Изх. № М-26-С-79
Дата: 17. 04. 2024 год.
ЗДДФЛ,чл. 29;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;
ЗДДФЛ, § 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ.
ОТНОСНО:Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство
Във Ваше писмо с вх. № М-26-С-79 по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е посочено, че от името на ... ЕООД бихте желали да получите отговор на следните въпроси:
1. При какви условия общото събрание на собствениците съгласно Раздел II от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) следва да удържа и внася осигуровки и данъци, когато изплаща доходи на физически лица за извършени услуги? Същите не са юридически лица или самоосигуряващи се лица с регистрация по БУЛСТАТ.
2. Налице ли е задължение на етажната собственост да се регистрира по БУЛСТАТ, за да внася горните задължения, в случай че са дължими от етажната собственост?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната обща фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
Предоставената фактическа обстановка е изключително обща, поради което изразеното по-долу становище е принципно, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.
Обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях, са уредени в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Според чл. 9 от този закон формите на управление на етажната собственост са общо събрание и/или сдружение на собствениците. Общото събрание на собствениците не е юридическо лице по смисъла на Търговския закон. В чл. 11, ал. 1 от ЗУЕС са описани правомощията на общото събрание, сред които в т. 11, б. "б" от разпоредбата е посочено възлагането на дейностите по поддържането на общите части на юридически или физически лица.
Облагането с данък по ЗДДФЛ е съобразено с вида на съответния доход. В писмото посочвате, че става въпрос за изплащане на доходи за извършени услуги на физически лица, но не става ясно какъв е видът на тези услуги. Следва да имате предвид, че в зависимост от източника видовете доходи по този закон са определени в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, където в т. 3 са обособени доходите от друга стопанска дейност.
На основание чл. 29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с определен размер разходи за дейността, посочени в същата разпоредба, според вида на извършваната дейност.
В съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. В общия случай, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Според чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
По отношение на понятието "предприятие" § 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ препраща към Закона за счетоводството (ЗСч), където са посочени предприятията за целите на същия закон. Доколкото общото събрание на собствениците не е юридическо лице и не се дефинира като предприятие по смисъла на ЗСч, няма ангажимент за авансово облагане на изплатените от него доходи за извършени услуги от физически лица.
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с Кодекса за социално осигуряване(КСО), а свързаните със здравното осигуряване - съответно със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
При така изложената фактическа обстановка не става ясно какви са правоотношенията между физическите лица и общото събрание на собствениците на етажната собственост, както и въпросният доход от извършени услуги - представлява ли доход от трудова дейност.
В случай че запитването се отнася за лица, които са избрани за управител, контрольор, касиер или членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по реда на ЗУЕС, то тези лица за упражняваната от тях трудова дейност следва да бъдат осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.
По отношение на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не попадат в горната хипотеза, са приложими разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
Дължимостта на осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се определя съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1 от ЗЗО.
При възникване на задължение за внасяне на осигурителни вноски за физически лица, общото събрание на собствениците на етажната собственост ще придобие качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Съответно ще бъде необходимо да се регистрира в регистър БУЛСТАТ на Агенцията по вписванията, която да му определи уникален единен идентификационен код (ЕИК). Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона за регистър БУЛСТАТ в регистъра се вписват други лица извън посочените в т. 1 - 6 на чл. 3, ал. 1 от него, които са осигурители и не са физически лица.
Следва да се посочи, че на основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите имат задължение периодично да представят в НАП данни по реда на Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/2019 г.).
В заключение Ви информирам, че конкретно становище по прилагане на осигурителното законодателство може да бъде изразено при конкретна фактическа обстановка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В писменото запитване от името на "..." ЕООД са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: При какви условия общото събрание на собствениците съгласно Раздел II от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) следва да удържа и внася осигуровки и данъци, когато изплаща доходи на физически лица за извършени услуги? Същите не са юридически лица или самоосигуряващи се лица с регистрация по БУЛСТАТ.
Въпрос 2: Налице ли е задължение на етажната собственост да се регистрира по БУЛСТАТ, за да внася горните задължения, в случай че са дължими от етажната собственост?
