ОТНОСНО:Осигуряване на съдружник в търговско дружество
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-62/27.04.2023 г. и допълнение към запитването с Вх. № 94-00-62#1/05.05.2023 г., в което изразявате становище в качеството Ви на адвокат - консултант.
Описвате следната фактическа обстановка:
Съдружник в търговско дружество е назначен и полага труд по трудов договор в същото дружество.
В становището излагате мнение, че съдружник в капиталово търговско дружество (ООД или ЕООД), който не полага труд, не следва да подава декларация и плаща осигуровки като самоосигуряващо се лице. В подкрепа на изложеното от Вас посочвате практика на ВАС с решения № 3405 от 30.03. 2006 г. и № 4053 от 23.04.2007 г. и писмени становища с № 24-28-264/25.05.2006 г. и № 26-1611-1/29.07.2005 г.
Поставяте следния въпрос:
Следва ли съдружникът да се осигурява и като самоосигуряващо се лице?
Доколкото в описаната фактическа обстановка не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на осигурителните задължения (дали съдружникът е вписан и за управител на дружеството, ако е вписан, дали упражнява и трудова дейност по управление на дружеството и т.н) и с оглед действащото осигурително законодателство, изразявам следното принципно становище:
Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на самоосигуряващите се лица в КСО е регламентиран в чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на всички самоосигуряващи се лица по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо се лице е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят авансово върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателния размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Разпоредбите на кодекса по отношение на самоосигуряващите се лица са доразвити в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от наредбата задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
С подаването на декларация образец ОКд-5 самоосигуряващите се лица определят и вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Следователно съдружник, който извършва трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (т. е. полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение), се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т. е. по реда определен за самоосигуряващите се лица.
Няма пречка съдружник/едноличен собственик на търговско дружество да изпълнява определени длъжности по трудови правоотношенияв дружеството, при условие че той не е вписан и за управител на дружеството. Осигуряването на съдружника по трудовото правоотношение в тези случаи се извършва по реда, определен за работниците и служителите на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Когато съдружникът упражнява дейност по трудов договор и не полага личен труд в това му качество в дружеството, осигуряването му се провежда само по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Когато извън задълженията си по трудовото правоотношение съдружникът извършва и друга дейност, различна от тази по трудовия договор, но свързана с дейността на дружеството, той трябва да се осигурява и като самоосигуряващо се лице. Осигурителният доход на лицето за календарния месец ще се формира като сбор от осигурителния доход по трудовия договор и избрания осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, но общо не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година определен със ЗБДОО, при спазване на поредността за внасяне на осигурителните вноски съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Описана е следната фактическа обстановка: съдружник в търговско дружество е назначен и полага труд по трудов договор в същото дружество.
Изразено е становище, че съдружник в капиталово търговско дружество (ООД или ЕООД), който не полага труд, не следва да подава декларация и да плаща осигуровки като самоосигуряващо се лице. В подкрепа на това становище са посочени решения на ВАС № 3405 от 30.03.2006 г. и № 4053 от 23.04.2007 г., както и писмени становища № 24-28-264/25.05.2006 г. и № 26-1611-1/29.07.2005 г.
Въпрос: Следва ли съдружникът да се осигурява и като самоосигуряващо се лице?
Посочва се, че в запитването не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на осигурителните задължения (например дали съдружникът е вписан и за управител на дружеството, ако е вписан - дали упражнява и трудова дейност по управление на дружеството и др.). С оглед на това и на действащото осигурително законодателство се изразява принципно становище.
Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Кръгът на самоосигуряващите се лица е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на всички самоосигуряващи се лица по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо се лице е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят авансово върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, съгласно чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Разпоредбите на КСО относно самоосигуряващите се лица са доразвити в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. С подаването на декларация образец ОКд-5 самоосигуряващите се лица определят и вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
От изложените разпоредби се прави следният извод: съдружник, който извършва трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (тоест полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение), се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, тоест по реда, определен за самоосигуряващите се лица.
Няма пречка съдружник/едноличен собственик на търговско дружество да изпълнява определени длъжности по трудови правоотношения в дружеството, при условие че той не е вписан и за управител на дружеството. В тези случаи осигуряването на съдружника по трудовото правоотношение се извършва по реда, определен за работниците и служителите, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Когато съдружникът упражнява дейност по трудов договор и не полага личен труд в това му качество в дружеството, осигуряването му се провежда само по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Когато извън задълженията си по трудовото правоотношение съдружникът извършва и друга дейност, различна от тази по трудовия договор, но свързана с дейността на дружеството, той трябва да се осигурява и като самоосигуряващо се лице. В този случай осигурителният доход на лицето за календарния месец се формира като сбор от осигурителния доход по трудовия договор и избрания осигурителен доход като самоосигуряващо се лице, но общо не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, определен със ЗБДОО, при спазване на поредността за внасяне на осигурителните вноски съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО.
Извод: Съдружник, който полага труд само по трудов договор и не полага личен труд като съдружник, се осигурява само по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Ако извън трудовия договор извършва и друга дейност, свързана с дружеството, той подлежи и на осигуряване като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Посочва се, че становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Приложимостта на становището е обусловена от конкретната фактическа обстановка; при различно установени факти по реда на ДОПК не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
