ОТНОСНО: Данъчно третиране на отдаването под наем на превозни средства
Съгласно фактическата обстановка в горепосоченото запитване, във връзка с дългосрочно отдаване под наем на превозни средства и тълкуването на чл.23, ал.4 от материалния закон, за представляваното от Вас дружество сте поставили следните въпроси:
1. Следва ли търговско предприятие от държава членка на ЕС, което няма VAT номер да се третира според ЗДДС като данъчно незадължено лице?
2. При отдаването под наем на превозни средства по чл.23, ал.4 от закона, как следва да се фактурира от наемодателя депозита по договор за наем? Следва ли във фактурата за депозит да не се начислява ДДС и, ако е така, на какво основание?
Във връзка с изложената фактическата обстановка в запитването и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото прилагане, изразяваме следното становище:
По първи въпрос
Мястото на изпълнение на доставката на конкретна услуга определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето-платец на данъка по същата. Тъй като при доставките на услуги мястото на изпълнение на същите в общия случай се определя от статута на получателя по доставката, е от особено значение за доставчика да има възможност да го определи правилно и точно.
По смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В действащия материален закон, както и правилника за неговото прилагане, не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влиза в сила от 01.07.2011 г.
Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българско лице, което се явява доставчик, следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от клиента си. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателят - в Общността или извън нея.
Относно получател на услуги, установен в Общността, следва да обърнете внимание на текста на чл.18, пар.1 от Регламента, съгласно който, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице, когато:
- получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл.31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
- получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките за самоличността и на плащанията.
Съгласно чл.18, пар.2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС. В тази връзка, считаме, че за известните на доставчика обстоятелства относно статута на получателя по доставката може да се съди по разменената между страните по сделката търговска кореспонденция, от която да е видно, че получателят на услугите не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Регламентът поставя в тежест на доставчика да положи всички необходими усилия в рамките на обичайната търговска практика, за да се увери в статута на получателя по доставката. Считаме, че тези мерки не са универсални за всеки случай, а биха могли да имат различен обхват и задълбоченост предвид различните контрагенти - получатели по доставката, с оглед предходни търговски взаимоотношения с конкретния получател или неговото търговско резюме.
Обръщаме внимание, че доколкото способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са императивно и лимитативно установени в Регламента, следва да се приеме, че при преценка на това обстоятелство фактическото положение следва да може да бъде установено документално, независимо от способа за това.
По втори въпрос
По смисъла на чл.23, ал.4 от материалния закон, мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства, която услуга е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
По отношение на предоставяне на депозит във връзка с договор за дългосрочен наем на превозно средство и доколкото копие от такъв не е представено, от който да е налице изчерпателна фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.9 от Закона за задълженията и договорите страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Предварителните плащания като задатък, капаро, предплата, депозит и др. подобни, извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции. Те имат потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция. Независимо от това, разгледани в данъчно-правен аспект, предварителните плащания биха могли да имат и характер на частично авансово плащане, като същите обуславят изискуемост на данъка, в случай че доставката, по повод на която е платен, е облагаема.
За предварително плащане по доставка за наем на превозно средство, което би могло да е свързано с покриване на евентуални бъдещи разходи във връзка с наемането на актива, следва да се приеме, че е налице авансово плащане и при това във всички случаи, когато паричната сума е предоставена по начин, при който доставчикът би могъл да се разпореди с нея.
При условие, обаче, че предварителното плащане - депозит се извърши по специална сметка, в която сумата е блокирана и би могла да бъде освободена във Ваша полза при изпълнение на конкретни условия, посочени в договора, не следва да се приема, че преведената такава сума представлява авансово плащане. В този случай превеждането на сумата от наемателя има гаранционен и обезщетителен характер, а не характер на авансово плащане. Като такава, тя не е част от данъчната основа на доставката на услуга по отдаване под наем на превозното средство, следователно върху нейния размер не се дължи данък върху добавената стойност.
В заключение, следва да имате предвид, че съвкупната преценка на доказателствата е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на евентуално ревизионно производство по реда на ДОПК, който орган осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства.
ОТНОСНО: Данъчно третиране на отдаването под наем на превозни средства
Съгласно изложената фактическа обстановка, във връзка с дългосрочно отдаване под наем на превозни средства и тълкуването на чл.23, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност, за представляваното от Вас дружество са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли търговско предприятие от държава членка на ЕС, което няма VAT номер, да се третира според ЗДДС като данъчно незадължено лице?
