ОТНОСНО:Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-228/04.05.2023 г.
Излагате следната фактическа обстановка:
Като физическо лице, регистриран земеделски стопанин, облагате придобитите доходи от производство на непреработена селскостопанска продукция по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
През 2022 г. имате получени доходи от дейността, субсидии и авансови плащания по фактури за продукция, която ще се продаде през 2023 г.
Задавате въпроса:
Получените плащания през 2022 г. по авансовите фактури следва ли да се включат в облагаемия доход за 2022 г. или да се декларират за 2023 г., когато ще се извърши продажбата на стоките?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:
Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон (чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 15 от ЗДДФЛ данъчна година е календарната година.
В нормата на чл. 11 от същия закон е уредено, че ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.
Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
С оглед горецитираните законови норми, получените от Вас плащания по авансови фактури ще се отразят като придобит облагаем доход за данъчната 2022 г.
Фактът на регистрацията Ви по Закона за данък върху добавената стойност и начисленият данък добавена стойност е неотносим към формиране на облагаемата данъчна основа по реда на ЗДДФЛ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: физическо лице, регистриран земеделски стопанин, облага придобитите доходи от производство на непреработена селскостопанска продукция по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. През 2022 г. са получени доходи от дейността, субсидии и авансови плащания по фактури за продукция, която ще се продаде през 2023 г.
Въпрос: Получените плащания през 2022 г. по авансовите фактури следва ли да се включат в облагаемия доход за 2022 г. или да се декларират за 2023 г., когато ще се извърши продажбата на стоките?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно чл. 15 от ЗДДФЛ данъчна година е календарната година.
В чл. 11 от ЗДДФЛ е уредено, че ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
- 1. плащането - при плащане в брой;
- 2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- 3. получаването на престацията - за непаричен доход.
Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
С оглед на тези разпоредби, получените плащания по авансови фактури през 2022 г. се третират като придобит облагаем доход за данъчната 2022 г. Регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност и начисленият данък добавена стойност са неотносими към формирането на облагаемата данъчна основа по реда на ЗДДФЛ.
Извод: Получените през 2022 г. плащания по авансови фактури следва да се включат в облагаемия доход и да се декларират за данъчната 2022 г., независимо от това, че продажбата на стоките ще се извърши през 2023 г., като регистрацията по ЗДДС и начисленият ДДС не влияят върху формирането на данъчната основа по ЗДДФЛ.
Посочено е, че становището се основава на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Приложимостта на становището е обусловена от съвпадението на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването; при различна фактическа обстановка не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
