НАП: Прилагане на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. при електронен магазин с плащания чрез Stripe и PayPal и регистрация по режим OSS

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

Във връзка с постъпило запитване с вх. № 07-00-13/12.01.2022 г. при Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....., е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество регистрира електронен магазин за продажба на стоки - обувки в Европейския съюз и извън него. За разплащанията ще се използва Stripe Payments Europe Limited, който е вид виртуален ПОС терминал, както и Paypal. Уточнено е в запитването, че при регистрацията на магазина дружеството има договор, сключен със Stripe и впоследствие с Paypal. Клиентите правят поръчка на електронна платформа и заплащат сумата с дебитна или кредитна карта в Stripe, Paypal, като в Paypal могат да направят плащане през собствен акаунт, който се зарежда от дебитна или кредитна карта на клиента. Оттам сумите се прехвърлят в разплащателна еврова сметка на дружеството, разкрита в българска банка. След това стоките се доставят в определен срок на клиента. Достигнат е необходимият оборот за продажби в Европейския съюз на данъчно нерегистрирани лица и дружеството е регистрирано по ЗДДС за режима OSS.

В тази връзка са поставени следните въпроси:

1. Следва ли дружеството да подаде коригираща декларация и да допълни Paypal?

2. Следва ли посочените продажби да се отчитат чрез фискално устройство или дружеството попада в приложното поле на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. и съответно, необходимо ли е дружеството да подава стандартизиран одиторски файл за всички генерирани в електронния магазин поръчки, както и да се изпраща на всеки клиент документ, отговарящ на изискванията на чл. 52о от Наредба № Н-18/2006г.?

3. Задължено ли е дружеството да използва СУПТО?

4. Продажбите към нерегистрирани лица и фирми извън Европейския съюз дружеството декларира през месечната справка декларация с нулева ставка. Може ли да бъде с общ отчет за продажби за физическите лица, за които не са издадени фактури?

5. Продажбите към фирми в Европейския съюз правилно ли се отчитат през месечната справка декларация с VIES декларация?

6. Правилно ли е в месечната декларация на Интрастат поток изпращанията да се декларират само продажби към данъчно регистрирани лица - фирми в Европа?

7. Правилно ли е с тримесечни декларации дружеството да регистрира продажбите към данъчно нерегистрирани лица в Европейския съюз с техните ДДС ставки?

Предвид недостатъчната фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:

По първи въпрос:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка (системен бон) от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г.

От изложеното в запитването не става ясно каква декларация е подало дружеството и какво се има предвид под коригираща декларация с включването на Paypal. В случай, че се касае за приложението на разпоредбата на чл. 52м от Наредба № Н-18/2006 г., следва да се има предвид следното:

На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредбата.

Изложената в писменото запитване фактическа обстановка не съдържа информация относно характеристиките и функционалностите на уеб-сайта (онлайн платформата), чрез който дружеството извършва продажба на стоки, както и не се посочва начинът на плащане от клиентите - чуждестранни физически лица. Предвид това, на първо място е необходимо да се прецени, дали посоченият уеб сайт представлява електронен магазин, съгласно определението, съдържащо се в § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, а именно: "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Съгласно чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител, като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние, без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

В случай, че използваната онлайн платформа притежава гореописаната функционалност, същата ще се разглежда като "електронен магазин".

Същевременно следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. В посоченото Приложение №33 на Наредба № Н-18/20006 г. изчерпателно е посочена информацията, която следва да подадат лицата, извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин. Важно е да се отбележи, че съответната информация се подава за всяка платформа, чрез която се извършват продажби в интернет, поотделно.

В този смисъл, лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например банкови парични преводи и пощенски парични преводи), не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/20006 г.

По втори въпрос:

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Начинът, по който посредникът превежда сумата на подателя няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.

В така описания в запитването случай извършваните продажби на обувки са съотносими с дадената в § 1, г. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.

В случаите по чл. 25, ал. 2, когато фискалният бон се издава преди получаване на плащането, се допуска продажбите да се регистрират в отделен департамент с наименование "РАЗНОСНА ТЪРГОВИЯ" (чл. 26а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.).

Извършването на електронна търговия се осъществява чрез продажби на стоки и услуги чрез интернет. Тя притежава някои специфики, които я отличават от традиционната търговия, като например - клиентът и доставчикът не се намират физически на едно и също място в момента на продажбата, обичайно продажбите се извършват чрез сключване на договор от разстояние, търговският обект, от който се извършват продажбите, е физическо място с определен адрес, а плащането по продажбата се извършва посредством различни методи.

За да бъде даден отговор на въпросите кога и как се регистрират и отчитат по реда на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. извършвани от задължено лице вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, на първо място следва да се определи къде се намира търговският обект и кое всъщност представлява търговският обект, от който се извършват продажбите, с оглед териториалния обхват на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., след което да се вземат предвид и начините на плащане от страна на клиентите.

За целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., понятието "търговски обект" по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Второто условие, от което зависи как следва да се регистрират и отчитат по реда на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. извършените продажби, е начинът на плащане. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., плащанията по продажбите на стоки при електронна търговия могат да се групират като плащания, за които се изисква издаване на фискален бон и плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон. В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай, че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), фискална касова бележка не се издава. Определящо за издаването на фискален бон е начинът на плащане на стоките от клиента, а не начинът на получаване от търговеца на платените от продажбата парични средства.

Разгледани по-подробно, тези две групи плащания се делят на:

1. Плащания, за които се изисква издаване на фискален бон:

1.1. Плащане с банкова кредитна и дебитна карта чрез виртуален ПОС терминал.

При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.

1.2. Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги.

Доставчик на платежни услуги е:

а) банка, съгласно Закона за кредитните институции;

б) платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;

в) дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.

Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта или чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.

С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти през система за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.

В случай, че се извършват продажби на стоки или услуги, плащането, по които клиентът извършва чрез прехвърляне на парични средства от своята платежна сметка (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача, не е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискална касова бележка.

1.3. Плащане в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер чрез използване на услугата "Наложен платеж":

В запитването е уточнено, че заплащането на продажбите се извършва чрез Stripe и Paypal и дружеството не използва услугата плащане в брой или с банкова карта при доставка с "Наложен платеж", поради което същата няма да бъде разгледана подробно.

2. Плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон:

Плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон:

- внасяне на пари в наличност по платежна сметка;

- кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС;

- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на ЗПУ, като в този случай търговецът има задължение да предостави на клиента хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.

Дефиниции на изброените начини на плащане са дадени в Допълнителните разпоредбина ЗПУПС и ЗПУ.

Тъй като поставените в запитването въпроси касаят отчитането на продажбите на стоки, платени и чрез системата за електронни плащания PayPal, ще бъде обърнато внимание по-подробно на този въпрос. Плащанията през PayPal за страната се извършват от PayPal (Еиroре) S.a.r.l. et Cic S.C.A, която е кредитна институция, лицензирана в държава членка на Европейския съюз - Люксембург, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт. Част от услугите, които предлага PayPal, са по поддържане на търговска сметка, която може да се захранва и да получава плащания само по банков път, т.е. РауPal предлага платежни услуги, които могат да бъдат определени като плащания чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга, за които не е налице задължение за регистриране и отчитане чрез ФУ. Други платежни методи, предлагани от PayPal, са плащане чрез баланса по PayPal банкова сметка, PayPal Credit, дебитна или кредитна карта, като тези операции не следва да бъдат приравнявани към платежните операции, свързани с изпълнение на кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод по смисъла на ЗПУПС, т.е. същите следва да бъдат отчитани чрез издаване на фискална касова бележка.

Предвид изложеното, в случая при извършването на всяка една продажба на стока чрез електронен магазин, преценявайки начина на плащане, извършен от всеки купувач, дружеството следва да съобрази налице ли е задължение за регистриране на продажбата чрез ФУ, включително и за продажбите, платени от клиентите на сайта чрез системата PayPal.

В случай, че дружеството няма информация за това, как клиентът е извършил плащането, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. двата вида плащания (за които се дължи и за които не се дължи издаване на фискален бон), направени чрез системите за електронни плащания PayPal, да се регистрират и отчитат с издаване на фискален бон, при наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на предприятието. В този случай, с оглед недопускане на двойно отчитане на едно и също плащане по продажба, е необходимо задълженото лице да предприеме действия за коректното отразяване на плащанията по тези продажби в счетоводните си регистри.

По отношение на регистрирането и отчитането чрез ФУ на извършените от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, приложение намира разпоредбата на чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. Същата задължава лицата, за които е налице задължение за издаване на фискален/системен бон, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи, според вида на продажбите, а именно:

1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС;

3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС.

Когато лицето извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и не се начислява български ДДС, тези продажби следва да се отнасят в данъчна група "А" с размера на платената от клиента сума. В допълнение, разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата, използващи фискални устройства, да програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група "А". За улеснение на лицата е възможно продажбите, които се извършват на данъчно незадължени лица в други държави членки, да се отнасят в един департамент с примерно обобщено наименование "СТОКИ ЗА ЕС" или "ВОДП (вътреобщностни дистанционни продажби) на стоки", като наименованията на видовете стоки/услуги, отпечатвани на фискалния бон, включват и наименованието на департамента. Предвид това, ако дружеството извършва и други продажби на стоки в България, които следва да отнася към данъчна група "А", същите ще могат ясно да се разграничат от продажбите на данъчно незадължени лица в други държави членки. При възприемане на такъв подход за отчитане на продажбите, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отбелязва общата сума на продажбите, отнесени в този департамент, като част от общия оборот на лицето. От друга страна, лесно ще може да се извърши съпоставка на отчетените обороти чрез фискалното устройство при продажби на данъчно незадължени лица в други държави членки с отразените в електронния регистър, който лицето води по държави.

