ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с прилагането на ЗДДС
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-11/ 16.01.2017 г.
Дружеството ще извършва търговска дейност. Търговията ще се извършва по електронен магазин. Заявените и заплатени от чуждестранните клиенти стоки се доставят чрез международна пощенска и/или куриерска услуга. Във връзка с предстоящи бизнес начинания е представена информация за участници в сделка и са поставени въпроси относно третирането по ЗДДС на дружеството:
- Първа сделка: В зависимост от заявката на клиентите / физически лица от държави членки и от трети държави/ ще намира стоката / от чуждестранно юридическо лице със седалище в Турция/ и ще възлага стоката да се достави до крайния клиент. Стоката се изпраща от турския доставчик на клиента - физическо лице. Паричния поток се движи от клиента, към българското дружество, което задържа част от сумата и от своя страна плаща на турската фирма.
- Втора сделка: Чуждестранното дружество от Турция ще продава и доставя стока директно до клиенти - физически лица от държави членки и трети държави. Тази фирма възлага събирането на парите за тези доставки, като предоставя информация за начина на плащане, като дружеството ще получава сумите, ще задържа комисионна и ще изплаща остатъчната сума на чуждестранното дружество.
Поставени са следните въпроси:
По първата сделка: Какви данъчни задължения възникват за българското дружество? Начислява ли се ДДС при продажбата на стоките на физическите лица?
По втората сделка: Какви данъчни задължения възникват за българското дружество? Дружеството следва ли да издава фактура на чуждестранната фирма? Начислява ли се ДДС?
Следва да се има предвид, че в писменото запитване не е изяснено дали дружеството е посредник, как ще се осъществява документирането на доставките, от къде тръгва стоката, поради което изразяваме следното принципно становище:
По първата сделка:
Предвид бързото развитие на този вид търговия- електронни магазини и многообразието от договорености, които могат да възникнат между контрагентите, е възможно да се срещнат различни хипотези за доставки. Тъй като търгуваните продукти могат да се излагат както в собствени сайтове и електронни магазини, така и в чужди сайтове и различни по вид платформи за пазаруване, между различни посредници /собственици на сайтове и платформи за пазаруване и др./ и собствениците на стоката при електронната търговия възникват доставки с услуги, които е необходимо да се разгледат отделно от доставката със стоки.
С данък върху добавената стойност се облагат облагаемите доставки, които са с място на изпълнение на територията на страната.
За определяне на различните видове доставки при електронната търговия със стоки от съществено значение е:
- местонахождението на стоката;
- качеството на получателя на доставката - данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице;
- регистрацията по ЗДДС на доставчика.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Мястото на изпълнение на доставката на стока се определя по правилата на чл.17 от ЗДДС, а именно:
- предвид ал.1 при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, мястото на изпълнение е местонахождението на стоката при прехвърляне на собствеността или фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от ЗДДС,
- предвид ал.2 при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото е местонахождението на стоката към момента на изпращане на пратката или започване на превозът и към получателя.
При електронната търговия приложение намира ал. 2 на чл.17 от ЗДДС, тъй като при всички случаи стоката се изпраща до получателя.
Съгласно чл. 12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Предвид горния текст, с цел правилно определяне на данъчното третиране, от съществена важност е мястото на изпълнение на съответната доставка - в конкретния случай - стока. За дружеството ще възникне задължение за начисляване на ДДС, когато доставката на стока е с място на изпълнение на територията на страната.
По втората сделка:
В тази хипотеза, дружеството ще извършва доставка на услуга. Когато предмет на доставката е услуга, във връзка с определяне на третирането и по ЗДДС отново е необходимо определянето на мястото на изпълнение на доставката.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателят - в Общността или извън нея.
В чл. 18, ал. 3 от Регламента е посочено, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят - извън Общността.
Когато получател по услугата е данъчно незадължено лице, съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, доставката е с място на изпълнение там, където доставчикът е установил своята дейност, т.е. в България
Дружеството ще извършва търговска дейност чрез електронен магазин. Заявените и заплатени от чуждестранни клиенти стоки се доставят чрез международна пощенска и/или куриерска услуга. Представена е информация за участниците в две сделки и са поставени въпроси относно третирането по ЗДДС на дейността на дружеството.
