Изх.№ 92-00-1539
Дата: 20.01.2022 год.
ЗДДФЛ, чл. 22, буква "в";
ЗДДФЛ, чл. 22, буква "г";
Във Ваше писмо, заведено с вх. № 92-00-1539 от 23.12.2021 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е описана следната
фактическа ситуация:
Към Вас се е обърнала г-жа ..... по повод процедурата за данъчни облекчения за деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Г-жа ............. е поискала съдействие от Вас за правилното и справедливо прилагане на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ. Посочен е конкретен проблем - родители, които са разведени и желаят да ползват данъчното облекчение и двамата, не могат да стигнат до консенсус кой и каква част от облекчението да ползва. Иска се съдействие да бъде регламентирано в съответните декларации, които се попълват съгласно горепосочените разпоредби, или да има ясни правила относно следните въпроси:
1. Кой от двамата родители първи има право да ползва пълния размер на данъчното облекчение?
2. В случай че първият правоимащ не успее да ползва целия размер на облекчението, как може другият родител да ползва остатъка и как ще разбере какъв е размерът на този остатък?
Предвид изложеното в писмото, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизразявам следното становище:
С § 9, ал. 1, 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.(ПЗР на ЗДБРБ за 2021 г.) бяха определени по-високи размери на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания при ползването им за 2021 г. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на този закон при ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ за 2021 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:
- едно ненавършило пълнолетие дете - в размер на 4500 лв.;
- две ненавършили пълнолетие деца - в размер на 9000 лв.;
- три и повече ненавършили пълнолетие деца - в размер на 13 500 лв.
На основание § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2021 г. при ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ за 2021 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 9000 лв.
Важно е да се има предвид, че с цитираните разпоредби не се променят условията и редът за прилагане на посочените данъчни облекчения, а единствената им цел е да увеличат техния размер и то само при ползването им за 2021 г. Правилата за прилагане на въпросните намаления са регламентирани съответно в нормите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, в които няма промени за 2021 г. Иначе казано, условията и редът за прилагане на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания са идентични с прилаганите за предходни данъчни години.
На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, което е установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
1. родител,който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ (чл. 22в, ал. 6 от ЗДДФЛ). Аналогични са и разпоредбите, касаещи условията за прилагане на данъчното облекчение за деца с увреждания, регламентирани в чл. 22г, ал. 1-3 и чл. 22г, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 59, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс (СК),при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5 от СК. Ако не се постигне споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Предвид разпоредбите на чл. 22в, ал. 3, т. 1, чл. 22в, ал. 6, чл. 22г, ал. 3, т. 1 и чл. 22г, ал. 6 от ЗДДФЛ може да се каже, че в случаите на развод право на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания поначало има родителят, при когото живеят децата и на когото е предоставено упражняването на родителските права, а когато той няма достатъчно доходи, законодателят е предвидил възможност те да се ползват и от родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при положение че същият отговаря на условията по чл. 22в, ал. 1-3 и/или чл. 22г, ал. 1-3 от ЗДДФЛ. Все пак, доколкото другият родител следва да се въздържи от ползване на данъчното облекчение, в крайна сметка това е въпрос на взаимно договаряне между двамата родители, като част от техните отношения по повод отглеждането на децата и въобще семейните отношения, независимо дали са в действащ брак, след развод и пр.
В конкретния казус на база изложените факти не може да се прецени дали и двамата родители отговарят на условията за прилагане на данъчните облекчения за деца и/или за деца с увреждания, но в този случай те сами ще трябва да решат кой ще ги ползва. В случай че само единият родител отговаря на условията по чл. 22в, ал. 1-3 и/или чл. 22г, ал. 1-3 от ЗДДФЛ, другият няма право на данъчни облекчения за деца и/или за деца с увреждания.
Съгласно чл. 22в, ал. 4 и чл. 22г, ал. 4 от ЗДДФЛ данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година. От друга страна в тези разпоредби е създадена правна възможност, когато размерът на съответното данъчно облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, разликата да се ползва от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от същия закон. Когато в нарушение на това условие пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по чл. 22в, ал. 3 и/или чл. 22г, ал. 3 от ЗДДФЛ дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение (виж чл. 22в, ал. 9 и чл. 22г, ал. 8 от ЗДДФЛ).
Видно от цитираните разпоредби, липсва правна възможност и основание размерът на данъчното облекчение да се разпределя между родителите, освен в случаите, когато той е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ. В този случай размерът на данъчното облекчение за единия родител е равен на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, която е формирал на база придобитите от него доходи през годината, а разликата може да се ползва от другия родител, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в случай че и той отговаря на условията по чл. 22в, ал. 1-3 и чл. 22г, ал. 1-3 от същия закон.
На основание чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ обстоятелствата и условията за прилагане на данъчното облекчение за деца, както и тези, касаещи данъчното облекчение за деца с увреждания, се декларират с декларация по образец. В съответствие с разпоредбите на чл. 64, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ образците на декларациите по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в "Държавен вестник". Следователно целта на тези образци е с тях да се декларират обстоятелствата и условията за прилагане на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, такива каквито са разписани в ЗДДФЛ, като с тях не могат да се създават специални правила, които не са уредени в данъчния закон.
