НАП: Данъчно третиране по ЗДДС и ЗКПО на разход за фитнес уред за социална придобивка на наети лица

Дружеството, чиято основна дейност е търговия с индустриални пластмаси, закупува за офиса си фитнес уред - бягаща пътека, на стойност 2 134.50 лв. с ДДС, с цел служителите да спортуват извън работно време.

Въпрос: Дружеството има ли право да ползва данъчен кредит за закупуване на фитнес уред?

Въпрос: Как следва да се третира този разход съгласно ЗКПО?

Въпрос: Трябва ли съответният актив да бъде заведен в амортизационния план на дружеството, като се има предвид, че минималният праг на същественост, определен от дружеството, е 700 лв.?

Въпрос: Ако бъде заведен в счетоводния и данъчния амортизационен план на дружеството, разходът за амортизация данъчно признат ли ще бъде?

По прилагане на ЗДДС

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, правото на данъчен кредит не е налице, независимо че могат да бъдат изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от същия закон, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

В разглеждания случай закупеният за офиса фитнес уред - бягаща пътека, ще се използва за спортуване на служителите извън работно време и няма да се използва за независимата икономическа дейност на дружеството.

Извод: За дружеството не възниква право на данъчен кредит по ЗДДС за закупения фитнес уред - бягаща пътека.

По прилагане на ЗКПО

Съгласно чл. 294 от Кодекса на труда работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:

• 1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
• 2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
• 3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
• 4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
• 5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
• 6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
• 7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е предвидено предприятията да правят социални разходи, които да предоставят в натура. Тези разходи са данъчно признати, когато:

• са документално обосновани по реда на чл. 10 от ЗКПО, и
• отговарят на определението за социални разходи, дадено в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.

Съгласно това определение, "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ съществуват парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

От цитираното определение следва, че социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, и да са предоставени по реда, определен с чл. 293 от Кодекса на труда - с решение на общото събрание на работниците и служителите или от ръководството на предприятието.

На основание чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и на лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).

Съгласно чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. Данъкът върху разходите е окончателен.

Предвид горното, при спазване на посочените разпоредби дружеството може да прави социални разходи, свързани със спорт за наетите лица, като тези разходи подлежат на облагане с данък върху разходите.

Извод: Разходите за спорт, включително за закупуване на фитнес уред, могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура на наетите лица, при условията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и чл. 294 КТ, и подлежат на облагане с данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО, като разходът и данъкът са данъчно признати по чл. 206 от ЗКПО.

Данъчни амортизируеми активи и амортизации

Глава десета "Данъчни амортизируеми активи" от ЗКПО съдържа правилата относно признаването на активи за данъчни цели.

Съгласно чл. 50 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които:

• отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, и
• чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
  • 1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице; и
  • 2. 700 лева.

При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации. Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. Съгласно чл. 54 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо дали тяхното отчитане води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

Завеждането на фитнес уреда като данъчен дълготраен материален актив на дружеството ще бъде признато за данъчни цели, ако:

• придобиването му е доказано със съответен документ, и
• използването му е свързано със социално-битовото обслужване на наетите лица, като са налице доказателства за това.

В конкретния случай, ако закупеният фитнес уред може да бъде определен като социална придобивка за дружеството по смисъла на чл. 294 КТ и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, той следва да се признае за данъчен дълготраен материален актив.

При начисляване на счетоводните амортизации по този актив се формират разходи, които представляват данъчна основа за определяне на данък върху разходите по реда на чл. 212 от ЗКПО. Тази разпоредба предвижда, че данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите (ако има такива), свързани с тези разходи, за календарната година.

Извод: Фитнес уредът следва да бъде заведен като данъчен дълготраен материален актив, ако отговаря на критериите на чл. 50 от ЗКПО и представлява социална придобивка за наетите лица. В този случай се начисляват данъчни амортизации, които се признават при формиране на данъчния финансов резултат, а начислените счетоводни амортизации формират социален разход в натура, който е данъчна основа за данък върху разходите по чл. 204, т. 2 и чл. 212 от ЗКПО.

Относно конкретно поставените въпроси

Относно правото на данъчен кредит: поради това, че фитнес уредът не се използва за независимата икономическа дейност на дружеството, а за спортуване на служителите, не възниква право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

Относно третирането на разхода по ЗКПО: разходът за закупуване и използване на фитнес уреда може да се третира като социален разход, предоставен в натура на наетите лица по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и чл. 294 КТ, при условие че придобивката е достъпна за всички работници, служители и лица по договор за управление и контрол и е предоставена по реда на чл. 293 КТ или от ръководството на предприятието. Този социален разход се облага с данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО, като разходът и данъкът са данъчно признати по чл. 206 от ЗКПО.

Относно завеждането в амортизационния план: при стойност на уреда 2 134.50 лв. с ДДС и при определен от дружеството минимален праг на същественост 700 лв., уредът надхвърля този праг и, при спазване на изискванията на чл. 50 от ЗКПО и приложимите счетоводни стандарти, следва да бъде заведен като дълготраен материален актив в счетоводния и данъчния амортизационен план.

Относно данъчното признаване на амортизациите: при завеждане на уреда като данъчен дълготраен материален актив се признават годишните данъчни амортизации, а счетоводните амортизации не се признават пряко за данъчни цели, като с тях се увеличава счетоводният финансов резултат по чл. 54 от ЗКПО. Същевременно начислените счетоводни амортизации формират социален разход в натура, който е данъчна основа за данък върху разходите по чл. 204, т. 2 и чл. 212 от ЗКПО, като разходът и данъкът са данъчно признати по чл. 206 от ЗКПО.

Извод: При описаната фактическа обстановка фитнес уредът се третира като социална придобивка за наетите лица, завежда се като данъчен дълготраен материален актив (при изпълнение на изискванията на чл. 50 ЗКПО), за него не се ползва данъчен кредит по ЗДДС, а свързаните с него социални разходи (включително амортизациите) се облагат с данък върху разходите и са данъчно признати по реда на чл. 204, т. 2, чл. 206 и чл. 212 от ЗКПО.

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената фактическа обстановка и заявеното намерение на дружеството да използва закупения уред за спортуване на наетите лица. При установяване на други факти и обстоятелства органите по приходите ще преценяват данъчното третиране съобразно действително установеното.

Извод: Отговорите и правните изводи са относими само при условие, че фитнес уредът действително се използва като социална придобивка за наетите лица при описаните условия; при различни факти данъчното третиране подлежи на самостоятелна преценка от органите по приходите.