Посочено е, че фактическата обстановка е изложена изключително общо, поради което становището е принципно, като е възможно неописани факти и обстоятелства да обосноват различно становище.
Правна уредба на управлението на етажната собственост
Обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или части от тях, са уредени в Закона за управление на етажната собственост.
Съгласно чл. 9 от ЗУЕС формите на управление на етажната собственост са общо събрание и/или сдружение на собствениците. Общото събрание на собствениците не е юридическо лице по смисъла на Търговския закон.
В чл. 11, ал. 1 от ЗУЕС са посочени правомощията на общото събрание, като в т. 11, б. "б" е предвидено възлагането на дейностите по поддържането на общите части на юридически или физически лица.
Извод: Общото събрание на собствениците е форма на управление по ЗУЕС, не е юридическо лице и има правомощие да възлага дейности по поддържане на общите части на юридически или физически лица.
Данъчно третиране по ЗДДФЛ
Облагането с данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е съобразено с вида на съответния доход. В запитването е посочено, че се изплащат доходи за извършени услуги на физически лица, но не е уточнен видът на тези услуги.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, в зависимост от източника, видовете доходи по закона са определени, като в т. 3 са обособени доходите от друга стопанска дейност.
На основание чл. 29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с определен размер разходи за дейността, посочени в същата разпоредба, според вида на извършваната дейност.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
В общия случай, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му - чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
По отношение на понятието "предприятие" § 1, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ препраща към Закона за счетоводството, където са посочени предприятията за целите на този закон.
Доколкото общото събрание на собствениците не е юридическо лице и не се дефинира като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, то няма ангажимент за авансово облагане на изплатените от него доходи за извършени услуги от физически лица.
Извод: Общото събрание на собствениците, като неюридическо лице и непредприятие по смисъла на ЗСч, не удържа и не внася авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ върху изплатените от него доходи за извършени услуги; данъкът се определя и внася от лицата, придобили дохода, при условията на чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Осигурително третиране по КСО и ЗЗО
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с Кодекса за социално осигуряване (КСО), а свързаните със здравното осигуряване - със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
При изложената фактическа обстановка не е ясно какви са правоотношенията между физическите лица и общото събрание на собствениците на етажната собственост, както и дали доходът от извършени услуги представлява доход от трудова дейност.
В случай че запитването се отнася за лица, които са избрани за управител, контрольор, касиер или членове на управителния и контролния съвет на етажната собственост по реда на ЗУЕС, тези лица за упражняваната от тях трудова дейност следва да бъдат осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.
По отношение на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не попадат в горната хипотеза, са приложими разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
Дължимостта на осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се определя съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1 от ЗЗО.
Извод: Задължението за осигуряване зависи от това дали изплащаният доход представлява доход от трудова дейност и от конкретния вид правоотношение; при изборни органи по ЗУЕС се прилага чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, а при труд без трудово правоотношение - чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, при спазване на правилата на КСО и ЗЗО.
Качество на осигурител и регистрация по БУЛСТАТ
При възникване на задължение за внасяне на осигурителни вноски за физически лица общото събрание на собствениците на етажната собственост придобива качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО.
В този случай ще е необходимо да се регистрира в регистър БУЛСТАТ на Агенцията по вписванията, която да му определи уникален единен идентификационен код (ЕИК).
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона за регистър БУЛСТАТ в регистъра се вписват други лица извън посочените в т. 1 - 6 на чл. 3, ал. 1, които са осигурители и не са физически лица.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите имат задължение периодично да представят в НАП данни по реда на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Извод: Ако за изплащаните доходи възникне задължение за осигурителни вноски, общото събрание на собствениците става осигурител по чл. 5, ал. 1 от КСО, подлежи на вписване в регистър БУЛСТАТ по чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона за регистър БУЛСТАТ и има задължения за подаване на данни по Наредба № Н-13/2019 г.
Заключителна бележка
Посочено е, че конкретно становище по прилагане на осигурителното законодателство може да бъде изразено при наличие на конкретна фактическа обстановка.
Извод: Настоящото становище е принципно и не замества конкретен анализ при ясно установени факти и правоотношения.
