ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ (Наредба № Н-18/2006г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-142/23.08.2022 г. относно прилагане на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството разработва платформа за онлайн обяви, подобна на OLX и Mobile.bg. Плащането ще се осъществява само с дебитна/кредитна карта чрез виртуален ПОС терминал. В посочената платформа няма да има артикулни номера и кошница на пакетите, а след натискане на бутона за избор на пакет директно ще се преминава към въвеждане на номера на картата и плащане.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Необходимо ли е да се издава фактура на всеки клиент на мейла?
2. Ако се издава фактура на физическо лице, може ли да се използва 999, вместо ЕГН на клиента с цел защита на личните данни?
3. Следва ли да се издава фискална касова бележка, съдържаща необходимите реквизити, при положение че се ползва виртуален ПОС терминал на ОББ (Борика) и плащанията чрез карта постъпват директно в банковата сметка на дружеството?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице (чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). Предвид чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът, когато е регистрирано по закона лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
По втори въпрос:
В чл. 114, ал. 1 от ЗДДС са посочени изискванията към фактурите. Според т. 7 и т. 8 от разпоредбата фактурата задължително съдържа име и адрес на получателя по доставката и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), когато получателят е нерегистрирано по този закон лице. По силата на чл. 84, ал. 2 от ДОПК, идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.
В приложение № 12 към ППЗДДС е посочено, че полетата "Идентификационен номер на контрагента (доставчик)" и "Идентификационен номер на контрагента (получател)" съдържат идентификационния номер по ДДС на контрагента, когато същият е регистриран за целите на ДДС (в България или в държава членка), и идентификационния номер на контрагента по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на ППЗДДС, когато контрагентът не е регистрирано по закона лице.
Полетата задължително се попълват с код "9999999999" в случаите, когато контрагентът е чуждестранно лице (физическо или юридическо), което няма регистрация по ДОПК и ЗДДС или няма ДДС номер, с който лицето е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид горното, не е налице основание в издадената от Вас фактура да се посочва код "9999999999".
Поставеният въпрос, касаещ защита на личните данни, не е свързан с прилагане на данъчното законодателство, поради което НАП не е компетентна да изрази становище.
По трети въпрос:
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба№ Н-18/2006 г.
Важно е да се отбележи, че определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, a не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.
При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, дружеството е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството разработва платформа за онлайн обяви, подобна на OLX и Mobile.bg. Плащането ще се извършва само с дебитна/кредитна карта чрез виртуален ПОС терминал. В платформата няма да има артикулни номера и кошница на пакетите, а след натискане на бутона за избор на пакет директно ще се преминава към въвеждане на номера на картата и плащане.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Необходимо ли е да се издава фактура на всеки клиент на мейла?
Въпрос 2: Ако се издава фактура на физическо лице, може ли да се използва 999, вместо ЕГН на клиента с цел защита на личните данни?
Въпрос 3: Следва ли да се издава фискална касова бележка, съдържаща необходимите реквизити, при положение че се ползва виртуален ПОС терминал на ОББ (Борика) и плащанията чрез карта постъпват директно в банковата сметка на дружеството?
По първи въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
По силата на чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
Съгласно чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
На основание чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът, когато е регистрирано по закона лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Извод: Не е задължително да се издава фактура на всеки клиент, когато получателят е данъчно незадължено физическо лице; фактура се издава по желание на доставчика или получателя, а за тези доставки се съставя отчет за извършените продажби по чл. 119, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
В чл. 114, ал. 1 от ЗДДС са посочени изискванията към фактурите. Съгласно т. 7 и т. 8 от тази разпоредба фактурата задължително съдържа:
- име и адрес на получателя по доставката;
- идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), когато получателят е нерегистрирано по този закон лице.
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ДОПК идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.
В приложение № 12 към ППЗДДС е посочено, че полетата "Идентификационен номер на контрагента (доставчик)" и "Идентификационен номер на контрагента (получател)" съдържат:
- идентификационния номер по ДДС на контрагента, когато същият е регистриран за целите на ДДС (в България или в държава членка);
- идентификационния номер на контрагента по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на ППЗДДС, когато контрагентът не е регистрирано по закона лице.
Полетата задължително се попълват с код "9999999999" в случаите, когато контрагентът е чуждестранно лице (физическо или юридическо), което няма регистрация по ДОПК и ЗДДС или няма ДДС номер, с който лицето е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид горното, не е налице основание в издадената от дружеството фактура да се посочва код "9999999999".
Поставеният въпрос, касаещ защита на личните данни, не е свързан с прилагане на данъчното законодателство, поради което НАП не е компетентна да изрази становище по него.
Извод: Не може да се използва код "9999999999" вместо ЕГН/личен номер на физическо лице - получател по фактура; този код е предвиден само за чуждестранни лица без регистрация по ДОПК и ЗДДС или без ДДС номер в друга държава членка, а въпросите за защита на личните данни са извън компетентността на НАП.
По трети въпрос
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г.
Определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, а не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.
При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта дружеството е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в който изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта.
От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство и че сумите постъпват директно по банковата сметка на дружеството.
Извод: При плащане чрез дебитна или кредитна карта, включително през виртуален ПОС терминал, дружеството е длъжно да издава фискален бон от фискално устройство или системен бон от ИАСУТД, независимо че средствата постъпват директно по банковата му сметка.
Заключителна част
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището на НАП е обвързващо само при идентична фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
