НАП: Право на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки при условие на доставка DDP по ЗДДС

Изх. №20-00-211

14.05.2024 г.

чл. 16 от ЗДДС;

чл. 69, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 71, т. 3 от ЗДДС;

чл. 90, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 56, ал. 1 от ППЗДДС;

Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:

На 26.03.2024 г. "Х" ЕООД (Дружеството) получава суровина от друго дружество, установено на територията на Съединени американски щати (САЩ). Придружаващите документи към стоката са:

- фактура, в която условието за доставка по Инкотермс 2010 е DDP - "Доставено, мито платено, уговорено местоназначение";

- митническа декларация по която вносител е "Х" ЕООД с начислено мито и ДДС.

Стоката е освободена от митница в страната, като митото и ДДС са платени от доставчика, в момента на изпращане на стоката от САЩ. От страна на дружеството не е извършено плащане към Агенция "Митници" на дължимите мита и данъци по митническата декларация и не разполага с платежен документ.

Допълнително на електронната поща са изпратени сканирани: фактура за доставката, митническа декларация, товарителница, подробна история за състоянието на пратката. Също така е представена и кореспонденция с TNT/FedEx.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Дружеството има ли право на приспадане на данъчен кредит по митническата декларация, в която е вписано като вносител, но ДДС е внесен в Агенция "Митници" от друго лице при условие на доставкаDDP?

2. Следва ли митническата декларация да бъде отразена в дневника за покупките по ЗДДС и по какъв начин?

3. Следва ли фактурата за закупената стока да бъде декларирана в дневника за покупките по ЗДДС и по какъв начин?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Условията и редът за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в глава седма от ЗДДС.

Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, при условията на чл. 71 и в периода за упражняване на това право, посочен в чл. 72 от закона.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57.

В разпоредбата на чл. 56 от ЗДДС е посочено, че начисляването на данъка при внос по чл. 16 от същия закон се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Като условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит в чл. 71, т. 3 от ЗДДС (в сила от 01.01.2024 г.) е посочено, че лицето следва да притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и документ, копие от документ или документ, доказващ че данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от с.з. - в случаите на внос по чл. 16 от ЗДДС. Предвид цитираната разпоредба, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит следва да са изпълнени кумулативно две условия:

1. наличие на митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и

2. документ, копие от документ или документ, доказващ че данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС.

Вносител по смисъла на §1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е лицето - длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.

Съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2024 г.) в случаите на внос по чл.16 от с.з., вносителят на стоки или негов представител по митническото законодателство на Съюза внася ефективно начисления от митническите органи данък в държавния бюджет, както следва:

1. по съответната сметка на Агенция "Митници" за вносни мита, данък върху добавената стойност при внос, акциз при внос, глоби, имуществени санкции и лихви;

2. чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез терминално устройство ПОС по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Видно от изложената фактическа обстановка и изпратени документи, дружеството притежава митнически документ (ЕАД) за внос на стоки, в която същото е посочено като вносител и декларатор, а данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС, но не от страна на вносителя на стоките, а от страна на друго лице. Видно от предоставения ЕАД, куриерското дружество е вписано, като представител по пряко представителство.

Следва да се има предвид, че митническата декларация с набор от данни може да бъде подавана от всички лица, които изпълняват условията на чл. 170 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС). Декларатор може да бъде вносителят (т.е. получателят, който обикновено, но не непременно, е същият като купувача) от свое име и за своя сметка или митнически представител (т.е. пощенски оператор, предприятие за куриерски услуги, митнически агент или подобен субект), съгласно общите условия на МКС. Предвид чл. 18, параграф 1 от МКС, всяко лице може да определи свой митнически представител, като това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице.

В тази връзка, видно от приложените митническа декларация за внос на стоките и водена кореспонденция с ТНТ България, дружество е избрало да бъде представлявано пред митническите органи от куриерското дружество, което да извърши митническото освобождаване на пратката на митническо бюро Летище София. Митническата декларация при условие на доставката DDP е подадена от името и за сметка на дружеството вносител, при пряко представителство, като ДДС е платен от името и за сметка на лицето получател.

Съгласно чл. 77 от МКС митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под един от следните митнически режими:

а) допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба;

б) временен внос с частично освобождаване от вносни мита.

Митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация, като длъжник е деклараторът. При косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник.

