НАП: Осигурителни вноски върху присъдени допълнителни трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ

Вх.№ 202551 ОУИ Пловдив 107 Коментирай
КСО: чл.6 ал.2, чл.6 ал.3, чл.9 ал.3 т.5, НАРЕДБА Н-8 (Отменена с ДВ. бр.1 от 3 януари 2020 г.): чл.6а ал.12 т.3, НЕВД: чл.3 ал.1
Определя се режимът за осигурителни вноски върху присъдено допълнително възнаграждение за прослужено време и евентуално доплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. НАП приема, че върху присъденото възнаграждение за минал период се дължат осигурителни вноски и се подават коригиращи декларации обр. 1 и 6, а за разликата по чл. 222, ал. 1 КТ - вноски възникват само при изплащане.

КСО - чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 7, ал. 1 и ал. 12, т. 4 и чл. 9, ал. 3, т. 5 и ал. 5;

НЕВДПОВ - чл. 3, ал. 1, изр. 3;

Наредба № Н-8/2005 г. - чл. 6а, ал. 12

ОТНОСНО: Осигурителни вноски върху присъдени суми за допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и върху неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда

В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ............/25.07.2017 г., Ви уведомяваме за следното:

От изложеното в писмото Ви и приложените към него копия от документи е видно, че ".........." ЕООД е осъдено да заплати на ..........., бивш служител в дружеството, сумата от 2154.43 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време за периода от 05.12.2013 г. до 07.10.2015 г. Исковата молба на лицето пред първоинстанционния съд е включвала и неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), но поради извършено плащане на обезщетение в размер на 553.30 лв. искът с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ е оттеглен. На 12.07.2017 г. лицето е депозирало молба в дружеството, с която иска да му бъде изплатена разликата между полученото обезщетение (553.30 лв.) и определения от съда нов размер на брутната му заплата (649 лв.) и върху тази разлика да бъдат внесени осигурителни вноски.

Поставяте следните въпроси:

  1. Имате ли основание и длъжни ли сте да изплатите исканата от лицето сума?
  2. Длъжни ли сте да доначислите осигурителни вноски за периода от 05.12.2013 г. до 07.10.2015 г., след като съдът не Ви е задължил? Присъдената сума обезщетение ли е или е възнаграждение?
  3. Ако трябва да начислите и внесете осигурителни вноски, по какъв начин да го направите, като се има предвид, че става въпрос за доста дълъг период?

При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на задължителното обществено осигуряване, изразявам следното становище:

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).

Неначисленивъзнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО са дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето, съгласно изискванията на основния принцип за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството. Същите могат да бъдат изплатени или неизплатени.

Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл. 3, ал. 1, изр. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/).

Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1, в т.ч. за работниците и служителите, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 от КСО).

Поради уеднаквения осигурителен режим за социално и здравно осигуряване на тези лица по описания по-горе ред се внасят и осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и за здравно осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО).

На основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9. Осигурителните вноски са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 5 от КСО).

Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа (чл. 7, ал. 12, т. 4 от КСО).

При изплащане на обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя не се дължат, тъй като трудовото правоотношение с лицето, на което се изплаща обезщетението, е прекратено. За това време, ако не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, лицето следва да внася здравноосигурителни вноски по ред, определен в чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

От цитираните разпоредби следва, че работодателите (осигурителите) следва да внасят задължителните осигурителни вноски за наетите от тях лица и когато те не са начислявали своевременно и в пълен размер полагащите им се трудови възнаграждения съгласно уговореното с трудовите договори и според изискванията на трудовото законодателство. За да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения, трябва да са налице безспорни доказателства, че е полаган труд по трудово правоотношение от лицата и че възнагражденията им са станали дължими.

Следователно представляваното от Вас дружество "...." ЕООД е длъжно да начисли и внесе осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване върху присъдената сума за допълнително трудово възнаграждение на лицето за периода от 05.12.2013 г. до 07.10.2015 г. За същия период е необходимо да се подадат коригиращи декларации образец № 1 с новоформирания месечен осигурителен доход. Декларациите се подават по реда на чл. 6а от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно чл. 6а, ал. 12 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. когато подадените декларации образец № 1 за коригиране на данни водят до увеличаване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 или осигурителната каса подават едновременно и декларация образец № 6 за увеличаване размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4.

Относно неизплатената сума за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, представляваща разлика между полученото от лицето обезщетение (553.30 лв.) и определения от съда по-висок размер на брутната му заплата (649 лв.), следва да се има предвид, че за осигурителя ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако същата бъде изплатена.

Въпросът, дали дружеството е длъжно да изплати на лицето претендираната сума, е извън компетентността на Националната агенция за приходите. Тълкуването на разпоредбите на трудовото законодателство, както и цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности са от компетентността на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика (чл. 399, ал. 1 от КТ).

В запитването е посочено, че ".........." ЕООД е осъдено да заплати на свой бивш служител сумата 2154.43 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време за периода от 05.12.2013 г. до 07.10.2015 г. Исковата молба е включвала и неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, но поради извършено плащане на обезщетение в размер на 553.30 лв. искът с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ е оттеглен.

