НАП: Приемане на плащания в евро и отчитането им чрез фискално устройство по Наредба Н-18 и ЗДДС

3_4/04.01.2022 г.

ЗДДС, чл. 26, ал. 6;

ЗДДС, 118, ал. 1;

Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;

Наредба № Н-18/2006 г., чл. 26, ал. 4;

Наредба № Н-18/2006 г., чл. 33, ал. 1

ОТНОСНО: регистриране и отчитане на продажби на услуги (обслужване и ремонт на тежкотоварни автомобили), платени от клиентите във валута

Според изложеното в запитването, в хода на дейността си, състояща се в обслужване и ремонт на тежкотоварни автомобили, дружество обслужва предимно клиенти от Турция и при окончателното извършване на услугата се извършват разплащания в брой, като при необходимост се издава и фактура/инвойс. Не винаги клиентите разполагат с левове и банкови карти, за да направят разплащанията в брой към дружеството и се налага да ползват услугите на чейндж бюра в града, за да обменят евро. Посочва се, че това създава изключително неудобство за клиента, защото сервизът е базиран извън града и съществува вероятност дружеството да губи клиенти.

В тази връзка са поставени следните въпроси:

1. Има ли законов вариант, чрез който да се предлага извършването на ремонтна услуга срещу заплащане в брой във валута евро, като в касовия апарат се въведе сумата на валутата по фиксинга на БНБ?

2. Има ли възможност еврото да се съхранява в отделна каса, както и левовете да се съхраняват отделно, като се води отчетност и на двете валути така, че при проверка да може да се установи с точност наличността в евро и лева?

3. Има ли забрана да се приемат разплащания за извършената услуга в евро, а не в лева, предвид обстоятелството, че извършването на покупко-продажба на валута е лицензирана дейност?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 111 от 31.12.2021 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 37 от 07.05.2021 г.) е изразено следното становище:

По първи въпрос:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП, са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУСП), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредба Н-18/2006 г., всички регистрирани и натрупвани суми във ФУ/ИАСУТД се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащане във валута, сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.

Съгласно чл. 26, ал. 6 от ЗДДС, когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем. Левовата равностойност на валутата може да бъде определена по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.

По отношение на използването на ФУ при плащане във валута, в случая в евро, трябва да се отбележи, че почти всички одобрени модели ФУ имат възможност за отпечатване на дължимата от клиента сума освен в левове и във валута. Тези суми автоматично се преизчисляват и натрупват във фискалната памет на ФУ в левовата им равностойност, в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Наредбата.

По втори въпрос:

По силата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В запитването e посочен вариант, при който сумите в евро, както и тези в лева ще се съхраняват поотделно. Това е свързано с извеждане на парични средства (лева и/или евро) от касата на ФУ, т.е. с извършването на промяна на касовата наличност на ФУ. В този случай за дружеството съществува задължението да спазва разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и изваждането на пари от касата да регистрира чрез операция "служебно изведени" суми.

По трети въпрос:

По отношение на плащане в брой с чуждестранна валута на територията на страната, следва да се има предвид, че във Валутния закон (ВЗ) не се съдържа изрична уредба на този вид плащания. За тези плащания е валиден принципът, съдържащ се в чл. 2, ал. 1 на ВЗ, по силата на който всички действия, сделки и плащания между местни и чуждестранни лица се извършват свободно, доколкото в закона не е установено друго.

В чл. 3 от ВЗ са предвидени специални правила за извършване на сделки с валута в наличност по занятие от определени лица, като обменно бюро, както и тяхното вписване във водения и поддържан от Министерството на финансите публичен регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Валутния закон, "обменно бюро" е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност. От това определение следва извода, че за да подлежи на вписване в регистъра, търговецът на първо място следва да осъществява сделки с валута в наличност. На второ място тези сделки следва да се извършват по занятие. Видно от изложената фактическа обстановка сделките, извършвани от дружеството са свързани с обслужване и ремонт на тежкотоварни автомобили и не могат да бъдат квалифицирани като сделки с валута. Фактът, че разплащането в някои случаи може да бъде извършвано с чуждестранна валута (евро), не променя този извод. В случая липсва и признакът "по занятие", установен в § 1, т. 14 от ДР на ВЗ.

От изложеното следва, че дружеството няма да подлежи на вписване в регистъра по чл. 3, ал. 3 от ВЗ в случай, че приема плащания в евро за извършваните от него услуги.