Изх. № 20-00-727
08.12.2023г.
ЗДДС - чл. 113, ал. 1
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е наемател на имоти по 2 бр. договори, сключени със ........... през 2016 г. През м. юли 2023 г. дружеството е получило писмо, с което наемодателят го предупреждава, че увеличава наемната цена със задна дата. На 25.08.2023 г. наемодателят е изпратил на дружеството 2 бр. фактури с предмет индексация за 2021г., 2022 г. и 2023 г. Считано от м. октомври 2023 г. наемодателят документира увеличеният размер на наемите ежемесечно. Дружеството не е съгласно с увеличаването на наемната цена, няма да заплаща размера на увеличението и е предявило иск за установяване на неговата недължимост.
При извършената служебна проверка се установи, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 23.12.2015 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Законосъобразно ли са издадени двете фактури с предмет индексация за 2021г., 2022 г. и 2023 г.
- Има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за 2021 г. и 2022 г.
- Задължено ли е дружеството да отрази в дневника си за покупки получените 2 бр. фактури?
- С какъв размер на данъчната основа и начисления данък следва да бъдат отразявани в дневниците за покупки фактурите, издавани ежемесечно, считано от
м. октомври 2023 г.
По така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС доставчикът е задължен да издаде фактура при осъществяването на доставка или получаването на авансово плащане за такава. Следователно, макар и да не е изрично забранено от закона издаването на фактури в такива случаи, те се явяват издадени без основание и като такива следва да бъдат анулирани по реда на чл. 116 от ЗДДС. Доколкото увеличаването на наемната цена съставлява увеличаване на данъчните основи на вече издадени фактури, то в тези случаи законът предвижда издаването на дебитно известие към всяка от тях.
По втори, трети и четвърти въпрос:
Казус, сходен с настоящия, е обсъден от заместник изпълнителния директор на НАП в негово писмо с изх. № М-24-31-79/03.07.2015 г., достъпен в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията. Съгласно изложеното в същото писмо и във връзка с отговора на първия от зададените въпроси, в случай на правен спор между страните по сделката следва да се документира безспорната част с издаване на фактура по реда на ЗДДС, и съответно, ако за лицето получател е налице право на приспадане на данъчен кредит, същото следва да го упражни в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Ако в резултат от приключилия правен спор е постановено съдебно или арбитражно решение или споразумение или чрез друг способ е постигнато съгласие между страните по отношение на възнаграждението по доставката, следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на решението или при постигането на съгласието е налице изменение на данъчната основа на доставката и доставчикът следва да документира същото с издаването на известие, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. Когато е изменена данъчната основа в увеличение и е издадено съгласно чл. 115 от ЗДДС дебитно известие, правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката възниква през данъчния период, през който е издадено дебитното известие и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 61а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС). Наличието на правен спор следва да се докаже чрез съответните покани, документация за водени преговори, протоколи, искови молби, съдебни или арбитражни решения или споразумения, кореспонденция между доставчик и получател и др.
Представеното дружество е наемател по два договора за наем на имоти, сключени през 2016 г. с наемодател ........... През м. юли 2023 г. наемодателят изпраща писмо, с което уведомява дружеството, че увеличава наемната цена със задна дата. На 25.08.2023 г. наемодателят издава и изпраща на дружеството 2 броя фактури с предмет индексация за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. От м. октомври 2023 г. наемодателят започва да документира увеличения размер на наемите ежемесечно.
Дружеството не е съгласно с увеличаването на наемната цена, заявява, че няма да заплаща размера на увеличението и е предявило иск за установяване на неговата недължимост. При служебна проверка е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 23.12.2015 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Законосъобразно ли са издадени двете фактури с предмет индексация за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.?
Въпрос 2: Има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за 2021 г. и 2022 г.?
Въпрос 3: Задължено ли е дружеството да отрази в дневника си за покупки получените 2 бр. фактури?
Въпрос 4: С какъв размер на данъчната основа и начисления данък следва да бъдат отразявани в дневниците за покупки фактурите, издавани ежемесечно, считано от м. октомври 2023 г.?
По първи въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС доставчикът е задължен да издаде фактура при осъществяването на доставка или при получаването на авансово плащане за такава доставка.
В разглеждания случай издадените 2 броя фактури с предмет индексация за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. не са свързани с конкретно осъществена доставка или с получено авансово плащане, а представляват документиране на увеличение на наемната цена със задна дата. Макар законът да не съдържа изрична забрана за издаване на фактури в подобни случаи, тези фактури се явяват издадени без основание по смисъла на ЗДДС.
Като фактури, издадени без основание, те следва да бъдат анулирани по реда на чл. 116 от ЗДДС.
Тъй като увеличаването на наемната цена представлява увеличение на данъчните основи на вече издадени фактури за наем, в тези случаи законът предвижда документиране на промяната чрез издаване на дебитно известие към всяка от първоначално издадените фактури, а не чрез издаване на нови самостоятелни фактури.
Извод: Двете фактури с предмет индексация за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. са издадени без основание и следва да бъдат анулирани по реда на чл. 116 от ЗДДС, като увеличението на наемната цена следва да се документира с дебитни известия към първоначалните фактури.
По втори, трети и четвърти въпрос
Посочва се, че казус, сходен с настоящия, е разгледан в писмо на заместник изпълнителния директор на НАП с изх. № М-24-31-79/03.07.2015 г., публикувано в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП. Съгласно изложеното в това писмо и във връзка с отговора на първия въпрос, при наличие на правен спор между страните по сделката следва да се документира безспорната част от възнаграждението.
В случай на правен спор между страните по доставката, безспорната част от възнаграждението се документира с издаване на фактура по реда на ЗДДС. Ако за получателя по доставката е налице право на приспадане на данъчен кредит, това право следва да се упражни в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
Ако в резултат от приключилия правен спор е постановено съдебно или арбитражно решение, сключено е споразумение или по друг начин е постигнато съгласие между страните относно възнаграждението по доставката, се приема, че към момента на влизане в сила на решението или на постигане на съгласието е налице изменение на данъчната основа на доставката.
В този момент доставчикът следва да документира изменението на данъчната основа чрез издаване на известие, като приложение намира разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС.
Когато данъчната основа е изменена в увеличение и е издадено дебитно известие съгласно чл. 115 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката възниква през данъчния период, през който е издадено дебитното известие. Това право се упражнява през този данъчен период или през някой от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 61а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Наличието на правен спор между страните следва да се установи с относими доказателства, като: покани, документация за водени преговори, протоколи, искови молби, съдебни или арбитражни решения или споразумения, кореспонденция между доставчик и получател и други документи.
Извод: При наличие на правен спор се документира само безспорната част от възнаграждението с фактура, по която получателят упражнява право на данъчен кредит в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. След окончателното уреждане на спора и при изменение на данъчната основа доставчикът издава известие по чл. 115 от ЗДДС, а при увеличение на данъчната основа правото на данъчен кредит по дебитното известие възниква и се упражнява по реда на чл. 61а от ППЗДДС.
