НАП: Осигурителни вноски и данъчно третиране на доходи по извънтрудови правоотношения на самоосигуряващо се лице по ЗДДФЛ и КСО

Изх. № 94-00-63/ 27.07.2023 г.

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;

КСО, чл. 5, ал. 2;

КСО, чл. 6, ал. 9;

КСО, чл. 127, ал. 1;

КСО, чл. 157, ал. 6;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11;

ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 16, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;

ЗДДФЛ, чл. 30;

ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 4;

ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 5;

ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 12;

ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 1.

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № ............., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

Съгласно изложеното в запитването, Вие извършвате трудова дейност в търговско дружество (ЕООД) като самоосигуряващо се лице в качеството си на собственик, без да получавате доход за това. Същевременно придобивате доходи по извънтрудово правоотношение от друго предприятие. Полученият доход по това правоотношение декларирате в Приложение №3 "Доходи от друга стопанска дейност" към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и включвате в справката за определяне окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице. Представил сте декларация за самоосигуряване пред възложителя по извънтрудовото правоотношение.

Във връзка с изложеното, отправяте следните въпроси:

1. Следва ли при формиране на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност (в случая доходи по извънтрудово правоотношение), подлежащи на деклариране в приложение №3(образец 2031)към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, да се приспаднат от облагаемия доход, авансово внесените от самоосигуряващото се лице, задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО?

2. В случай, че възложителят поизвънтрудовото правоотношениеВи е удържал осигурителни вноски и данък върху изплатения доход, въпреки че сте декларирали самоосигуряването си пред него, то следва ли да посочите на ред 7, частIIна Приложение №3 (образец 2031) от годишната данъчна декларация, тези осигурителни вноски и съответно да намалите с тях облагаемия си доход от дейността?

3. Какъв е начинът да си възстановите неправомерно удържаните осигурителни вноски по извънтрудовото правоотношение?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

По прилагане на осигурителното законодателство:

Самоосигуряващите се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО внасят авансово през календарната година осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване във фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство" (само за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд) върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от кодекса. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски, за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" (за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд) и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, в срока за подаване на декларацията. Когато лицето с данъчната декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена дейност през минали години, подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година (чл. 6, ал. 9 от КСО).

При изплащане на суми за работа без трудови правоотношения на самоосигуряващи се лица, не се внасят осигурителни вноски от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението по договора (чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ). Върху възнагражденията за работа без трудови правоотношения лицата, независимо от дейността, за която са регистрирани, сами внасят дължимите осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, като ги включват в Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. Следователно, на основание цитираната разпоредба при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. За целта лицата декларират пред възложителя обстоятелството, че са самоосигуряващи се лица.

Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 на чл. 40, ал. 1от ЗЗО (за лица, работещи без трудово правоотношение), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Обръщам Ви внимание, че и по отношение на здравноосигурителните вноски при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващо се лице те също не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Окончателният размер на месечния си осигурителен доход, включващ и доходите им от извънтрудови правоотношения, тези лица определят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

По прилагане на ЗДДФЛ:

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на същия закон. С тази разпоредба, законодателят е предвидил правната възможност едно и също физическо лице да получава доходи от различни източници, за които са определени различни правила за формиране на облагаемия доход.

Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), при определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с разходи за дейността, в зависимост от извършваната дейност:

- с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън тази по т. 2, буква "г" или възнаграждения по извънтрудови правоотношения (чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, в редакцията на разпоредбата в сила от 01.01.2023 г.).

Според § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "Извънтрудови правоотношения" са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.

Доходите, реализирани от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.

На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Данъчна ставка 10 на сто.

Според чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В съответствие с чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ данъкът се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, т.е. тримесечието, през което сумите са изплатени на физическите лица.