При вноса лицето - платец на ДДС при внос, може да бъде всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата членка на вноса, в съответствие с чл. 201 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 112/2006/ЕО).

Видно е, че стоката е закупена при условие на доставка по Инкотермс 2010 - DDP, което означава, че продавачът следва да поеме всички разходи и рискове, свързани с транспортирането на стоката, включително обичайните сборове за вноса в страната на назначението (под думата "сборове" се подразбират отговорността и риска за извършване на митническото изчистване, а също и за плащането на митническите формалности, митническите тарифи, налози и други подобни). Същото е описано и във фактурата - "Duties and Taxes Payable by Exporter" (митата и таксите са дължат от износителя). В случая, дружеството е закупило стоката при договорените условия на доставката, митническото освобождаване е извършено при пряко представителство от негово име и за негова сметка от ТНТ България , а по отношение на така осъществения внос е начислен ДДС от митническите органи, но е платен от друго лице. Независимо, че договореното условие по доставката е DDP, предвид така оформения митнически режим е налице начислен данък от митническите органи. Макар и доставчикът, който е установен в САЩ да е поел всички разходи по доставката, вкл. плащане на мито и ДДС, може да бъде счетено, че платената от дружеството сума по издадената фактура, при така оформения внос по чл. 16 от ЗДДС, от името и за сметка на вносителя, включва освен цената на закупената стока и всички тези разходи.

Предвид изложеното, данъкът по така оформения митнически режим за внос е начислен от митническите органи и е внесен в държавния бюджет, от името и за сметка на дружеството и същото притежава митническа декларация, в която е посочено като вносител и декларатор. В случая дружеството не притежава платежен документ, копие от документ или документ, доказващ че данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС, каквото е едно от кумулативните условия, които следва да бъдат изпълнени, за да може дружеството да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по така осъществения внос по реда на чл. 16 от ЗДДС. В тази връзка считам за необходимо, дружеството да се обърне за съдействие към лицето, което е внесло данъка от името и за сметка на вносителя/декларатор по съответната сметка на Агенция "Митници", за да му бъде предоставен документ, копие от документ или документ, доказващ че данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС. В противен случай, условията на чл. 71 т. 3 от закона няма да са изпълнени и за дружеството - купувач на стоката няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит.

В случай че внесената стоката е предназначена за независимата икономическа дейност на дружеството - получател и е пряко свързана с извършваните от него облагаеми доставки, то ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, при изпълнение на условията на чл. 71, т. 3 от ЗДДС и спазване на срока по чл.72 от ЗДДС. При неизпълнение на условията на чл. 71, т. 3 от ЗДДС или неспазване на срока по чл. 72 от ЗДДС за дружеството - купувач на стоката, няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит.

По втори въпрос:

Съгласно изречение първо на чл. 56, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), право на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява, като в дневника за покупките за съответния период се посочи митническият документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочващ сумата на дължимия данък върху добавената стойност или даващ възможност за изчисляването на тази сума.

Предвид изразеното становище по първи въпрос и на основание чл. 56, ал. 1 от ППЗДДС, при изпълнение на условията на чл. 71, т. 3 от ЗДДС и спазване на срока по чл.72 от ЗДДС, дружеството може да упражни право на приспадане на данъчен кредит, като отрази митническата декларация в дневника за покупки, като в колона 3 "Вид на документа" попълни код 07 "Митническа декларация/митнически документ, удостоверяващ приключването на митническите формалности". Данъчната основа следва да намери отражение в колона 10 "ДО на получените доставки, ВОП, получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС, вносът, както и ДО на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит", а размерът на начисления ДДС в колона 11 "ДДС с право на пълен данъчен кредит".

В противен случай, ако за дружеството - купувач на стоката, не е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, митническата декларация следва да бъде отразена в дневника за покупки, като в колона 3 "Вид на документа" попълни код 07 "Митническа декларация/митнически документ, удостоверяващ приключването на митническите формалности", а данъчната основа и начисленият данък следва да намерят отражение в колона 9 "ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".

По трети въпрос:

Лицата нямат задължение да отразяват в дневника за покупки документи, издадени по реда на законодателства на други държави, поради което издаденият документ (фактура) от американското дружество за покупката на стоките, не е задължително да бъде отразен в отчетните регистри и справката декларация по ЗДДС.