Изх. № 53-04-67, № 53-04-68 и 53-04-69
12.03.2016 г.
ДДС, чл.12, ал.1
ДДС, чл.69, ал.1
ЗКПО, чл.10
ЗДДФЛ, чл.13, ал.1, т.21
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" са постъпили запитвания, приети с вх. №......относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО)и Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
За целите на маркетинговата дейност и популяризиране на търговски център, както и за стимулиране на продажбите на наемателите му за бъдат раздавани мартеници на първите .. посетители в търговския център. Получаването на мартениците не е обвързано с покупка.
Също така се организира томбола със следните награди: лабрадор, карта за фитнес; мобилен телефон; ваучер за пазаруване в обектите на търговския център на стойност, като участието в томболата е обвързано с покупка на стойност над .. лв.
Организират се и различни видове събития (детски куклен театър) за популяризиране на търговския център.
Наемателите заплащат на собственика на търговския център вноска за реклама, която се използва за покупка на наградите и организиране на събитията. Размерът на вноската за реклама, както и размерът на наемната цена на търговските обекти са процентно обвързани с реализирания от търговците-наематели оборот.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги?
2. Могат ли разходите за закупуване на мартеници, награди, както и за организиране на развлекателни събития(като детски куклен театър)да бъдат третирани за данъчни цели като разходи, свързани с дейността, и по какъв начин следва да бъде удостоверено предаването им на съответните физически лица?
3. Следва ли направените разходи за наградите да бъдат включени в справката по чл. 73 ат ЗДДФЛ?
Предвид, изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос - ЗДДС
Посочената в запитването вноска за реклама следва да се третира като плащане във връзка с извършена или предстояща за извършване от дружеството рекламна услуга към наемателите.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС.
Съгласно общите изисквания на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. По силата на посочената разпоредба на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС наличието на право на приспадане на данъчен кредит се определя в зависимост от бъдещото използване на получените стоки и услуги.
За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите трябва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
В случая дружеството в качеството му на наемодател получава възнаграждение от наемателите на търговските обекти за извършване на рекламни дейности. Тъй като рекламата не е сред посочените в глава четвърта от ЗДДС доставки, които по силата чл.38 от ЗДДС са предмет на освободени доставки, то за закупените стоки и получени услуги във връзка с извършвани рекламни услуги е налице право на приспадане на данъчен кредит.
По втори въпрос - ЗКПО
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените в ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна временна разлика.
Считаме, че описаните в запиването разходи не могат да бъдат разглеждани като такива за дарения, чието данъчно третиране е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО, но биха могли да бъдат разглеждани като "разходи за реклама" за целите на ЗКПО, в случай, че отговарят на критериите, посочени в разпоредбата на т. 33 на § 1 от ДР на с.з., а именно:
- разходите са извършени с цел популяризиране на стоки и услуги;
- в случай, че са подаръци, то следва да носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице;
- да са извършени в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
От изложеното в писмото, възприемаме, че наемодателят на търговски обекти получава от наемателите освен наемната цена за предоставените търговски обекти, така и допълнителни приходи, срещу които се задължава да извършва услуги с цел популяризиране на търговския център и стимулиране продажбите на неговите наематели. Извършването на такъв вид рекламна дейност считаме, че е в съответствие с утвърдилите се търговски практики за привличане на клиенти. Последните, разчитайки на възможността да спечелят оповестените награди, ще бъдат стимулирани да посещават центъра и да извършват покупки. Доколкото приходите на наемодателя както от наем, така и от рекламни услуги са обвързани с оборота от продажби на наемателите - търговци, извършваните разходи проявяват характер на разходи, свързани с дейността на наемодателя и следва да бъдат признати за данъчни цели при условие, че са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО.
Няма пречка предаването на предметните награди и ваучери да бъде документирано чрез подписване на приемо-предавателен протокол с идентифициране на бенефициента, както и с прилагане към протокола на доказателства, че бенефициентът е отговарял на предварително оповестените от организатора условия за участие в томболата (напр. касов бон за извършена покупка в обект на търговския център с изписани данни за участника).
По трети въпрос - ЗДДФЛ
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ, не са облагаеми паричните и предметните печалби, получени от участие в игри, различни от тези по т. 20 (хазартните игри по смисъла на Закона за хазарта (ЗХ)), при които печалбата се определя на случаен принцип.
С оглед изложеното в запитването, наградите на участниците в томболата, която предстои да бъде организирана от търговския център, ще бъдат предоставени на случаен принцип, поради което както паричните, така и непаричните награди в този случай са доходи, освободени от облагане по силата на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ. Обстоятелството, че в томболата ще участват физически лица, направили покупка на стойност над 25,00 лв. не променя случайния характер на съответната награда (печалба).
На основание чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) - платци на доходи, следва да включват в справката за изплатените през годината доходи по чл. 13, ал. 1, т. 21 от същия закон в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000,00 лв.
Следователно, при условие че стойността на визираните в запитването предметни награди поотделно не превишава 5000,00 лв., не е налице нормативно основание същите да се включват в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ. При условие че стойността на някоя от предметните награди превишава 5000,00 лв., същата ще се включи в справката с код 906. В тази връзка е необходимо уточнението, че непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена (чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ). "Пазарна цена" за целите на ЗДДФЛ е пазарната цена по смисъла на §1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" са постъпили запитвания относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка е следната:
За целите на маркетинговата дейност и популяризиране на търговски център, както и за стимулиране на продажбите на наемателите му, ще бъдат раздавани мартеници на първите посетители в търговския център. Получаването на мартениците не е обвързано с покупка.