На основание чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, ал. 4 от цитираната разпоредба не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСОи декларира това обстоятелствос писмена декларация пред платеца на дохода. Съгласно фактическата обстановка Вие попадате в хипотеза на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ и в случая данъкът по чл. 43 от закона се внася от Вас като лице придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). В тази връзка Вие имате задължение да подавате и декларация по образец за дължимите данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001). Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци - до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие, не се дължи авансов данък и съответно не се подава декларация за дължимите данъци. Също така за удостоверяване на изплатения Ви доход, съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, следва да издадете на платеца документ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).

Предвид гореизложеното, платецът на дохода, на който получател е самоосигуряващо се лице, не следва да удържа и внася авансово данък, както и да издава служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.

Годишното облагане на доходите от друга стопанска дейност е регламентирано в чл. 30 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Данъчната ставка е 10 на сто.

Следователно, предвид цитираната разпоредба при формирането на годишната данъчна основа се приспадат, както авансово внесените през годината задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, така и окончателните осигурителни вноски (осигурителните вноски за довнасяне, ако има такива), изчислени в Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година (образец 2004).

В заключение, с оглед посочената в запитването фактическа обстановка и относимите норми от ЗДДФЛ, цитирани по-горе, за Вас като самоосигуряващо се лице - собственик на ЕООД, при получаване на доходи от извънтрудово правоотношение, възниква задължение за авансово и годишно облагане след приспадане на нормативно признати разходи за дейността в размер на 25 на сто по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и внесените задължителни осигурителни вноски от самоосигуряващто се лице. За придобитите доходи следва да издавате документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. За данъчната година ще подавате ГДД (образец 2001) в срок от 10.01. до 30.04 на следващата година с попълнено Приложение №3 "Доходи от друга стопанска дейност" (образец 2031).

По отношение на третия въпрос:

В случай, че след комуникация с възложителя по извънтрудовото правоотношение не бъдат изяснени горецитираните законови разпоредби и не последва коригиране на декларираните и удържани осигурителни вноски и данък (ако има такъв), то имайте предвид, че НАП осъществява ефективен и качествен контрол по подадени сигнали, свързани с констатирани данъчно-осигурителни нарушения. В контролната й функция попадат нарушения, свързани и с неправилно декларирани, и удържани осигурителни вноски и данък.

За подаване на жалби и сигнали към НАП във връзка с данъчно-осигурителни нарушения, бихте могли да използвате някоя от следните възможности:

- Електронен път - информация, изписана на кирилица, за конкретно данъчно-осигурително нарушение може да изпращате на официалния електронен адрес на НАП: nap@nra.bg - необходимо е имейлът да бъде подписан с електронен подпис (а не прикаченият файл), или на електронния адрес на дирекция "Информационен център" при ЦУ на НАП: infocenter@nra.bg;

- Телефон - чрез информационния център на НАП на телефон 0700 18 700, на цената на градски разговор от цялата страна или по тарифата на съответния мобилен оператор. Сигнали се приемат от понеделник до петък от 9.00 ч. до 17.30 ч. Задължително условие при подаване на сигнал е обаждането да не е анонимно;

- Пощата - информация, изписана на кирилица, за нередности и сигнали за данъчно осигурителни нарушения от физически и юридически лица в Национална агенция за приходите може да изпращате на адрес: 1000 София, бул."Дондуков" 52 или на адреса на компетентната ТД на НАП;

- През деловодството на компетентната ТД на НАП.

Подателя на сигнал към НАП, следва да предостави възможно най-пълно описание на обстоятелствата, фактите и действията станали му известни (данни на фирмата, БУЛСТАТ, факти и обстоятелства, потвърждаващи извършено данъчно нарушение, данни за ФЛ). Освен горецитираната информация са необходими и трите имена, ЕГН, постоянен адрес и телефон за връзка на подателя.

Уведомяваме Ви, че съгласно разпоредбите на чл. 111, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), сигналите не могат да бъдат анонимни. По подадени такива сигнали не започва производство.
НАП гарантира запазване на пълна анонимност на гражданите!

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.