Въпрос 2: При отдаването под наем на превозни средства по чл.23, ал.4 от закона, как следва да се фактурира от наемодателя депозитът по договор за наем? Следва ли във фактурата за депозит да не се начислява ДДС и, ако е така, на какво основание?
По първи въпрос
Мястото на изпълнение на доставката на конкретна услуга определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето - платец на данъка. При доставките на услуги мястото на изпълнение в общия случай се определя от статута на получателя по доставката, поради което за доставчика е от особено значение да може правилно и точно да определи този статут.
По смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
В действащия материален закон и в правилника за неговото прилагане не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българско лице - доставчик следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в Регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от клиента си. Тези документи са различни в зависимост от това къде е установен получателят - в Общността или извън нея.
Относно получател на услуги, установен в Общността, следва да се обърне внимание на чл.18, пар.1 от Регламента, съгласно който, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице, когато:
- получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл.31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
- получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките за самоличността и на плащанията.
Съгласно чл.18, пар.2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В тази връзка се приема, че за известните на доставчика обстоятелства относно статута на получателя по доставката може да се съди по разменената между страните търговска кореспонденция, от която да е видно, че получателят на услугите не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Регламентът поставя в тежест на доставчика да положи всички необходими усилия в рамките на обичайната търговска практика, за да се увери в статута на получателя по доставката. Тези мерки не са универсални за всеки случай, а могат да имат различен обхват и задълбоченост предвид различните контрагенти - получатели по доставката, с оглед предходни търговски взаимоотношения с конкретния получател или неговото търговско резюме.
Тъй като способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са императивно и лимитативно установени в Регламента, следва да се приеме, че при преценка на това обстоятелство фактическото положение трябва да може да бъде установено документално, независимо от използвания способ.
Извод: Статутът на търговско предприятие от държава членка на ЕС, което няма VAT номер, се определя по правилата на чл.18 от Регламент (ЕС) № 282/2011, като при липса на съобщен идентификационен номер по ДДС и при документално доказване на този факт доставчикът може да го третира като данъчно незадължено лице.
По втори въпрос
По смисъла на чл.23, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства, която услуга е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
По отношение на предоставяне на депозит във връзка с договор за дългосрочен наем на превозно средство и доколкото копие от такъв договор не е представено, от който да е налице изчерпателна фактическа обстановка, се изразява принципно становище.
Съгласно чл.9 от Закона за задълженията и договорите страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Предварителните плащания като задатък, капаро, предплата, депозит и др. подобни, извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции - потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна. Независимо от това, разгледани в данъчно-правен аспект, предварителните плащания биха могли да имат и характер на частично авансово плащане, като същите обуславят изискуемост на данъка, в случай че доставката, по повод на която е платен, е облагаема.
За предварително плащане по доставка за наем на превозно средство, което би могло да е свързано с покриване на евентуални бъдещи разходи във връзка с наемането на актива, следва да се приеме, че е налице авансово плащане във всички случаи, когато паричната сума е предоставена по начин, при който доставчикът би могъл да се разпореди с нея.
При условие обаче, че предварителното плащане - депозит се извърши по специална сметка, в която сумата е блокирана и би могла да бъде освободена във Ваша полза при изпълнение на конкретни условия, посочени в договора, не следва да се приема, че преведената такава сума представлява авансово плащане. В този случай превеждането на сумата от наемателя има гаранционен и обезщетителен характер, а не характер на авансово плащане.
Като такава, тази сума не е част от данъчната основа на доставката на услуга по отдаване под наем на превозното средство, следователно върху нейния размер не се дължи данък върху добавената стойност.
Извод: Ако депозитът по договор за дългосрочен наем на превозно средство е предоставен по начин, по който наемодателят може да се разпорежда със сумата, той има характер на авансово плащане и подлежи на облагане с ДДС. Ако депозитът е по специална блокирана сметка и има само гаранционен и обезщетителен характер, не е част от данъчната основа и върху него не се начислява ДДС.
Заключителна бележка
Следва да се има предвид, че съвкупната преценка на доказателствата е от компетентността на органа по приходите при евентуално ревизионно производство по реда на ДОПК. Органът по приходите осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства.
Извод: Окончателната оценка на конкретните факти и документи относно статута на получателя и характера на депозита се извършва от органа по приходите в рамките на ревизионно производство по ДОПК.