Организира се томбола със следните награди: лабрадор, карта за фитнес, мобилен телефон, ваучер за пазаруване в обектите на търговския център на определена стойност. Участието в томболата е обвързано с покупка на стойност над определена сума в лева.
Организират се и различни видове събития (например детски куклен театър) за популяризиране на търговския център.
Наемателите заплащат на собственика на търговския център вноска за реклама, която се използва за покупка на наградите и организиране на събитията. Размерът на вноската за реклама, както и размерът на наемната цена на търговските обекти са процентно обвързани с реализирания от търговците-наематели оборот.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги?
Въпрос 2: Могат ли разходите за закупуване на мартеници, награди, както и за организиране на развлекателни събития (като детски куклен театър) да бъдат третирани за данъчни цели като разходи, свързани с дейността, и по какъв начин следва да бъде удостоверено предаването им на съответните физически лица?
Въпрос 3: Следва ли направените разходи за наградите да бъдат включени в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ?
По първи въпрос - ЗДДС
Посочената във фактическата обстановка вноска за реклама следва да се третира като плащане във връзка с извършена или предстояща за извършване от дружеството рекламна услуга към наемателите.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС.
Съгласно общите изисквания на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
По силата на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС наличието на право на приспадане на данъчен кредит се определя в зависимост от бъдещото използване на получените стоки и услуги. За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите трябва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.
В случая дружеството, в качеството му на наемодател, получава възнаграждение от наемателите на търговските обекти за извършване на рекламни дейности. Рекламата не е сред посочените в глава четвърта от ЗДДС доставки, които по силата на чл. 38 от ЗДДС са предмет на освободени доставки.
Следователно за закупените стоки и получени услуги във връзка с извършваните рекламни услуги е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Извод: Налице е право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, използвани за извършване на рекламните услуги към наемателите, тъй като тези услуги представляват облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС и не са освободени по чл. 38 от ЗДДС.
По втори въпрос - ЗКПО
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените в ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна временна разлика.
Счита се, че описаните в запитването разходи не могат да бъдат разглеждани като такива за дарения, чието данъчно третиране е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО, но биха могли да бъдат разглеждани като "разходи за реклама" за целите на ЗКПО, в случай че отговарят на критериите, посочени в разпоредбата на т. 33 на § 1 от ДР на ЗКПО, а именно:
- разходите са извършени с цел популяризиране на стоки и услуги;
- в случай че са подаръци, следва да носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице;
- да са извършени в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
От изложеното в писмото се възприема, че наемодателят на търговски обекти получава от наемателите, освен наемната цена за предоставените търговски обекти, и допълнителни приходи, срещу които се задължава да извършва услуги с цел популяризиране на търговския център и стимулиране продажбите на неговите наематели.
Извършването на такъв вид рекламна дейност се счита за съответстващо на утвърдилите се търговски практики за привличане на клиенти. Клиентите, разчитайки на възможността да спечелят оповестените награди, ще бъдат стимулирани да посещават центъра и да извършват покупки.
Доколкото приходите на наемодателя както от наем, така и от рекламни услуги са обвързани с оборота от продажби на наемателите - търговци, извършваните разходи проявяват характер на разходи, свързани с дейността на наемодателя и следва да бъдат признати за данъчни цели при условие, че са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО.
Няма пречка предаването на предметните награди и ваучери да бъде документирано чрез подписване на приемо-предавателен протокол с идентифициране на бенефициента, както и с прилагане към протокола на доказателства, че бенефициентът е отговарял на предварително оповестените от организатора условия за участие в томболата (например касов бон за извършена покупка в обект на търговския център с изписани данни за участника).
Извод: Разходите за мартеници, награди и организиране на развлекателни събития могат да бъдат признати за данъчни цели като разходи за реклама, свързани с дейността, при условие че отговарят на критериите на т. 33 на § 1 от ДР на ЗКПО и са документално обосновани по чл. 10 от ЗКПО; предаването на наградите може да се удостоверява с приемо-предавателни протоколи и приложени доказателства за изпълнение на условията за участие.
По трети въпрос - ЗДДФЛ
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ, не са облагаеми паричните и предметните печалби, получени от участие в игри, различни от тези по т. 20 (хазартните игри по смисъла на Закона за хазарта), при които печалбата се определя на случаен принцип.
С оглед изложеното в запитването, наградите на участниците в томболата, която предстои да бъде организирана от търговския център, ще бъдат предоставени на случаен принцип. Поради това както паричните, така и непаричните награди в този случай са доходи, освободени от облагане по силата на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ.
Обстоятелството, че в томболата ще участват физически лица, направили покупка на стойност над 25,00 лв., не променя случайния характер на съответната награда (печалба).
На основание чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, следва да включват в справката за изплатените през годината доходи по чл. 13, ал. 1, т. 21 от същия закон в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000,00 лв.
Следователно, при условие че стойността на визираните в запитването предметни награди поотделно не превишава 5000,00 лв., не е налице нормативно основание същите да се включват в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ.
При условие че стойността на някоя от предметните награди превишава 5000,00 лв., същата ще се включи в справката с код 906.
В тази връзка се уточнява, че непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена, съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ. "Пазарна цена" за целите на ЗДДФЛ е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Извод: Наградите от томболата представляват необлагаеми доходи по чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ; те се включват в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ само ако годишният размер на дохода на едно физическо лице превишава 5000,00 лв., като при превишаване се декларират с код 906 и непаричните доходи се остойностяват по пазарна цена към датата на придобиване.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
