия. Директива 76/308/ЕИО урежда възможности за събирането на определени публични вземания, включително за ДДС, например ред за обмен на информация (чл. 4), за връчване на съобщения (чл. 5), за налагане на обезпечителни мерки (чл. 13), за събиране (чл. 9) и изплащане на вземания (чл. 6). Предвид изложеното, в конкретния случай, за да бъде освободен акредитираният представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС е необходимо между Република България и Конфедерация Швейцария да съществуват и действат международноправни актове, уреждащи механизми за взаимодействие в областта на установяването и събирането на задължения за ДДС на лица, установени в едната от двете държави.
Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото предвижда възможност за обмен между двете държави на информация, отнасяща се до администрирането и привеждането в изпълнение на вътрешните законодателства относно данъци от всякакъв вид (чл. 26). Изрично е посочено, че обменът на информация не е ограничен от приложното поле на спогодбата. В СИДДО не е уреден механизъм за взаимопомощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО т.е. липсва механизъм за събиране на вече установени от органи на едната договаряща държава вземания със съдействието на органите на другата договаряща държава.
Такъв механизъм не е регламентиран и в Споразумение за предвиждане на мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания. От друга страна предвиденият в споразумението ред за обмен на информация (чл. 10) е приложим за ограничен брой случаи, в които поведението на правния субект може да бъде квалифицирано като данъчна измама или друго подобно със "същото ниво на незаконност" съгласно законодателството на запитаната държава, и е свързано с доходи от спестявания под формата на лихвени плащания по смисъла на споразумението.
Между ЕС и Швейцария е подписано и Споразумение за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, ратифицирано със Закона за ратифициране на споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 03.10.2008 г. Същото, обаче, макар и да предвижда механизми за обмен на информация и взаимопомощ в случаи, свързани със задължения за ДДС, се прилага само в тези от случаите, в които административното производство е свързано с предстоящо или вече образувано наказателно производство. Споразумението предвижда и праг от 25 000 евро на предполагаемия размер на задълженията, под който запитаният орган може да счете случая за незначителен и да отхвърли отправеното искане за сътрудничество. Поради това считам, че взаимопомощта, регламентирана с това споразумение не може да се възприеме като сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
Видно от цитираните законови норми, относно лицата, установени в трета страна, с която страната ни няма правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията чрез акредитиран представител е задължително изискване на закона.
С оглед на обстоятелството, че между Република България и Конфедерация Швейцария липсва правeн инструмент за взаимопомощ, считам, че за акредитираният представител липсва основание да бъде освободен от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС.
зАМ. Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
В запитването са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: На основание чл. 133, ал. 6 от ЗДДС и във връзка с § 1, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, съществуват ли между Република България и Конфедерация Швейцария правни инструменти за взаимопомощ, сходни по обхват с тези, предвидени в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15.03.1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки (Директива 76/308/ЕИО) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 07.10.2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (Регламент № 1798/2003), въз основа на които чуждестранно лице от Конфедерация Швейцария да бъде освободено от задължение да бъде регистрирано чрез акредитиран представител?
Въпрос 2: Представлява ли Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, и Заключителният акт към него, правен инструмент за взаимопомощ по смисъла на § 1, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС?
Становището се основава на относимите разпоредби на ЗДДС и подзаконовите актове, както и на международните актове, посочени в запитването.
Правна уредба на регистрацията на чуждестранни лица по ЗДДС
Съгласно чл. 133, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС:
- Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност, и
- чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на закона за задължителна регистрация или за регистрация по избор,
се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.
Регистрацията се извършва по реда на чл. 101 от ЗДДС в компетентната съгласно чл. 8 от ДОПК териториална дирекция на НАП.
Съгласно чл. 133, ал. 6 от ЗДДС, когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която Република България има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. В тези случаи чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като тогава чл. 133, ал. 4 не се прилага.
Съгласно чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 133, ал. 6 и § 1, т. 63 от ДР на ЗДДС, акредитираният представител носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС, освен ако страната, в която то е регистрирано, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, урежда правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
Извод: Законът предвижда задължителна регистрация чрез акредитиран представител за чуждестранни лица, освен ако са установени в държава, с която България има действащи правни инструменти за взаимопомощ, сходни по обхват с Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003, при което регистрацията е по общия ред и може да се избегне солидарната отговорност на акредитирания представител.
