НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на ваучери за храна при изискване за общодостъпност на социалните разходи

2_1026/15.11.2023

ЗКПО, чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б"

ЗКПО, чл. 209, ал. 1, т. 1-3

§ 1, т. 34 от ДР

ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне на ваучери за храна.

В писмено запитване до дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...., заведено в регистъра на дирекцията с вх. №......2023г., е изложена следната фактическа обстановка:

В дружеството се предвижда предоставяне на социална придобивка - ваучери за храна, във връзка с което сте поставили следните въпроси:

1. Ако има непотърсени ваучери от служители, с които са прекратени трудовите правоотношения, как се процедира когато влязат в сила промените за електронните ваучери, след като непотърсените ваучери са хартиени и валидността им изтече?
2. Ако се предоставят ваучери на служителите на база дневна ставка за реално отработен ден, може ли на общо събрание да се приеме и да се утвърди във вътрешните правила да се предоставят ваучери на служителите, които са в майчинство, болничен или платен отпуск?
3. Ако се предоставят ваучери на служителите на база твърда сума за месеца, независимо от отработените дни, а има служители, които са напуснали през съответния месец и имат отработен само по един ден, може ли да не им се предоставят ваучери, ако е прието на общо събрание, че служител, чийто трудов договор е прекратен и в месеца на прекратяване е работил по-малко от половината месец, няма право на ваучери за храна?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, Ви уведомявам следното:

По втори и трети въпрос

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна на хартиен носител.

За да бъдат третирани за данъчни цели катосоциални разходи, предоставени в натура, ваучерите за храна трябва да отговарят на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО: "социални разходи, предоставени в натура", са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда(КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Основните изисквания, които следва да изпълнят работодателите при предоставяне на ваучерите за храна, за да не се облагат с данък върху разходитеса регламентирани в чл. 209, ал. 1, т. 1-3 от ЗКПО.

С оглед на конкретната фактическа обстановка и поставените въпроси, следва да се анализира критерият за общодостьпност на социалните придобивки.

За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях, като размерът ѝ не трябва да зависи от заеманата длъжност или от постигнатите трудови резултати, доколкото последните са по-скоро определящи за формиране на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване.

В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писма с изх.№24-34-90/29.09.2014 г. и изх.№ 26-Ш-10/10.01.2020 г, които са публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.

Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни).

Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна е обвързано с отработените дни през месеца за всички наети лица. При прилагане на този критерий, лицата които отсъстват от работа (лицата в отпуск за бременност и раждане, майчинство, отглеждане на малко дете, в платен или неплатен отпуск, отпуск за обучение или отпуск по болест и др.), няма да получават ваучери, а стойността на ваучерите за храна за останалите наети лица ще зависи от отработените дни/часове в рамките на месеца.

Следва да се отбележи, че по смисъла на трудовото законодателство "реално отработени дни" не включват дните в отпуск. Съгласно §1, т. 11 от ДР на КТ, "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следователно реално отработени дни означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор. При платения отпуск наетото лице се възползва от правото си на отсъствие от работа, като получава същия размер заплата, който е посочен в трудовия му договор.

В хипотезата, когато ваучерите за храна се предоставят в еднакъв размер на всички служители, в т.ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, във връзка с временна неработоспособност, майчинство и др., изискването за общодостъпност също не е нарушено.

Когато обаче се възприеме смесен подход за предоставяне на ваучери за храна, представляващ комбинация от критериите "реално отработени дни" и "дни в отпуск", както е посочено в запитването, а именно:

- на база дневна ставка за реално отработен ден, но се предоставят и на служители, които са в отпуск по болест, майчинство или са в платен отпуск, или

- твърда сума за месеца, независимо от отработените дни, без да се предоставят ваучери на напуснали през съответния месец служители, които в месеца на прекратяване на трудовия договор са работили по-малко от половин месец,

следва да се има предвид, че с подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден) се създава възможност въз основа на субективни преценки да се определи достъпа до дадена социална придобивка. Така, в зависимост от вида на ползвания отпуск (платен, неплатен), наетите лица получават ваучери в различен размер, което представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи в натура. Предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

Изпълнение на изискването за общодостъпност на социалните придобивки по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО ще е налице, в случай че на всички наети лица - работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол, в т.ч. и на лицата, които отсъстват от работа, във връзка с ползване на отпуск или самоотлъчка, се предоставят ваучери за храна при равни условия - или в пълен размер или съобразно отработените дни в месеца.

По първи въпрос

Предоставянето на ваучери за храна е част от социалната политика на работодателя. При вземане на решението за предоставяне на ваучерите, се приема и начин на тяхното предоставяне на работниците - предвижда се или получаването им в рамките на определен срок или тези ваучери да им се изпращат за получаване. В случай че работниците не са получили съответната им социална придобивка, за да се удостовери неполучаването, е необходимо да има документална следа за това - писмен отказ или протокол кои лица не са се явили за получаване на ваучери съобразно утвърдените правила и срокове.

В ЗКПО няма правила, които да уреждат как да бъдат реализирани от предприятието неизползваните (неполучените) в рамките на съответния месец ваучери от членове на персонала.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7) ваучерите за храна могат да се ползват в търговски обекти по чл. 2, ал. 2 само в рамките на срока им на валидност. След изтичане на този срок, те се считат обезсилени и не могат да служат като разплащателно средство. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредбата, работодателят може да поиска от оператора в 30-дневен срок от изтичането на валидността на ваучерите да извърши замяна с нови ваучери по техния номинал, като изпълнителят (операторът) се задължава да ги замени с нови или да възстанови заплатената за тях сума.

Изхождайки от горните разпоредби, предприятието може да задържи неизползваните ваучери до изтичане на техния срок на валидност, след което да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7.

Уведомяваме Ви, че настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.