НАП: Освободен внос по режим 42 и последваща вътреобщностна доставка по ЗДДС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Дружеството е лицензирано като одобрен икономически оператор "Митнически опростявания/Сигурност и безопасност" с номер от Централната система на ОИО на DG TAXUD и е данъчен представител в страната на австрийското дружество ГМБХ, регистрирано по ЗДДС. През месец септември 2021 г. австрийското дружество извършва внос на цитруси от Турция, предназначени за реализация в други държави членки на ЕС. Митническото оформяне се извършва, като стоките се поставят под режим 4200 (допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка). След вноса стоките се транспортират до Букурещ, Румъния, където е крайното им местоназначение. Собствеността се прехвърля от австрийското дружество към крайния получател на стоките CRL с VIN в Румъния.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Може ли да се приеме, че в посочените случаи са налице вътреобщностни доставки по смисъла на чл. 7 от ЗДДС и между кои лица са те?

Въпрос 2: Следва ли в посочените случаи ГМБХ, с данъчен № BG, или българското дружество в качеството на данъчен представител, да подава VIES декларации?

Въпрос 3: По какъв начин следва да се отразяват извършените доставки в месечните справки-декларации по ЗДДС?

Въпрос 4: Считат ли се за изпращания и следва ли ГМБХ, или техен данъчен представител, да подава декларации по системата "Интрастат" за извършените движения на стоки до съответните държави членки?

По първи въпрос

От изложеното в запитването се установява, че австрийско дружество, регистрирано по ЗДДС с № BG, извършва внос на стоки от Турция, предназначени за продажба на румънско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Румъния. Митническото оформяне се извършва в България под режим 42 "Допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка". Българското дружество осъществява само митническите формалности по прилагане на митническия режим от името и за сметка на австрийското дружество.

В тази фактическа обстановка е приложима нормата на чл. 143, буква "г" от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, транспонирана в чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС.

На основание чл. 143, буква "г" от Директива 2006/112/ЕС държавите членки освобождават от облагане с ДДС вноса на стоки, изпращани или превозвани от трета територия или трета държава в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превозът на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по чл. 201 като платец на ДДС, е освободена по чл. 138 от Директива 2006/112/ЕС.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, освободен от данък е вносът на стоки, когато същият е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:

• идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС;
• идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;
• доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ППЗДДС, в случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона, вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение следните документи:

• копие от удостоверението за регистрация по чл. 104 от закона;
• декларация по образец - приложение № 24;
• транспортни документи, в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.

По определението на § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС "вносител" е лицето длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на ЕС. В разглеждания случай това е австрийското дружество.

Митническите органи при извършване на митническите формалности, за да приложат освобождаването, извършват проверка за валидност на посочения в декларацията по чл. 51, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС идентификационен номер за целите на ДДС на получателя по последващата вноса вътреобщностна доставка, издаден от друга държава членка, съгласно чл. 51, ал. 3 от ППЗДДС.

Доставката, последваща вноса, между австрийското дружество, извършена чрез идентификационния му номер по ЗДДС (като доставчик), и румънското дружество (като получател), следва да изпълнява условията за вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.

За доказване извършването на вътреобщностна доставка чл. 53, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че доставчикът следва да разполага със:

• документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и
• (в сила от 01.01.2020 г.) документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки, или определени с ППЗДДС.

Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗДДС и чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС, ако вносителят по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя. Данъкът става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54 от закона, като съгласно чл. 50, ал. 2 от ППЗДДС данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от корекцията чрез анулиране на протокола. За анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.

Извод: В разглежданата хипотеза е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, извършвана от австрийското дружество (като вносител и доставчик, регистриран по ЗДДС с № BG) към румънското дружество (като получател), при спазване на условията и документалните изисквания по чл. 58, ал. 1, т. 6 и чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и съответните разпоредби на ППЗДДС.

По втори и трети въпрос

Митническата декларация, с която е оформен митническият режим 42 в България, следва да се отрази в отчетните регистри и справката-декларация на австрийското дружество, както следва:

• в колона 9 от дневника за покупките - "ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък";
• в клетка 30 от справката-декларация по ЗДДС - "ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".

На основание чл. 124, ал. 3 от ЗДДС издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностната доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем, съгласно чл. 51 от закона.

Заедно със справката-декларация по ЗДДС австрийското дружество следва да подаде и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период, на основание чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.

Извод: Митническата декларация по режим 42 се отразява в дневника за покупките и справката-декларация на австрийското дружество по посочения начин, а за извършените вътреобщностни доставки австрийското дружество (регистрирано по ЗДДС с № BG) подава VIES-декларация за съответния данъчен период.

По четвърти въпрос

Въпросът относно това дали движенията на стоките се считат за изпращания и дали ГМБХ или неговият данъчен представител следва да подава декларации по системата "Интрастат" за извършените движения на стоки до съответните държави членки е от компетентността на Дирекция "Интрастат" към ЦУ на НАП, поради което е препратен по компетентност.

Извод: По четвъртия въпрос не се изразява становище, тъй като той е препратен за разглеждане от компетентната Дирекция "Интрастат" към ЦУ на НАП.