Обхват на взаимопомощта по Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003
От текста на Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 се извежда, че обхватът на предвидената в тях взаимопомощ включва:
- установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава членка със съдействието на компетентните органи на друга държава членка;
- по Регламент № 1798/2003 - процесуални възможности за обмен на информация от значение за установяването на публични вземания за ДДС, както е посочено в чл. 1, § 2 от регламента;
- по Директива 76/308/ЕИО - възможности за събиране на определени публични вземания, включително за ДДС, като:
- ред за обмен на информация - чл. 4;
- ред за връчване на съобщения - чл. 5;
- налагане на обезпечителни мерки - чл. 13;
- събиране - чл. 9;
- изплащане на вземания - чл. 6.
Извод: Взаимопомощта по Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 обхваща както обмен на информация, така и конкретни механизми за събиране, обезпечаване и изплащане на публични вземания за ДДС между държавите членки.
Международни актове между Република България и Конфедерация Швейцария
За да бъде освободен акредитираният представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС, е необходимо между Република България и Конфедерация Швейцария да съществуват и действат международноправни актове, които уреждат механизми за взаимодействие в областта на установяването и събирането на задължения за ДДС на лица, установени в едната от двете държави.
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)
Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото предвижда в чл. 26 възможност за обмен между двете държави на информация, отнасяща се до администрирането и привеждането в изпълнение на вътрешните законодателства относно данъци от всякакъв вид. Изрично е посочено, че обменът на информация не е ограничен от приложното поле на спогодбата.
Въпреки това, в СИДДО не е уреден механизъм за взаимопомощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО, т.е. липсва механизъм за събиране на вече установени от органи на едната договаряща държава вземания със съдействието на органите на другата договаряща държава.
Такъв механизъм не е регламентиран и в Споразумението за предвиждане на мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания. В това споразумение предвиденият ред за обмен на информация по чл. 10 е приложим за ограничен брой случаи, при които поведението на правния субект може да бъде квалифицирано като данъчна измама или друго подобно със "същото ниво на незаконност" съгласно законодателството на запитаната държава, и е свързано с доходи от спестявания под формата на лихвени плащания по смисъла на споразумението.
Извод: СИДДО между България и Швейцария и споразумението, еквивалентно на Директива 2003/48/ЕО, не уреждат механизъм за взаимопомощ, сходен по обхват с този по Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003, тъй като не предвиждат събиране на установени вземания за ДДС със съдействието на другата държава.
Споразумение за сътрудничество за борба с измамите и друга незаконна дейност
Между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, е подписано Споразумение за сътрудничество за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, ратифицирано със Закона за ратифициране на това споразумение и Заключителния акт към него, обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 03.10.2008 г.
Споразумението предвижда механизми за обмен на информация и взаимопомощ в случаи, свързани със задължения за ДДС, но се прилага само в тези случаи, в които административното производство е свързано с предстоящо или вече образувано наказателно производство.
Освен това споразумението предвижда праг от 25 000 евро на предполагаемия размер на задълженията, под който запитаният орган може да счете случая за незначителен и да отхвърли отправеното искане за сътрудничество.
Поради тези ограничения се приема, че взаимопомощта, регламентирана с това споразумение, не може да се възприеме като сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
Извод: Споразумението за сътрудничество за борба с измамите и друга незаконна дейност не представлява правен инструмент за взаимопомощ, сходен по обхват с Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003, поради ограниченото му приложение само при връзка с наказателни производства и наличието на праг от 25 000 евро.
Заключителни правни изводи относно регистрацията и отговорността на акредитирания представител
От цитираните законови норми следва, че за лицата, установени в трета страна, с която Република България няма правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията чрез акредитиран представител е задължително изискване на закона.
С оглед на обстоятелството, че между Република България и Конфедерация Швейцария липсва правен инструмент за взаимопомощ, който да е сходен по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 взаимопомощ, не е налице основание акредитираният представител да бъде освободен от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС.
Извод по Въпрос 1: Между Република България и Конфедерация Швейцария не съществуват действащи правни инструменти за взаимопомощ, сходни по обхват с Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003, които да позволят чуждестранно лице от Швейцария да бъде освободено от задължението за регистрация чрез акредитиран представител по чл. 133, ал. 6 от ЗДДС.
Извод по Въпрос 2: Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, заедно със Заключителния акт към него, не представлява правен инструмент за взаимопомощ по смисъла на § 1, т. 63 от ДР на ЗДДС, тъй като предвидената в него взаимопомощ не е сходна по обхват с тази по Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