Първа сделка: В зависимост от заявката на клиентите - физически лица от държави членки и от трети държави - дружеството ще намира стоката от чуждестранно юридическо лице със седалище в Турция и ще възлага стоката да се достави до крайния клиент. Стоката се изпраща от турския доставчик директно на клиента - физическо лице. Паричният поток се движи от клиента към българското дружество, което задържа част от сумата и изплаща остатъка на турската фирма.
Втора сделка: Чуждестранното дружество от Турция ще продава и доставя стока директно до клиенти - физически лица от държави членки и трети държави. Турската фирма възлага събирането на парите за тези доставки, като предоставя информация за начина на плащане. Българското дружество ще получава сумите, ще задържа комисионна и ще изплаща остатъчната сума на чуждестранното дружество.
Поставени са следните въпроси:
По първата сделка:
Въпрос: Какви данъчни задължения възникват за българското дружество?
Въпрос: Начислява ли се ДДС при продажбата на стоките на физическите лица?
По втората сделка:
Въпрос: Какви данъчни задължения възникват за българското дружество?
Въпрос: Дружеството следва ли да издава фактура на чуждестранната фирма?
Въпрос: Начислява ли се ДДС?
В запитването не е изяснено дали дружеството е посредник, как ще се осъществява документирането на доставките и откъде тръгва стоката, поради което се изразява принципно становище.
По първата сделка
Отбелязва се, че предвид бързото развитие на електронната търговия и многообразието от договорености между контрагентите, са възможни различни хипотези за доставки. Търгуваните продукти могат да се излагат както в собствени сайтове и електронни магазини, така и в чужди сайтове и различни платформи за пазаруване. Между различни посредници (собственици на сайтове и платформи за пазаруване и др.) и собствениците на стоката при електронната търговия възникват доставки на услуги, които следва да се разглеждат отделно от доставката на стоки.
С данък върху добавената стойност се облагат облагаемите доставки, които са с място на изпълнение на територията на страната. За определяне на различните видове доставки при електронната търговия със стоки от съществено значение са:
- местонахождението на стоката;
- качеството на получателя на доставката - данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице;
- регистрацията по ЗДДС на доставчика.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Мястото на изпълнение на доставката на стока се определя по чл. 17 от ЗДДС, както следва:
- съгласно ал. 1 - при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, мястото на изпълнение е местонахождението на стоката при прехвърляне на собствеността или фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС;
- съгласно ал. 2 - при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото е местонахождението на стоката към момента на изпращане на пратката или започване на превоза й към получателя.
При електронната търговия приложение намира чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, тъй като във всички случаи стоката се изпраща до получателя.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Предвид горното, за правилно определяне на данъчното третиране е от съществена важност мястото на изпълнение на съответната доставка на стока. За дружеството ще възникне задължение за начисляване на ДДС, когато доставката на стока е с място на изпълнение на територията на страната.
Извод: По първата сделка за българското дружество възниква задължение за начисляване на ДДС само когато доставката на стоката е с място на изпълнение на територията на страната по правилата на чл. 17 от ЗДДС.
По втората сделка
В тази хипотеза дружеството ще извършва доставка на услуга (събиране на плащания, задържане на комисионна и превеждане на остатъка на чуждестранното дружество). Когато предмет на доставката е услуга, за определяне на третирането й по ЗДДС отново е необходимо да се определи мястото на изпълнение на доставката.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества - доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това къде е установен получателят - в Общността или извън нея.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността; или
- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този случай мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и доставката на услугата е с място на изпълнение там, където е установен получателят - извън Общността.
Когато получател по услугата е данъчно незадължено лице, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, доставката е с място на изпълнение там, където доставчикът е установил своята дейност, т.е. в България.
Извод: По втората сделка българското дружество извършва доставка на услуга. Ако турското дружество е данъчно задължено лице и това е доказано по реда на Регламент (ЕС) № 282/2011, мястото на изпълнение е извън Общността по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и услугата не е с място на изпълнение в България. Ако получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е в България по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. В зависимост от това възниква или не възниква задължение за начисляване на ДДС и за издаване на фактура към чуждестранната фирма.
