ОТНОСНО: Самофактуриране и документиране на доставки
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-97/11.06.2018г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е с предмет на дейност товарен автомобилен транспорт. Подписан е договор за работа с ................ със споразумение за самофактуриране. На електронната поща се получават фактури с текст "вашите самоиздадени фактури" /приложено е копие/ за всеки извършен курс, които са достъпни и като справка в онлайн платформата на дружеството.
Поставени са следните въпроси:
- Следва ли в дневниците на дружеството да се включват така издадените фактури с номерация, различна от тази на дружеството или следва да се издава българска фактура и тя да се включи в дневника за продажби? Ако следва да се издава българска фактура, тя за всеки курс ли се издава или може да е обобщена за месеца на база получените фактури от спедицията?.
- Подписано е споразумение да се плаща с 3 % сконто поради съкратени срокове за плащане. За тези 3 % отбив следва ли да се издава кредитно известие или може да се отнесе като финансов разход?
Във връзка с изложената фактическа обстановка и поставените въпроси, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В разпоредбата на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС е предвидено, че фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.
В чл.79б от ППЗДДС се регламентира горната възможност, когато доставчик и получател са в различни държави членки. Съгласно чл. 79б, ал.1 от ППЗДДС, когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият - в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
По смисъла на ал.5 от същата норма, при доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Предвид посоченото по-горе, издадените от чуждестранния получател фактури за осъществените от дружеството - доставчик транспортни услуги се считат за данъчни документи по смисъла на чл.112, ал.1 от ЗДДС и следва да се отразят в дневника за продажбите по чл.124 и в справката-декларация по чл.125 за данъчния период, през който са приети от доставчика.
В допълнение, доколкото е налице хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗДДС при доставката на транспортни услуги, заедно със справката-декларация следва да се подава и VIES-декларацията за този данъчен период.
В ЗДДС и ППЗДДС не е предвидена възможност да се издават фактури и от доставчика в случаите на самофактуриране по чл.113, ал.11 от ЗДДС, във връзка с чл.79б, ал.5 от ППЗДДС.
Относно въпросът за споразумението да се плаща с 3 % сконто поради съкратени срокове за плащане и дали следва ли да се издава кредитно известие или може да се отнесе като финансов разход, липсва изясняване на казуса и документи. Въпросът касае отразяването на счетоводни разходи и с оглед ограничената компетентност на НАП, не е целесъобразно изразяването на становище.
Компетентна по прилагане на счетоводното законодателство е Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството осъществява товарен автомобилен транспорт. Подписан е договор за работа със спедиция със споразумение за самофактуриране. На електронната поща на дружеството се получават фактури с текст "вашите самоиздадени фактури" (приложено е копие) за всеки извършен курс, като същите са достъпни и като справка в онлайн платформата на дружеството.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли в дневниците на дружеството да се включват така издадените фактури с номерация, различна от тази на дружеството или следва да се издава българска фактура и тя да се включи в дневника за продажби?
Въпрос 2: Ако следва да се издава българска фактура, тя за всеки курс ли се издава или може да е обобщена за месеца на база получените фактури от спедицията?
Въпрос 3: Подписано е споразумение да се плаща с 3 % сконто поради съкратени срокове за плащане. За тези 3 % отбив следва ли да се издава кредитно известие или може да се отнесе като финансов разход?
По първи и втори въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.
В чл. 79б от ППЗДДС е регламентирана тази възможност, когато доставчик и получател са в различни държави членки. Съгласно чл. 79б, ал. 1 от ППЗДДС, когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият - в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
По силата на чл. 79б, ал. 5 от ППЗДДС, при доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Предвид горното, издадените от чуждестранния получател фактури за осъществените от дружеството - доставчик транспортни услуги се считат за данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС и следва да се отразят в дневника за продажбите по чл. 124 от ЗДДС и в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС за данъчния период, през който са приети от доставчика.
Допълнително, доколкото при доставката на транспортни услуги е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, заедно със справката-декларация следва да се подава и VIES-декларация за съответния данъчен период.
В ЗДДС и ППЗДДС не е предвидена възможност да се издават фактури и от доставчика в случаите на самофактуриране по чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, във връзка с чл. 79б, ал. 5 от ППЗДДС.
Извод: Фактурите, издадени от чуждестранния получател по реда на самофактурирането, се третират като данъчни документи и се включват в дневника за продажбите и справката-декларация за периода на приемането им, както и във VIES-декларацията при наличие на хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Не се издават допълнителни български фактури от доставчика, нито за всеки курс, нито обобщени за месеца.
По трети въпрос
Относно споразумението за плащане с 3 % сконто поради съкратени срокове за плащане и въпроса дали за тези 3 % отбив следва да се издава кредитно известие или може да се отнесе като финансов разход, в запитването липсва изясняване на казуса и приложени документи.
Посочва се, че въпросът касае отразяването на счетоводни разходи и с оглед ограничената компетентност на НАП не е целесъобразно изразяването на становище. Компетентен орган по прилагане на счетоводното законодателство е Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.
Извод: НАП не изразява становище по въпроса за 3 % сконто и необходимостта от кредитно известие или счетоводно третиране като финансов разход, като насочва към компетентния орган - Дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите.