На 12.07.2017 г. лицето е подало молба до дружеството, с която иска да му бъде изплатена разликата между полученото обезщетение (553.30 лв.) и определения от съда нов размер на брутната му заплата (649 лв.), както и върху тази разлика да бъдат внесени осигурителни вноски.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: Имате ли основание и длъжни ли сте да изплатите исканата от лицето сума?

Въпрос: Длъжни ли сте да доначислите осигурителни вноски за периода от 05.12.2013 г. до 07.10.2015 г., след като съдът не Ви е задължил?

Въпрос: Присъдената сума обезщетение ли е или е възнаграждение?

Въпрос: Ако трябва да начислите и внесете осигурителни вноски, по какъв начин да го направите, като се има предвид, че става въпрос за доста дълъг период?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на задължителното обществено осигуряване се излага следното становище.

1. Доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Неначислени възнаграждения и разпределяне на възнаграждения за минало време

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.

По силата на чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Неначислени възнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО са дължими възнаграждения, които не са начислени, т.е. не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето, съгласно изискванията на основния принцип за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството. Тези възнаграждения могат да бъдат изплатени или неизплатени.

Съгласно чл. 3, ал. 1, изр. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

Извод: Присъдената сума за допълнително трудово възнаграждение за прослужено време представлява трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО и подлежи на разпределяне по месеци/дни, за които се отнася, като доход от трудова дейност за минало време.

2. Срокове и ред за внасяне на осигурителни вноски за трудови възнаграждения

Съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1, включително за работниците и служителите, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Поради уеднаквения осигурителен режим за социално и здравно осигуряване на тези лица, по описания по-горе ред се внасят и осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО.

От цитираните разпоредби следва, че работодателите (осигурителите) са длъжни да внасят задължителните осигурителни вноски за наетите от тях лица и когато не са начислявали своевременно и в пълен размер полагащите им се трудови възнаграждения съгласно трудовите договори и трудовото законодателство.

За да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения, трябва да са налице безспорни доказателства, че е полаган труд по трудово правоотношение и че възнагражденията са станали дължими.

Извод: Дружеството "...." ЕООД е длъжно да начисли и внесе осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване върху присъдената сума за допълнително трудово възнаграждение за прослужено време за периода от 05.12.2013 г. до 07.10.2015 г., независимо че съдът не е постановил изрично задължение за внасяне на осигурителни вноски.

3. Осигурителни вноски върху обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда

На основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. За този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение, като за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО.

Съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски за тези периоди са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", както и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд.

По силата на чл. 7, ал. 12, т. 4 от КСО осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа.

При изплащане на обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя не се дължат, тъй като трудовото правоотношение с лицето, на което се изплаща обезщетението, е прекратено. За това време, ако лицето не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, то следва да внася здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

Относно неизплатената сума за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, представляваща разлика между полученото обезщетение (553.30 лв.) и определения от съда по-висок размер на брутната заплата (649 лв.), се посочва, че за осигурителя ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако тази разлика бъде изплатена.

Извод: Присъдената сума за допълнително възнаграждение е възнаграждение, а не обезщетение. За разликата по чл. 222, ал. 1 от КТ възниква задължение за осигурителни вноски само ако сумата бъде изплатена, като за нея се дължат вноски за държавното обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване, но не и здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя.

4. Подаване на коригиращи декларации и ред за отразяване на осигурителните вноски

За периода от 05.12.2013 г. до 07.10.2015 г. следва да се подадат коригиращи декларации образец № 1 с новоформирания месечен осигурителен доход. Декларациите се подават по реда на чл. 6а от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно чл. 6а, ал. 12 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., когато подадените декларации образец № 1 за коригиране на данни водят до увеличаване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 или осигурителната каса подават едновременно и декларация образец № 6 за увеличаване размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4.

Извод: При начисляване на присъденото допълнително възнаграждение дружеството следва да подаде коригиращи декларации образец № 1 за съответните месеци и едновременно с това декларация образец № 6 за увеличаване на задължението, когато корекциите водят до по-високи осигурителни вноски.

5. Относно задължението за изплащане на претендираната сума по чл. 222, ал. 1 от КТ

По отношение на въпроса дали дружеството е длъжно да изплати на лицето претендираната сума, представляваща разлика между вече изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и новия размер на брутната заплата, се посочва, че този въпрос е извън компетентността на Националната агенция за приходите.

Тълкуването на разпоредбите на трудовото законодателство, както и цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, са от компетентността на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда.

Извод: НАП не се произнася дали дружеството е длъжно да изплати исканата от лицето сума по чл. 222, ал. 1 от КТ; този въпрос следва да бъде отнесен към компетентните органи по трудовото законодателство.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

УП3 не прието от пенсионното , какъв е проблема им

73
Да допълня, че осигуровките са внесени за първа категория. И ако проблема е само в това че трите подпоса са еднакви, ще ги оправ...

Туристически данък

3555
Цитат на: vv2 в Днес в 14:28 " Да Т.е. върху туристическия данък се начислява ДДС?  А не е ли освободена доставка с 0% ДДС?

Разпределяне на дивидент

722
Цитат на: tmark в Днес в 14:11 " Обърквам се от това, че в становището е цитиран пример за ООД и съдружници. И тъй като тук гово...

Уведомление към НАП за размер на платен отпуск на лица с ТЕЛК

143
Само при нови обстоятелства
Още от форума