Информирам Ви, че със заповед № ЗМФ-1089/22.11.2021 г. и заповед № ЗМФ-1090/22.11.2021 г. министърът на финансите е утвърдил специални образци на декларации по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2021 г. (Обн., ДВ, бр. 100/30.11.2021 г.). Новите образци са публикувани в рубриката "Формуляри" на интернет страницата на НАП.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/РУМЕН СПЕЦОВ/
В писмо до НАП е изложена следната фактическа обстановка: към подателя се е обърнала г-жа .... във връзка с процедурата за ползване на данъчните облекчения за деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Тя е поискала съдействие за правилното и справедливо прилагане на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ.
Посочен е конкретен проблем: разведени родители, които желаят и двамата да ползват данъчното облекчение, не могат да постигнат съгласие кой и каква част от облекчението да ползва. Иска се съдействие това да бъде регламентирано в съответните декларации, които се попълват по посочените разпоредби, или да се въведат ясни правила относно следните въпроси:
Въпрос 1: Кой от двамата родители първи има право да ползва пълния размер на данъчното облекчение?
Въпрос 2: В случай че първият правоимащ не успее да ползва целия размер на облекчението, как може другият родител да ползва остатъка и как ще разбере какъв е размерът на този остатък?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изразено следното становище.
С § 9, ал. 1, 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (ПЗР на ЗДБРБ за 2021 г.) са определени по-високи размери на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания при ползването им за 2021 г.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2021 г. при ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ за 2021 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е:
- 4500 лв. - при едно ненавършило пълнолетие дете;
- 9000 лв. - при две ненавършили пълнолетие деца;
- 13 500 лв. - при три и повече ненавършили пълнолетие деца.
На основание § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2021 г. при ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ за 2021 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е 9000 лв.
Посочва се, че с тези разпоредби не се променят условията и редът за прилагане на данъчните облекчения, а единствената им цел е да увеличат размера им и то само при ползването им за 2021 г. Правилата за прилагане на намаленията са регламентирани в чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, в които за 2021 г. няма промени. Условията и редът за прилагане на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания са идентични с тези за предходни данъчни години.
На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
- 1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
- а) детето не е настанено извън семейството, и
- б) не е учредено попечителство или настойничество, или
- 2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
- 3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
- 4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ (чл. 22в, ал. 6 от ЗДДФЛ).
Аналогични са разпоредбите относно условията за прилагане на данъчното облекчение за деца с увреждания, регламентирани в чл. 22г, ал. 1 - 3 и чл. 22г, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 59, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс (СК), при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5 от СК. Ако не се постигне споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Предвид чл. 22в, ал. 3, т. 1, чл. 22в, ал. 6, чл. 22г, ал. 3, т. 1 и чл. 22г, ал. 6 от ЗДДФЛ се посочва, че при развод поначало право на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания има родителят, при когото живеят децата и на когото е предоставено упражняването на родителските права. Когато този родител няма достатъчно доходи, законодателят е предвидил възможност облекченията да се ползват и от родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при условие че той отговаря на условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 и/или чл. 22г, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ.
Посочва се, че доколкото другият родител следва да се въздържи от ползване на данъчното облекчение, това е въпрос на взаимно договаряне между двамата родители като част от техните отношения по повод отглеждането на децата и семейните отношения, независимо дали са в действащ брак или след развод.
В конкретния казус, въз основа на изложените факти, не може да се прецени дали и двамата родители отговарят на условията за прилагане на данъчните облекчения за деца и/или за деца с увреждания. В този случай те сами трябва да решат кой ще ги ползва. Ако само единият родител отговаря на условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 и/или чл. 22г, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ, другият няма право на данъчни облекчения за деца и/или за деца с увреждания.
Съгласно чл. 22в, ал. 4 и чл. 22г, ал. 4 от ЗДДФЛ данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон и при условие, че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година.
В същите разпоредби е предвидена правна възможност, когато размерът на съответното данъчно облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, разликата да се ползва от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
Когато в нарушение на това условие пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по чл. 22в, ал. 3 и/или чл. 22г, ал. 3 от ЗДДФЛ дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение (чл. 22в, ал. 9 и чл. 22г, ал. 8 от ЗДДФЛ).
От цитираните разпоредби следва, че липсва правна възможност и основание размерът на данъчното облекчение да се разпределя между родителите, освен в случаите, когато той е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ. В този случай размерът на данъчното облекчение за единия родител е равен на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, формирана въз основа на придобитите от него доходи през годината, а разликата може да се ползва от другия родител чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, при условие че и той отговаря на условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 и чл. 22г, ал. 1 - 3 от същия закон.
На основание чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ обстоятелствата и условията за прилагане на данъчното облекчение за деца, както и тези, касаещи данъчното облекчение за деца с увреждания, се декларират с декларация по образец. Съгласно чл. 64, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ образците на декларациите по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 се утвърждават със заповед на министъра.
Извод: При развод поначало право на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания има родителят, при когото живеят децата и на когото са предоставени родителските права, а при недостатъчни доходи - и другият родител, ако отговаря на законовите условия; размерът на облекчението не може свободно да се разпределя между родителите, освен когато надвишава сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, като в този случай разликата може да се ползва от другия родител чрез годишна данъчна декларация, при спазване на изискванията на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ.
