Изх. № 94-А-280
Дата: 03. 05 2023 год.
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50.
ОТНОСНО:Данъчно облагане на доходи от дивидент, разпределен от чуждестранно дружество
Във Ваше писмено запитване, постъпило с вх. №..... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
Разпределен е дивидент от малтийско еднолично дружество с ограничена отговорност в полза на едноличния собственик на капитала - български гражданин, който е данъчно задължено лице по отношение на световния си доход в Република България.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. След получаване на дохода от дивидент по банковата си сметка българският гражданин дължи ли данък в Република България и следва ли да го декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
2. Как следва да се приложи Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане с Малта по отношение на така получения доход от дивидент?
Предвид описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. На основание чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодексв кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. Фактическата ситуация, описана в запитването Ви, е непълна, а въпросите са формулирани общо. Предвид на това изразявам принципно становище по поставените въпроси, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу:
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за данъци за придобити доходи от източници в България.
На основание чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което:
- има постоянен адрес в България, освен когато центърът на жизнените му интереси не е в България; или
- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период; или
- е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
- има център на жизнени интереси в България.
Видно от цитираната разпоредба, гражданството не е критерий, въз основа на който едно физическо лице се определя като местно или като чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Попадайки в една от хипотезите, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от гражданството си, физическото лице се счита за местно по смисъла на този закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В запитването Ви не е уточнено изрично, но може да се предполага, че в конкретния случай става въпрос за местно физическо лице, което на основание чл. 6 от ЗДДФЛ е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ доходите от дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в чужбина, се облагат с окончателен данък. Окончателният данък за доходите от дивиденти се изчислява върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент, като ставката е 5 на сто (чл. 38, ал. 2 и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ). На основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът, подлежащ на облагане с окончателен данък (в т.ч. и от дивиденти), е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, същият се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
Предвид разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Между България и Малта е сключена и действа спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (Обн. - ДВ, бр. 7 от 26.01.1988 г.; в сила от 01.01.1988 г.).
Чл. 9 ("Дивиденти"), ал. 2 от СИДДО с Малта дава право на тази държава да облага доходите от дивидент, разпределени в полза на български местни лица, при ограниченията, предвидени в същата разпоредба. Доколкото в случая на доходи от дивиденти Малта прилага система на пълно условно признаване на данъчен кредит за платения данък върху печалбата на компанията, е твърде вероятно разпределяният дивидент да не е бил подложен на ефективно данъчно облагане. Чл. 17 "Елиминиране на двойното данъчно облагане" не съдържа правила за избягване на двойното данъчно облагане на доходите от дивидент. В случая не е предвиден нито методът на данъчния кредит, нито "освобождаване с прогресия", поради съществуването на гореописаната система на условен данъчен кредит. Следователно, реализираните доходи от дивидент следва да се облагат в България по реда на ЗДДФЛ, както е описано по-горе, като СИДДО с Малта не променя това облагане.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: разпределен е дивидент от малтийско еднолично дружество с ограничена отговорност в полза на едноличния собственик на капитала - български гражданин, който е данъчно задължено лице по отношение на световния си доход в Република България.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: След получаване на дохода от дивидент по банковата си сметка българският гражданин дължи ли данък в Република България и следва ли да го декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
Въпрос 2: Как следва да се приложи Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане с Малта по отношение на така получения доход от дивидент?
Посочва се, че фактическата ситуация в запитването е непълна и въпросите са формулирани общо. Поради това се изразява принципно становище, като се отбелязва, че неописани факти и обстоятелства могат да обосноват различно становище.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за данъци за придобити доходи от източници в България.
На основание чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което:
- има постоянен адрес в България, освен когато центърът на жизнените му интереси не е в България; или
- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период; или
- е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
- има център на жизнени интереси в България.
От тази разпоредба следва, че гражданството не е критерий за определяне на едно физическо лице като местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Ако лицето попада в една от хипотезите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, то се счита за местно, независимо от гражданството, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В запитването не е уточнено изрично, но се приема, че в конкретния случай става въпрос за местно физическо лице, което на основание чл. 6 от ЗДДФЛ е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ доходите от дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в чужбина се облагат с окончателен данък. Съгласно чл. 38, ал. 2 и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти се изчислява върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент, като ставката е 5 на сто.
На основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът, подлежащ на облагане с окончателен данък (включително доход от дивиденти), е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: При условие, че българският гражданин е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, доходът от дивидент от малтийското дружество подлежи на облагане в България с окончателен данък в размер на 5 на сто върху брутната сума на дивидента, като данъкът се внася до 30 април на следващата година и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Между България и Малта е сключена и действа спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (обн. ДВ, бр. 7 от 26.01.1988 г.; в сила от 01.01.1988 г.). Чл. 9 "Дивиденти", ал. 2 от СИДДО с Малта дава право на Малта да облага доходите от дивидент, разпределени в полза на български местни лица, при ограниченията, предвидени в същата разпоредба.
Посочва се, че доколкото при доходи от дивиденти Малта прилага система на пълно условно признаване на данъчен кредит за платения данък върху печалбата на компанията, е твърде вероятно разпределяният дивидент да не е бил подложен на ефективно данъчно облагане.
Чл. 17 "Елиминиране на двойното данъчно облагане" от СИДДО с Малта не съдържа правила за избягване на двойното данъчно облагане на доходите от дивидент. В случая не е предвиден нито методът на данъчния кредит, нито методът "освобождаване с прогресия", поради съществуването на описаната система на условен данъчен кредит.
Следователно реализираните доходи от дивидент следва да се облагат в България по реда на ЗДДФЛ, както е посочено по-горе, като СИДДО с Малта не променя това облагане.
Извод: Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Малта не предвижда специален метод за елиминиране на двойното данъчно облагане на доходите от дивидент и не изменя приложението на ЗДДФЛ; следователно дивидентът се облага в България с окончателен данък по общия ред на ЗДДФЛ.
