ОТНОСНО:Попълване на Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи запитване с вх. № 94-00-59/19.04.2024 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Имате регистрирана фирма - едноличен търговец, която е действаща, но Вие не упражнявате трудова дейност, а от 2001 г. има назначен прокурист, който се осигурява по договор за управление и контрол.
Имате регистрирано и ЕООД, с което работите и в което се осигурявате само здравно, тъй като имате решение на ТЕЛК.
Поставяте следните въпроси:
- Как следва да попълните Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход като се има предвид, че се осигурявате само здравно през ЕООД и полагате личен труд в него? Следва ли да посочите и облагаемия доход от дейността на едноличния търговец, при положение че не упражнявате трудова дейност и не се осигурявате чрез него?
- Ако дейността на ЕООД е само за два месеца през годината, как следва да попълните Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход и дали следва да посочите дохода от дейността на едноличния търговец?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Според ал. 1 от тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Кръгът на лицата, които подлежат на социално осигуряване, е определен в чл. 4, чл. 4а, ал. 1 и 4а1 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Осигурителните вноски на самоосигуряващите лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Същите определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
Годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
При определяне на годишния осигурителен доход за едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, се взема предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд (чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски(НЕВДПОВ)).
При определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти (чл. 3, ал. 3, т. 2 от НЕВДПОВ)
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Същите внасят здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица (включително лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Редът и начинът, по който самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, реализират желанието си за осигуряване, е уреден в наредбата.
По отношение на лицата, които имат отпусната пенсия, в ЗЗО липсва изричентекст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, който да дава възможност на тези лица, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се, да се осигуряват здравно само по тяхно желание. Поради това, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са длъжни да се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за времето, през което упражняват трудова дейност, независимо от обстоятелството, че са пенсионери. Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5 се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6, чл. 4а1, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
В конкретния случай, Вие освен собственик на ЕООД, който полага личен труд в дружеството, сте и едноличен търговец с определен (назначен) прокурист в предприятието на едноличния търговец.
Чрез договора за прокура се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а прокуристът - управител се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. В този случай търговецът може да бъде освободен от задължението за внасяне на осигурителни вноски само при определени условия, които трябва да са налице кумулативно, а именно:
- да не участва с личен труд в дейността на предприятието;
- да е представил декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ за прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице;
- да е упълномощил друго лице да управлява предприятието му чрез договор за прокура, вписан в търговския регистър, съгласно изискванията на Търговския закон (ТЗ).
Ако горепосочените обстоятелства са изпълнени, едноличният търговец не се счита за осигурено лице на това основание, съответно не е задължен да прави осигурителни вноски според изискванията на КСО и ЗЗО. Въпреки това за целите на данъчното облагане и по-точно чл. 50 от ЗДДФЛ, той е задължен да подаде годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
С оглед цитираните разпоредби и изложената фактическа обстановка, че се осигурявате само здравно в качеството на едноличен собственик на капитала на ЕООД - пенсионер и полагате личен труд в собственото дружество, за което получавате възнаграждение, за Вас ще възникне задължение за попълване само на Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход за здравно осигуряване на ред 13 в колона 5 на Таблица 2 от справката следва да включите само облагаемия доход, получен от извършването на услуги с личен труд в дружеството и да го разделите на броя на месеците, през които сте упражнявала дейност като самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на търговско дружество.
Облагаемият доход от дейността на едноличният търговец, в който Вие не упражнявате лично трудова дейност в това качество и сте сключила договор за прокура с друго лице да управлява фирмата Ви срещу възнаграждение, не следва да посочвате на ред 13 от колона 5 на Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход и съответно да извършвате годишно изравняване на осигурителния доход от тази дейност.
В допълнение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
- Имате регистрирана фирма - едноличен търговец, която е действаща, но Вие не упражнявате трудова дейност в нея. От 2001 г. има назначен прокурист, който се осигурява по договор за управление и контрол.
- Имате регистрирано и ЕООД, с което работите и в което се осигурявате само здравно, тъй като имате решение на ТЕЛК.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да попълните Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, като се има предвид, че се осигурявате само здравно през ЕООД и полагате личен труд в него?
Въпрос 2: Следва ли да посочите и облагаемия доход от дейността на едноличния търговец, при положение че не упражнявате трудова дейност и не се осигурявате чрез него?
Въпрос 3: Ако дейността на ЕООД е само за два месеца през годината, как следва да попълните Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход и дали следва да посочите дохода от дейността на едноличния търговец?
Правна уредба и общи принципи
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията за положен труд за минало време се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
Кръгът на лицата, които подлежат на социално осигуряване, е определен в чл. 4, чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Този окончателен размер не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход - чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО.
Годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между:
- декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност, и
- сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
При определяне на годишния осигурителен доход за едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, се взема предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с:
- размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски,
- размера на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане,
- премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд.
Това следва от чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
При определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти - чл. 3, ал. 3, т. 2 от НЕВДПОВ.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО.
Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те внасят здравноосигурителни вноски:
- авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и
- окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица, включително лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Редът и начинът, по който тези лица реализират желанието си за осигуряване, е уреден в наредбата.
По отношение на лицата, които имат отпусната пенсия, в ЗЗО липсва изричен текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, който да дава възможност на тези лица, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се, да се осигуряват здравно само по тяхно желание. Поради това лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са длъжни да се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за времето, през което упражняват трудова дейност, независимо че са пенсионери.
Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5, се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6, чл. 4а1, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
В конкретния случай Вие, освен собственик на ЕООД, в което полагате личен труд, сте и едноличен търговец с определен (назначен) прокурист в предприятието на едноличния търговец. Чрез договора за про...