Следва да се обърне внимание, че във фискалните устройства всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове и стотинки (чл. 26, ал. 3 от Наредбата).

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби, вместо с фискален или системен бон, чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лице, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в членове 51о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

В случай, че задълженото лице няма информация за това, как клиентът е извършил плащането, т.е. дали с банкова кредитна или дебитна карта или чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. двата вида плащания, направени чрез системите за електронни плащания, да се регистрират и отчитат чрез издаване на документ за регистриране на продажбата по чл. 52о от Наредбата, при наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на предприятието. В този случай, с оглед недопускане на двойно отчитане на едно и също плащане по продажба, е необходимо задълженото лице да предприеме действия за коректното отразяване на плащанията по тези продажби в счетоводните си регистри.

Следва да се отбележи, че единствено лицето по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006г. (избрало алтернативния начин на регистриране и отчитане на продажбите при извършено неприсъствено плащане чрез кредитна или дебитна карта) е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл, съгласно Приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася (чл. 52т, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г.).

По трети въпрос:

Следва да се има предвид, че с измененията в ЗДДС, в сила от 12.12.2020 г., е регламентирана възможността за избор на лицата да използват софтуер за управление на продажбите в търговските обекти. Съгласно чл. 118, ал. 18, лице, за което е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да ползва софтуер за управление на продажбите в търговски обект, може да избере за управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите му и към софтуера се определят с наредбата по ал. 4. В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер.

Национална агенция за приходите (НАП) има определени компетентности, които са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно разпоредбите на ЗНАП, в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.

Следва да се обърне внимание, че вариантите на работа на дружеството, както и изборът на същото да използва софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) са въпрос на търговска преценка, извън компетентността на НАП.

В този смисъл, изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводните операции, в тежест на дружеството ще остане доказването на регистрираните обороти от продажбите на стоки и тези, отчетени в счетоводството на дружеството чрез писмени документи, в които са отразени изложените в запитването обстоятелства.

По четвърти въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за данък върху добавената стойност, облагаема с нулева ставка на данъка е:

1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;

2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

Удостоверяването на наличието на обстоятелствата за горецитираните доставки е регламентирано с текста на чл. 21 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност. Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

2. фактура за доставката;

3. документ за превоза на тези стоки.

Видно от гореизложеното е, че ведно с другите изискуеми от разпоредбата доказателства, доставчикът следва да разполага и с фактура за доставката. В тази връзка, в случай, че задълженото лице декларира и отчита продажбите към физическите лица - получатели с отчета за извършените продажби по чл. 119 от материалния закон, за лицето няма да е налице едно от доказателствата, удостоверяващо наличието на доставка по чл. 28 от ЗДДС, и посочено в текста на чл. 21 от Правилника за прилагането на закона, а именно, фактура. По този начин и предвид липсата дори на един от изискуемите от нормативната уредба документи, ставката от нула на сто на данъка при доставки по чл. 28 от закона е неприложима. В този случай ще следва да прилагате ставката от 20 на сто за доставките на стоки, които се доставят или изпращат от територията на страната до трета страна или територия извън Европейския съюз.

По пети въпрос:

На основание чл. 125, ал. 2 от закона, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията за периода подава и VIES - декларация за тези доставки за същия този данъчен период.

Във връзка с изложеното по-горе, в случай, че дружеството, което представлявате е извършило в съответния данъчен период някоя от предвидените в цитираната по-горе законова разпоредба доставки, следва за същия този период да подаде и VIES - декларация.

По шести въпрос:

Въпросът, свързан с деклариране на продажби в месечната декларация Интрастат, е препратен за отговор по компетентност до дирекция Интрастат при ЦУ на НАП.

По седми въпрос:

На основание чл. 158, ал. 5 от материалния закон, лице, регистрирано за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:

1. включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация;

2. посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.

Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 6 от закона, данъчната ставка на доставките по глава осемнадесета от с.з. е приложимата ставка в съответната държава членка по потребление.

Във връзка с гореизложеното, всяко регистрирано на основание чл. 154 или чл. 156 от закона лице подава справка-декларация за прилагане на специалния режим по образец, определен в ППЗДДС, за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода е извършвало доставки (чл. 159, ал. 4 от ЗДДС).

На основание чл. 159, ал. 7 от ЗДДС, в справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимият данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:

1. доставки на услуги;

2. на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;

3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.

Доколкото представляваното от Вас дружество извършва доставки в обхвата на режим в Съюза, за който посочвате, че сте се регистрирали, същото следва да подава справка-декларацията по чл. 158, ал. 4 от закона с информацията, посочени в ал. 7 на същата законова разпоредба.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка, и поставените в същото въпроси. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.