НАП: Данъчно облагане и документиране на доходи от изработка и продажба на бутикови дрехи и бижута

ОТНОСНО:Прилагане на данъчно законодателство

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... с вх. № 94-00-128/05.10.2021 г., в което се поставят въпроси относно прилагане на данъчното законодателство, изразявам следното становище:

От описаната от Вас фактическа обстановка се уточнява, че сте открили сайт, където предлагате изработени от Вас бутикови произведения - дрехи и бижута. Посочвате, че по професия сте художник, текстилен и моден дизайнер.

Поставяте въпросите:

1. При продажба на посочените произведения, възможно ли е да не се издава фискален бон, а бележка със съдържанието и реквизитите на фактура?
2. Трябва ли да има баркод върху произведенията?
3. Има ли образец за отчета, който следва да се съставя за извършените продажби?
4. Какъв данък ще се заплаща за реализирания доход?

С оглед на действащите към момента норми на данъчните закони и описаната от Вас фактическа обстановка, изразявам следното становище:

Посочените от Вас изработени авторски произведения, считам, че не попадат в обхвата на произведения на изкуството.

Съгласно параграф 1, т. 10 от ДР на ЗДДФЛ, произведения на изкуството са съответните понятия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

В параграф 1, т. 20 от ДР на ЗДДС е дадено определение, съгласно което произведения на изкуството са:

а) картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори;

б) оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес;

в) оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала в рамките на 8 копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от упълномощени от него художници;

г) гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките на 8 копия;

д) единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него;

е) емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на 8 копия, подписани от автора или с печат от студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро;

ж) художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и с пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.

Предвид горното, доходите от изработката на авторски бижута и дрехи и продажбата им, може да се квалифицира като доход от упражняване на занаят/занаятчийска дейност или като доход от търговска дейност в зависимост от обстоятелството дали отговаряте на определението, дадено в закона "упражняване на занаят" или не.

Съгласно пар.1, т. 28 от ДР на ЗДДФЛ, "упражняване на занаят" е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, упражняващо занаят по реда на Закона за занаятите, което не е регистрирано като едноличен търговец.

Съгласно чл. 3 от Закона за занаятите, занаят е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин.

Предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания:

1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение № 1;

2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални;

3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;

4. дейността се извършва от занаятчии - самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите.

В приложение № 1, I. Народни художествени занаяти, е посочена изработка на накити, плетиво, шивашки услуги, изработка на художествени тъкани, изработка на изделия от кожа, керамика, ковано желязо, дървени предмети за бита, художествена изработка на камък, дърворезба и др.

Бижутерията е изкуството да се произвеждат разнообразни накити и украшения от различни видове материали - благородни и полублагородни метали, скъпоценни, полускъпоценни и изкуствени камъни, дърво, мидени черупки, корали, синтетични материали и други.

Предвид на гореизложеното, ако отговаряте на посочените условия за осъществяване на занаятчийска дейност, получените доходи от продажбата на лично изработени от Вас бижута/накити и дрехи, които са в резултат на художествена изработка и са изрично посочени в приложение № 1 към Закона за занаятите, ще се облагат по реда на чл. 29, ал.1, т. 2, б. "в" от ЗДДФЛ.

В тази хипотеза доходът се облага с данък върху общата годишна данъчна основа и ставката е 10%. Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, в случая те са 40 на сто.

Доходът се декларира с приложение № 3 към годишната данъчна декларация /ГДД/ съгласно чл. 50 от закона.

За този вид доход се подава и декларация по реда на чл. 55, в която се декларира дължимият авансов данък. Декларацията се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка.

Срокът за подаване е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода /чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ/.

Лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски /чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ/. Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

При условие, че доходите от изработка и продажба на бижута и дрехи не отговарят на условията за доходите от упражняване на занаят, те ще се облагат като доходи от търговска дейност. Когато не сте регистриран едноличен търговец, основанието за облагане е по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Данъчната ставка за реализиран доход от търговска дейност е 15%. Данъчната основа се формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ.

Предвид гореизложеното и описаните хипотези, доходите от дейността по изработка и продажба на бутикови произведения - дрехи и бижута - уникати, следва да се облага като доход от дейност - занаят или доход от стопанска/търговска дейност като едноличен търговец.

Ако извършвате услуги в качеството Ви на художник или моден дизайнер, тогава доходът от същите ще се третира като доход от свободна професия.

По отношение на документирането, съгласно Наредба № Н-18/2006г. на МФ и предвид липсата на посочен способ за извършване на плащанията от крайните ви клиентиизразявам следното принципно становище:

Видовете плащания съгласно разпоредбите на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. са както следва:

-плащания, за които се изисква издаване на фискален бон /ФБ/: в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства;

-плащания, за които не се изисква издаване на ФБ: внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г. на МФ.

Съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006г. дава възможност на лицата по ал. 1, които извършват продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, да регистрират и отчитат тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие, че:

1. Софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и

2. За продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

Единствено лицето по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006г. /избрало алтернативния начин на регистриране на продажбите при извършено неприсъствено плащане чрез кредитна или дебитна карта/ е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл, съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно да регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко следните реквизити:

1. наименование, номер и дата на документа; номерът на документа трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри; номерът трябва да е уникален за цялата дейност на електронния магазин и търговеца;

2. данни за лицето по чл. 3, ал. 17; за юридическите лица и едноличните търговци - наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица - имена, адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон;

3. уникален номер на клиентската поръчка;

4. референтен номер на финансовата трансакция;

5. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;

6. двумерен баркод /QR код/ съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата - уникален номер на електронния магазин, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин.

В чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. са изброени дейностите, респективно лицата, освободени от задължението за документиране на продажбите си чрез фискални касови бележки от фискално устройство.

Лицата, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите, не са задължени да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ, единствено когато едновременно са налице следните обстоятелства: регистрирани са като занаятчии, пенсионери са по инвалидност или за изслужено време и старост, извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон /чл. 4, т. 7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г./.

Съгласно чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия. В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г., във връзка във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, като "лица, упражняващи свободна професия" са определени лицата, за които са налице едновременно следните условия: осъществяват за своя сметка професионална дейност, не са регистрирани като еднолични търговци и са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Важно е да се отбележи, че само ако сте лице, упражняващо свободна професия, нямате задължение да ползвате фискално устройство, съответно да издавате фискални касови бележки, но на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да издавате документ за придобитите доходи.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.